Многовъзлюбени в Христа Бога събрате и съслужителю, Преосвещени владико Яков, щастлив съм да имам възможността да участвам в радостта на днешния празник – деня на светия и всехвален апостол Яков Алфеев. Но също така да взема участие и в молитвата, отправена към Бога в този ден за теб, Преосвещени владико.
Из млада възраст Бог с всемогъщата Си десница те е поставил на пътя на вярата. Из млада възраст по неведомите Му спасителни пътища Бог е достигнал до дълбините на твоето сърце, докоснал те е със Своята благодат и те е призовал, тъй както призова апостолите - учениците Си, да тръгнеш и да Го последваш. А ти, почувствал това Божествено призвание, ни най-малко не се колеба. Говоря за тебе така, защото те познавам от ученическите си в семинарията и студенските си години в Богословския факултет, където заедно учехме. Защото те познавам и като усърден християнин, и след това, след завършването на твоето богословско образование. Да, ти завърши богословие, а ние знаем кой от апостолите единствен е наречен Богослов – оня, който беше най-малък на възраст, но който единствен на Тайната вечеря се беше облягал на гърдите на Иисус Христос. Ето, заради тая близост с Господа, този апостол единствен е наречен Богослов. Подобно на него и ти из млада възраст пожела да се доближаваш до Господа и се облегна на Иисуса Христа.
Преди малко повече от 10 години Бог промисли аз да дойда в богоспасаемата Пловдивската епархия, за да бъда епархийски митрополит. Малко след това ти се обадих и ти казах: „Ела да станеш монах в един от епархийските манастири“. Ти никак не размисляше, защото беше го обмислил от ранно детство. Ти възприе моето обаждане като оня Божествен глас, Който каза на апостолите: „Дойдете и тръгнете след Мен, за да ви направя ловци на човеци“. Ти ни най-малко не се оправда, че имаш някакво занятие, някаква светска грижа, защото знаеше какво бе отговорил Христос на оня, който Му бе казал: „Ще дойда, но първо да погреба баща си“. А Христос му каза: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци“. Ти тръгна с решителност, защото знаеш накъде тръгваш, знаеш целта на твоя живот. Знаеш, че Господ Иисус Христос бе казал: „Който иска да върви след Мен нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“. Ти знаеш, че тук, в това божествено призвание, няма място за своеволие. Нашата собствена воля ние трябва да заменим с Божествената воля, която единствено е спасителна. Но ти прояви воля за добро, дойде и в една вечерня служба, в един дъждовен и студен ден ти застана пред светия Божи олтар, за да обещаеш много важни неща, които и до днес с Божията благодат спазваш ревностно. Ти застана с душевен мир, със спокойствие, не просто с вяра, а с пълна увереност, че Бог няма да те остави, взе кръста на равноангелския монашески подвиг и го носиш на плещите си. Тоя кръст е тежък, много тежък. Но нали знаем, че Бог възпълва онова, което не ни достига. Бог лекува със Своята благодат нашите немощи. И ето съвсем наскоро Бог те облече в голяма сила, като те постави на висотата на епископското служение. И въпреки тая огромна духовна власт, която вече притежаваш, ти не се големееш, ти не се гордееш пред човеците и служиш в същото монашеско смирение, в същото монашеско търпение, със същия плам, който топли сърцето ти. И тая топлина ти преподаваш щедро на Божия народ, който Бог е поверил на теб – топлината на християнската любов.
Още повече, след като възприе благодатта на епископското служение, ти неуморно посвещаваш себе си в служба на другите, защото знаеш думите на Иисус Христос: „Аз съм добрият Пастир и полагам душата Си за овците“. Защото в съзнанието си, в мислите си, в чувствата си ти, Преосвещени владико, имаш образеца на Пастиреначалника Господа Иисуса Христа, Който в изпитанията и трудностите на твоето служение не те е оставил. Щастлив съм и благодарен на Бога, че те имам като верен съработник Христов, като верен сътрудник в делото на Пловдивската света епархийска църква. Радвам се на твоя успех, радвам се на любовта на паството ти, радвам се на любовта на свещенството. Пазарджишка духовна околия има прекрасни свещенослужители, чисти, духовни свещенослужители, които искрено обичат Бога и Светата Църква Христова. Но те искрено обичат и своя епископ - Преосвещения Константийски епископ Яков. Такова верно паство знае гласа на своя епископ и не се отклонява. А епископът, имайки вяра, надежда и любов, представлявайки на земята образа на Господа Иисуса Христа, Който е Пътят, Истината и Животът за всеки един от нас, епископ, който знае верния път и не се отклонява от него, а го следва с ревност и усърдие, такъв епископ няма да погуби, няма да подлъже, няма да подведе паството си, а ще ги води при Бога.
