Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи "Лъв във всичко". По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи "всемилостив".

От детство още Пантелеймон бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.

Бащата на Панталеймон се наричал Евстрогий. Отначало той дал сина си в училище. След време го поверил на знаменития лекар Ефросин, за да изучи при него лекарското изкуство. Момъкът бил твърде умен и способен. Учителят така го обикнал, че го взимал навсякъде със себе си. С него посещавал и двореца, понеже Ефросин бил придворен лекар. Император Максимилиан обикнал красивия и учен момък и заповядал на Ефросин да го учи с най-голямо старание, понеже желае да вземе Пантелеймон по-късно при себе си. Под ръководството на славния учител момъкът с успех и бързо напредвал в науката и в скоро време надминал всички свои другари.

Чества се на 26 юли

Родителите на преподобномъченица Параскева били римляни и след дълги молитви се удостоилил да имат едничка дъщеря. Те я нарекли Параскева, понеже се родила в петъчен ден (петък по гръцки се казва "параскеви").

Приела монашество, Параскева жестоко пострадала за вярата си в Христа при царуването на Антонин. Хвърлена в котел с кипящо масло и катран, тя останала невредима. На мъченията й присъствал сам императорът. Но в очите му попаднали пръски от кипящата течност, в която била Параскева, и той ослепял. По негова молба мъченицата му дарувала отново зрение. Така тежките страдания на св. Параскева били придружени от чудеса. Чрез тях тя обърнала мнозина към Христа. Преподобномъченица Параскева била посечена с меч. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Тропар, глас 1

Тщание имущи сообразно имени твоему, тезоименитая, равноимянную тебе веру в сожительство избрала еси, Параскево победоносная, темже изливаеши исцеления и молишися о душах наших.

Кондак, глас 4

Храм твой, всечестная, яко врачебницу душевную обретше, в нем вси вернии велегласно почитаем тя, преподобномученице Параскево славная.

Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме

Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи църква почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) - място на поклонници от цял свят.

Великомъченицата Параскева Иконийска (28 октомври), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.

Преподобномъченицата Параскева Римлянка (която честваме на 26 юли) живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.

Малко преди Рождество Христово в Назарет живеела благословената от Бога съпружеска двойка - Иоаким и Анна.

Тази съпружеска двойка произхождала от древния царски Давидов род.
Прародителите от този род в течение на няколко века приемствено са заемали царския престол, докато Навуходоносор разорил иудейското царство. Като превзел столицата Иерусалим, той отвел най-добрата част от народа в плен, известен под името вавилонски. Впрочем, потомците на Давид, намирайки се в тежка неволя, макар и да нямали скиптър в ръцете, все още запазвали следи от величие. Накрая един от тях, Зоровавел, получил впоследствие разрешение не само да се завърне с народа в отечеството си, но и да възстанови разрушената иудейска столица. Иерусалим бил възобновен и народът, според възможностите, събран и устроен, но славата на царството била отминала безвъзвратно. Зоровавел продължил да управлява иудеите, докато бил жив, а след смъртта му древните права на царския Давидов дом дотолкова намалели, че за тях не се споменава нито в по-късните книги на Стария Завет, нито в другите иудейски предания. А когато израилевият народ попаднал под зависимостта на римляните и загубил своята самостоятелност, потомците на Давид били напълно лишени от предишното си величие и родът им окончателно се слял с народа.

Св. дякониса Олимпиада † 409 година

Чества се на 25 юли

Родина на света Олимпиада, наречена така в чест на своята майка, бил Цариград, където живеели нейните известни и знатни родители. Баща й, Анисий Секунд, бил един от най-почтените сенатори, а майка й била дъщеря на знаменития епарх Евлавий, който се споменава в разказа за чудесата на Христовия светител Николай и който при царуването на Константин Велики бил първият човек след царя.

Олимпиада, дъщерята на Евлавий, отначало била сгодена за най-младия син на Константин - Констанс, който след баща си царувал в древния Рим; но той бил убит преди брака, а тя била дадена на арменския цар Арсак, с когото живяла малко и овдовяла, тогава Олимпиада се омъжила за споменатия сенатор Анисий Секунд и родила света Олимпиада, която, още преди да достигне пълнолетие, родителите й сгодили за един благороден младеж, син на епарха Невридий; но самият брак бил отложен. Минали двадесет месеца и годеникът починал, а Олимпиада останала девица и в същото време вдовица; тя вече не искала, макар и да била достигнала пълнолетие, да се омъжва за друг, но пожелала да пребивава в девство и целомъдрие през целия си живот.