kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
05
Март
2016

Събота на месопустна седмица - Задушница

На 05.03.2016 г. - събота, Светата Църква ни призовава да си спомним и се помолим за ония наши братя и сестри, които вече са преминали от времето във вечността.

Заупокойната света литургия в храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше възглавена от Архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия архимандрит Яков. В съслужение с него бяха свещ. Спас Дичев от същия храм и свещ. Боян Кочев от храм "Св. св. Константин и Елена" в гр. Пазарджик.

След литургията беше отслужена и панихида в памет на всички, починали с вяра и надежда за възкресение наши братя и сестри.

Бог да ги прости и упокои!

03
Март
2016

Панихида по повод Освобождението на България

На 03.03.2016 г., по повод 138 години от Освобождението на България от турско робство, в храм "Св. св. Константин и Елена" гр. Пазарджик от 10.00 часа по традиция беше отслужена панихида за всички воини, дали живота си за свободата на България.

Службата беше възглавена от Архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия - архимандрит Яков. В съслужение с него бяха свещеноиконом Петър Каръков - Председател на ЦН при храма, свещ. Стоян Стоянов и свещ. Боян Кочев, служащи в същия храм, прот. Витан Йорданов от храм "Св. арх. Михаил" и прот. Петко Еленкин от храм "Св. Георги" в гр. Пазарджик.

След панихидата беше отслужен и благодарствен молебен към Всеподателя Бога за всичките му благодеяния към българския народ.

28
Февруари
2016

Слово на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по повод Международния ден на хората с редки болести, произнесено в митрополитския храм „Св. Марина”

2016.02.28  Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.

   В настоящия случай, влизането в гражданския календар на такъв ден, какъвто ни е събрал в митрополитския храм „Св. Марина” – Международен ден на редките заболявания, има за цел да ни научи да се вглеждаме в света и хората около нас. От дефиницията за редките заболявания научихме, че те са животозастрашаващи или хронични инвалидни заболявания със слабо разпространение и висока степен на сложност. Това ще рече, че на фона на общата численост на населението на земята, броят на страдащите от такива заболявания е много малък. Така, и много малък брой хора, освен самите болни, близките и приятелите им и лекуващите ги лекари, знаят за тях. Така, този специален ден се превръща в един вик към онези, които се хранят с рожковете на егоизма, самолюбието и самодостатъчността. Един вик, който иска да ни покаже, че истинският живот не е този, който ни показват лъскавите реклами, а този, в който стотици хора - далеч от светлината на прожекторите, живеят, трудят се, радват се и скърбят, търпеливо носейки кръста на тежки болести и изпитания.

   Отбелязва се този ден и така. В уречен час, хиляди хора по цялата земя ще издигнат ръцете си нагоре към небето. Това е благороден жест на солидарност, жест на надежда. Но защо към небето? Защо през цялата човешка история хората са издигали ръце, очи и глас към небето, търсейки оттам помощ свише.

   Оттам, преди повече от 2000 г., слезе и прие човешки образ Лекарят на лекарите, чрез Когото хромите се изправяха от болничните си легла, проглеждаха слепи, глухи започваха да чуват, дори мъртви възкръсваха – Господ Иисус Христос.

   Божията помощ и подкрепа търсим, и сега събрани заедно на молитва, в Митрополитския храм „Св. Марина”, издигнали сърце и молитвени гласове нагоре. Търсим и нещо друго, което в никакъв случай не бива да смятаме за маловажно. Търсим утеха. Мнозина смятат, че ако Църквата и вярата не могат да им дадат мигновено изцеление, нищо не им дават. Но това не е така. Защото Божията утеха не само ни успокоява за малко, но напротив, дава духовни сили да продължим напред, активизира волята за живот, творчество и градивност. Нека не мислим, че силните на деня са онези, които демонстрират физическа сила, власт и материално благополучие. Не – силните на деня, истинските герои са тези, които тихо и незабележимо носят кръста си, претърпявайки докрай.

