kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. великомъченица Христина † ок. 300 година

Posted in Поучения.

Чества се на 24 юли

В град Тир* един мъж от знатен род, на име Урбан, който бил управител, имал дъщеря, млада девица, познала още в ранните си години Бога, своя Създател; и като претърпяла множество жестоки мъки, тя положила за Него и душата си.

Когато се родила, родителите й й дали името Христина, което било не според тяхното езическо мъдруване, но по Божий промисъл: самото име, като някое пророчество, предсказвало, че девицата, когато порасне, ще стане християнка, Христова рабиня и невеста, и мъченица. Когато станала на единадесет години, се открила необикновената й красота, и сред девиците нямало подобна на нея. Тогава баща й, желаейки да я запази от човешки погледи, й направил стая в една висока кула, дал й най-добрите слугини и поставил там златни и сребърни изображения на своите богове, като заповядал всекидневно да им кади тамян и да им се покланя. Много от знатните и богати хора, слушайки за красотата на девицата, желаели да я имат за съпруга на своите синове. Когато умолявали за това бащата на Христина, Урбан винаги отговарял:

- На никого няма да дам дъщеря си, но я посвещавам на моите богове: милостивите богове твърде много са я обикнали и нека тя остане девица за тях, и вечно да им служи!

ИЗ ПИСМАТА НА ВЕЛИКИТЕ ОПТИНСКИ СТАРЦИ

Posted in Поучения.

Преподобни МАКАРИЙ ОПТИНСКИ 1788 г. - 1860 г

Пишеш ми, че твоята последна болест се дължи на тревогите - дори малко оскърбление те тревожи. Трябва да знаеш, че тази тревожност произлиза от твоята вътрешна духовна болест и нравствена неизправност. В теб лежи душевната нагласа на прогневяването т.е. на раздразнителността, която получава сила за действие от самолюбието и гордостта. Действието и раздвижването на тези душевни страсти предизвиква и телесното разстройване, което вече е Божие наказание. Така и душата и тялото страдат от нашето нерадение и невнимание.

Тази душевна болест се изцелява не като никой не ни тревожи и оскърбява, тъй като това реално е невъзможно, защото в живота се срещат множество непредвидими, неприятни и скръбни събития, които Божият промисъл ни изпраща за наше изпитание или наказание. Изцелението на тази страст следва да търсим в благодушното приемане на всички случаи на обиди, на унижение, укори и притеснения, като укоряваме себе си и се смиряваме. Дори само това, че у нас се задвижва споменатата раздразнителна част на душата, вече е наша вина и душевна болест. Който ни укорява в действителност е наш благодетел, защото чрез него познаваме стаената у нас греховна нечистота, която сме длъжни да лекуваме чрез самоукорение, смирение и молитва към Господа, просейки Неговата помощ. В никакъв случай не бива да дръзваме да обвиняваме оскърбяващия ни, дори оскърблението да ни изглежда неоснователно, а да го приемаме като оръдие на Божия Промисъл, изпратено да ни покаже какво е истинското ни устроение. Размисли, нима този който те е укорил е вложил у тебе страстта? Тя е лежала в теб, а той по Божие усмотрение само ти е показал, какво има в теб което трябва да се погрижиш да излекуваш.

Кратко житие на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна

Posted in Поучения.


Празнува се на 22 юли 

Когато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята Божествена сила извършвал личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с други свети жени, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба.

Тъгувайки за смъртта на Спасителя, светите жени приготвили благовонно миро (виж Св. Мироносици, бел.ред.), за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.

Житие на свети пророк Йезекиил

Posted in Поучения.

Св. пророк Йезекиил
VI в. преди Рождество Христово
Чества се на 21 юли

Свети пророк Йезекиил бил свещеник и произлизал от Левиевото коляно. По време на второто пленяване на Йерусалим при цар Йехония той бил взет в плен от Навуходоносор и отведен в Халдея. Там живял край реката Хавар и в петата година от пленението, около 595 г. преди Рождението Христово, получил от Господа повеля да проповядва на юдеите и да ги убеждава да се разкаят. Тогава бил на 30 години. В чудно видение му се явил Господ. Йезекиил видял отворено небето и сред сияещ облак – подобие на четири животни, всяко от които имало четири лица, обърнати на четири страни: лице човешко, лице лъвско, лице на теле и лице на орел. Всички имали криле и блестели като свещ, зачервена в огън. Те били като че ли впрегнати в колесница, която се движела след тях и вървяла с шум, приличащ на шум от много води или от многолюден полк. Над тях се издигал бляскав свод и на свода – престол, на който седяло много светло човешко подобие, окръжено от огън и сияние. Изпълнен от страх и смущение, Йезекии паднал по очите си чул глас Господен да му говори:
 
''Сине човешки, стани и аз ще говоря с тебе!'' И дойде в мене дух казва пророкът – и ме вдигна, и ме постави на нозете ми, и го чух да ми говори: ''Сине човешки, Аз те пращам при дома Израилев, при народ, който непрестанно Ме огорчава, както Ме огорчаваха бащите му, при люде непорокни и жестокосърдечни. Аз те пращам при тях и ти им предай думите Ми! Не бой се от тях, ако дори възстават против тебе и те преследват, но смело предавай Моите думи!''
 