Сигурно в представите на светския човек е съвпадение, че точно в деня на свети апостол Яков извърших твоето монашеско пострижение. Сам и аз не знаех, защото не съм прозорлив, че Бог ще ти възложи благодатта на апостолското служение да бъдеш и епископ в Светата ни Църква. Случайни неща няма. Всичко е проява на Божия спасителен промисъл към нас. И аз вярвам, владико свети, че както досега Бог е промислил да те дари с всичко, от което се нуждаеш за твоето спасение и за спасението на ония, които Бог е поверил на теб, на твоето душегрижие, на твоята пастирска любов, на твоята молитва, на твоето богослужение, на твоя, бих казал, подвиг и занапред Бог няма да те изостави. Дерзай, да крепнат силите ти и въпреки всички изпитания, всички изкушения, всички трудности, които се явяват по пътя на живота на Светата ни Църква, Бог няма да те остави. Господ Иисус Христос казва: „Само вярвай и спасен ще бъдеш“. Нека твоята вяра да пламти в сърцето ти и от този благодатен пламък да черпят сили, опора, вдъхновение и спасение всички, които се докоснат до теб, владико свети, до твоята душа, до твоята добродетел, до твоята вяра, до твоята надежда, до твоята любов. Уверявам те, че се моля за теб, за духовенството на богоспасаемата Пазарджишка духовна околия, за верния божи народ Бог да ни пази от всяко зло, да бъде наш закрилник, да бъде наше спасение.
Бих искал от името на Епархийския съвет, от името на духовенството на цялата Пловдивска епархия, от името на верния Божи народ и от свое име да поднеса един скромен, но духовно значим дар на Преосвещения епископ Яков - архиерейски епитрахил и омофор – символ на епископската благодат, на епископската власт, но и на епископската отговорност. Защото, Преосвещени владико, ти най-добре знаеш, че особено в църквата, властта, духовната власт не е нищо друго освен отговорност. Ето по това се отличават одеждите на епископа – че отгоре, над всичко той носи ето тази бяла, но много широка лента, която понякога е твърде неудобна. Тя е бяла, за да ни напомни за заблуденото агне, което се отклонило от стадото и се е доближило до ръба на пропастта и всеки миг ще пропадне, а добрият пастир взима агнето, рискувайки себе си и го поставя на раменете си. Тази е и иконата на добрия Пастир – Иисус Христос с агне на раменете Си. Тая икона най-много я обичам, защото не да се пошегувам ще кажа, че там съм нарисуван и аз, и ти, и всеки един от нас, защото всички нас Господ ни носи на раменете си. Носи и ти, с чест и достойнство благодатното епископско служение и нека то благословено от Бога да бъде за тебе "иго благо и бреме леко"! Амин!
Честит и благословен имен ден и 10 годишнина от твоето монашеско пострижение! Дерзай, върви бодро по пътя на вярата и се радвай на постигнати благодатни духовни успехи! На многая и благая лета, Преосвещени владико! Честит празник! Честит празник и честита радост на всички!
Благодаря на господин областния управител, благодаря на господин кмета на Община Септември, благодаря на омбудсмана на Пазарджик, благодаря Ви на Вас, представители на светската власт, държавността, институциите за това, че зачитате труда, личността и добродетелите на Преосвещения епископ Яков. Помагайте му! Иисус Христос, когато носеше кръста Си към Голгота се наложи някой да Му помогне, за да стигне до Голгота. Помагайте на Преосвещения епископ, помагайте в делото на Христовата църква, а нека Бог да помага на Вас, да Ви дава здраве, благодатни сили и благословени успехи. Амин!