   Въоръжени с несъкрушимото оръжие на сърдечната молитва, издигаме и сега ръце и сърце нагоре към небето, от където ще ни помощ дойде, за да молим Всеподателя Бог да дарува изцерение и утеха, да даде сили на всички онези, които носят на плещите си кръста на тежки редки заболявания. Да даде сили и на близките им да бъдат за тях съносители на този кръст, така както Симон Киринеец е помогнал на Самия Господ Иисус Христос, при носенето на кръста Му към Голгота.

   Никой не бива да унива, а да търси и вярва на Онзи, Който е казал: „Ще повика към Мене, и ще го чуя; с него съм в скърби; ще го избавя и ще го прославя…ще му явя Моето спасение” /Пс. 90:14-15/. Амин.

26
Февруари
2016

Св. Синод: Нека всички заедно възкликнем: „Величаем те, светителю, отче наш Серафиме“!

Патриаршеско и синодално послание по повод прославянето в лика на светците на Богучарския архиепископ Серафим (Соболев) Софийски Чудотворец:

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Винаги в хилядолетната християнска история на нашия благочестив православен народ Бог щедро е изливал над него Своята благодат, провождайки му не само изкусни проповедници на вярата и изрядни свещенослужители, но и прославени Свои светци – съвършени подражатели на завещания ни от Господа Иисуса Христа образец на живот в съвършено следване на Божията свята воля и в оделотворяване на образа и подобието Божии, с които още при сътворението е бил дарен човекът. Та, сътворен по този начин, да може да достига и до съвършенството на Богоуподобяването, като истински образ на Божието „вечно битие” (Прем. Сол. 2:23). Във всяко време и на всяко място тези Божии светци са били избирани от Всевишния и провождани на нас, по-немощните в подвига на вярата – за утеха и укрепване, наставление и насърчение, дръзновение и подражание – верни наши учители и водачи по пътя ни към Царството Божие; както лично на всеки от нас, така и на всички нас заедно – като Църква.

Мъченици и изповедници на вярата, равноапостолни просветители и владетели, преподобни отци и майки, пустинножители и новомъченици – всеки от тях, в своето време и на своето място, са били и остават наши верни образци и спътници по дългия път на нашия благочестив народ и на всеки от нас към Христа и Неговото Царство!

Тази велика Божия милост продължава да се излива над нас и сега, в нашите дни на нечувано духовно объркване и на повсеместна криза на ценностите и идентичността. Криза, която българският народ преживява заедно с целия свят и с цялото човечество. Насред тази криза на духовността и на ориентирите ние виждаме, че Бог отново не ни е забравил, изпращайки ни от Своя небесен чертог нови и нови благодатни застъпници, какъвто е и тържествено прославяният днес у нас светител и Божи угодник Богучарски архиепископ и Софийски чудотворец Серафим (Соболев)

Православният ни народ отдавна очакваше тази прослава. Отдавна при гроба на светителя Серафим се стичаха хора от близо и далеч – за да изпросят за себе си или за свои близки Божията милост. Да я изпросят именно по неговите светителски молитви, за чиято сила те знаеха и която те познаваха още преди тържествената му прослава и канонизацията. Защото с живота си и с чистотата на вярата си владика Серафим беше придобил благодатта на Светия Дух и беше спечелил своето кътче от Царството Божие и своя дял от непомръкващата Христова светлина, с която сам той приживе огряваше около себе си, бидейки по думите на Спасителя, същински „… град, който стои навръх планина”, и светилник, който „… свети на всички” (Мат. 5:14-15). И защото бе обикнал своето паство. Защото, до съвършенство подражавайки на Господа, го беше възлюбил „докрай” (Иоан 13:1) и не можеше да го остави сиротно подир отминаването си от скръбния ни свят, но бе заръчал на многобройните си чада неизменно да търсят неговата молитвена подкрепа и небесната му закрила.

И ето, че чадата на свети Серафим, Софийски Чудотворец, са живи и днес. Ето че и днес криптата на неговия храм е пълна с богомолен народ, който той – като истински Христов апостол – всекидневно привежда при Господа, свидетелствайки от небесата за истинността на нашата вяра, за великата към всички нас Божия милост и за „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” (Иак. 1:12). Приканвайки и нас, – неговите възлюбени чеда в православна България – към живот според тази вяра и към пътя на спасението – към пътя, който единствен води към победата над смъртта и вечен живот. Свидетелствайки още веднъж и за здравите и неразкъсваеми връзки на нашите два православни народа, обединявани от едната и съща вяра и от своята обща надежда, и във взаимна, жертвена любов следващи Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, Който е „същият вчера, и днес, и вовеки” (Евр. 13:8).

„Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5), които ни обединяват и винаги ще пазят единството на нашите братски народи, поредно доказателство за което са животът и делото, и небесната прослава на незабравимия за православното сърце свети „дядо владика” Серафим. Когото вече цялата Църква Христова ще може да възпява, прославяйки подвига му:

Винаги разпалван от божествена ревност, показал си се като стълб на Православието, възсиял в град София, и с благочестието си мнозина си привел към Христос, добри пастирю: светителю отче Серафиме, моли Христа Бога да се спасят нашите души!” (Тропар, гл. 4).

И още:

Издигнал се на висотата на смиреномъдрието, показал си се учител на благочестието, поборниче за Православието и застъпниче за нуждаещите се, похвалà за монасите и изрядни пàстирю; затова с любов ти зовем: радвай се, Серафиме, Софийски Чудотворче! (Кондак, гл. 4).

Затова са толкова светли и толкова радостни дните на прославата на св. Серафим Соболев. Прослава, извършена заедно и в единомислие от братските Руска и Българска православни църкви, удостоверяваща не само техните собствени верни чада, а и всички въобще православни християни по света в извършилата се на небесата прослава на още един Христов светец, на още един избран съсъд на неоскъдяващата Божия благодат.

Затова, възлюбени, нека всички заедно, с една уста, едно сърце и една душа днес възпеем новопрославения Софийски чудотворец и молитвено да възкликнем: Величаем те, светителю, отче наш Серафиме, и почитаме твоята свята памет, защото ти се молиш за нас на Христа, нашия Бог! (Величание на св. Серафим).

По молитвите на новопрославения Софийски светец и Чудотворец Серафим Бог да помилва и спаси всички нас! Амин!

Председател на Св. Синод

† НЕОФИТ

Патриарх Български и Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:

† Врачански митрополит КАЛИНИК

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† Видински митрополит ДОМЕТИАН

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

 

23
Февруари
2016

Открито писмо на Пловдивския митрополит Николай до кмета на община Панагюрище

mitropolit Nikolai-potret
БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ПЛОВДИВСКА МИТРОПОЛИЯ
4000 Пловдив, ул. “Станислав Доспевски” № 14-16
тел.: (032) 633 263; 623 260, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

ДО

Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ,

КМЕТ НА ГРАД ПАНАГЮРИЩЕ

ДО

ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА

ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ

Уважаеми господин Градоначалник, уважаеми госпожи и господа общински съветници,

Благодаря Ви, че имахте добрината да ме информирате за намеренията и инициативите на Община Панагюрище във връзка с отбелязването на поредната годишнина от Априлското въстание. Денят, на който се отбелязва годишнината, традиционно е 2 май (20 април плюс 13 дни по новия календар). Разбрах, че намерението на Община Панагюрище е тази година годишнината да бъде отбелязана не на 2-ри, а на 1-ви май. 2-ри май е понеделник, а 1-ви май е неделя. Предполагам, че идеята е била да се използва почивния неделен ден. Разбрах също, че тържествата, организирани от Община Панагюрище, включват провеждане на възстановка на събитията от тази знаменателна дата в българската история около църквата „Св. Въведение Богородично“ в сутрешните часове на деня, както и вечерна заря-проверка в памет на загиналите. Възстановката, от своя страна, предвижда достъпът до църквата да бъде ограничен.

Обични в Господа братя и сестри,

Обръщам се към вас така, защото град Панагюрище е град на православни християни и средище не просто на бунтовнически, но на първо място на православен дух. През тази година денят 1-ви май (неделя) е Великден, денят на Светлото Христово Възкресение – най-великият празник. Този ден е тържество на Възкресението и ден за прослава на нашия Спасител Господ Иисус Христос. На този ден църквите се изпълват с многохиляден народ. Великден е Празникът на празниците. Това е Великден и нищо друго. На Великден, според Православната църква, е недопустимо провеждането на каквито и да е други празници, за да не бъде отклонявано съзнанието на вярващите от най-великото събитие в историята на човечеството Възкресение Христово. На Великден не се освещават нови църкви, не се ръкополагат дякони и свещеници, не се извършват венчания. Това в още по-голяма степен се отнася за споменаването на покойниците, не се прави помен, а зарята-проверка по същество представлява помен в светски вариант, както изобщо отбелязването на смъртта. Защото Иисус Христос дойде, за да я победи и я победи!

Моля Ви, чисто човешки, да помислите и прецените дали е уместно и трябва ли честването на годишнината от Априлското въстание, което се пада на 2-ри май, да бъде измествано и отбелязвано непременно на 1-ви май, с което се създава конфликт с нашия общ християнски празник Великден? Не вярвам панагюрци да искат точно на Великден централният храм на града да бъде затворен, или с ограничен достъп, за да се провежда театрална възстановка. Впрочем затварянето на храма точно в този ден, от гледна точка на Църквата, е недопустимо и немислимо, т.е. няма как да стане.

Разбира се, Църквата няма как да попречи, ако някои светски фактори много настояват зарята-проверка и другите мероприятия да бъдат проведени точно в Неделята на Светлото Христово Възкресение. Просто в този случай нито аз, нито който и да е друг свещеник ще участваме в събитието и отсега заявяваме, че светските чествания точно в този ден са в противоречие със светата православна вяра, Христовата Църква и се приемат от вярващите християни за богохулство и грях.

Макар, че по принцип през цялата Светла седмица не се правят помени, по изключение (по икономия) бих дал разрешение на вярващите християни да присъстват на зарята-проверка, ако тя се проведе на 2-ри май. Впрочем, забележете, че зарите-проверка за отбелязване на различни дати от историята на нашия народ винаги се провеждат в самия ден (19 февруари, 3 март, 2 юни и т.н.), а не в предходния ден. Нищо не налага зарята от 2 май да бъде преместена на 1 май. Видимо сам Бог не иска да е така.

В никакъв случай не бих искал да има противопоставяне между подвига-саможертва на Иисус Христос и подвига на героите от Априлското въстание. Явленията са от принципно различни порядъци. Иисус Христос умря и възкръсна, за да ни освободи от оковите на греха и за да ни покаже пътя към вечния живот на небето. Нашите предци, участвали в Априлското въстание, са действали, водени от политически мотиви и са загинали, за да имаме ние по-добър живот тук на земята. Смесването на двата празника само ще отнеме от значението и на двата. В съвременната наша действителност има много примери за потъпкване на Божиите закони. Нека не показваме неуважението си към Бога и по този начин, моля Ви.

Апелирам към съвестта Ви на православни християни да обмислите още веднъж идеята за отбелязване на Априлското въстание и да решите тържествата да бъдат организирани в неговия истински ден – 2 май. С това честването на националния празник не само няма да бъде увредено, но напротив неговото значение ще бъде още по-силно подчертано. Ако стане непосредствено след най-великия Християнски празник – Великден. Както тази година сам Бог е промислил да бъде.

Призовавам над Вас Божията мъдрост и Божието благословение и оставам искрен молитствувател на Богоспасаемия град Панагюрище. Този град винаги е бил пример за нацията и вярвам, че с Христолюбивото и Богоугодно решение, което ще вземете, ще покажете, че това е така и сега.

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

<<  90 91 92 93 94 [9596 97 98 99  >>