След това към Йезекиил се простряла ръка, която държала книжен свитък. Тя разгънала пред него свитъка, изписан от двете страни, и в него Йезекиил прочел: плач, охкане и тъга. По думата на Господа Йезекиил изял свитъка и втори път получил от Бога заповед да предава точно, каквото е писано в него, и да приканя Йзраиля към покаяние. След това духът го вдигнал и понесъл. Пророкът чул след себе си шум от криле и колела и звук от силен гръм и думите: ''Благословена е славата на Господа от мястото си!'' Сърцето му било пълно със скръб, но той чувствал, че ръката Господня го укрепва. Цели седем дни след това Йезекиил не се решавал да предаде на едноплеменниците си думите и откровенията Господни. Тогава Господ му повторил Своята повеля: ''Сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, за да му предаваш Моите думи. Като ти говоря, че грешникът ще загине, ако не се разкае, а ти не му предадеш Моите думи и грешникът умре в беззаконие, то Аз от тебе ще подиря кръвта му.'' След това Йезекии имал отново видение на Божията слава. Оттогава Йезекии започнал без страх да съобщава на народа всичко, което чувал от Господа.
 
В продължение на 22 години той проповядвал на пленението, като ге увещавал да се откажат от пороците си, да се покаят и да се обърнат към Бога. Наставляван от Духа, той възвестявал бедствията, които ще постигнат Йерусалим и Юдея, предвещавал разорения на другите страни – Тир, Египет – и най-после указавал и на връщането на Израиля от плена и на дохождането на Избавителя. В пророчествата на Йезекиил Месия се изобразява като пастир, Който ще дойде да спаси заблудените Свои овци. Пророкът го наричал Давид, понеже трябвало да произлезе от рода Давидов. ''Ще изискам овците Си – казва той от името на Господа – и ще ги освободя от всички места, гдето бяха пръснати в ден облачен и мрачен. Ще ги паса на добро пасбище и кошара ще имат на високите израилеви планини. Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам. Изгубената ще намеря и прокудената ще възвърна, ранена ще привържа и болна ще укрепя. И ще поставя над тях един пастир, който ще ги пасе, Моя раб Давид; той ще ги пасе и ще им бъде пастир. И Аз, Господ, казах това. И ще сключа с тях завет за мир.'' Увещавайки народа към покаяние, Йезекиил посочва на милосърдието на Бога, винаги готов да прости каещия се. ''Отхвърлете от себе си всички грехове, които сте вършили – говори той от името на Господа – и направете си ново сърце и нов дух! И защо да умирате, доме Израилев? Аз не искам смъртта на умиращия, но да се обърне той от пътищата си и да бъде жив. Обърнете се и живейте!'' Господ многократно наставлявал Йезекиил чрез чудни личби и видения. Веднъж пророкът бил вдигнат духом и поставен на Соломоновия храм, видял идолите, които стоели на светото място, началниците израилски, които служели на идолите, и свещениците, които се покланяли на слънцето. В едно по-утешително видение Господ му показал възобновлението на храма и славата Божия, която го изпълня, и благодатта, която се излива на вярващите във водни потоци. Пророкът също така имал откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че ръката Господня го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ го запитал: ''Сине човешки, ще оживеят ли тия кости?'' Пророкът отговорил: ''Господи, Боже, Ти знаеш това.'' И същият глас му казал: ''Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ на тия кости: Ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.'' Йезекиил изпълнил заповяданато, изрекъл пророчеството за костите и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът, но дух още нямало в тях. И отново гласът Господен му казал: ''Изречи пророчество за духа, сине човешки, и кажи на Духа: ''Тъй казва Господ Бог: Дойди от четирите ветрове, Душе и духни върху тия убити и те ще оживеят!'' Пророкът изрекъл това пророчество както му заповядал Бог, и влязъл в костите Дух и те живели и се изправили на нозете си – твърде голямо опълчение. Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите се чете у нас на Велика събота. Светата Библия ни дава малко подробности за живота на пророк Йезекиил. Запазило се е предание, че пленници юдеи – в гнева си за справедливите негови укори – го убили и че тялото му било положено в гроба на Сима и Арфаксада, Авраамови прародители. 
 
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев). 
 
Кондак, глас 4
Божий явился еси пророк, Иезекииле чудне, 
Господне воплощение всем провозвестил еси,
сего Агнца и зиждителя Сына Божия явльшася во веки.

 

Житие на свети пророк Илия паметта му се чества на 20 юли

Posted in Поучения.

IB 19

Свети пророк Илия живял през времето на израилския цар Ахав.Родил се в Галаадския град Тезвия, поради което в Свещеното Писание се нарича ''Тезвитянин''. Произлизал от свещеническото Аароново племе. Еврейското название за пророк е "нави" и означава вестител. Чрез това название се изяснява отличителната характеристика на пророците - те са известители на Божията воля. Името Илия означава ''Крепост Господня''.

Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън.