„Спасителю, Свойто създание Ти пощади, потърси ме. Добрият си Пастир, Иисусе, а аз - заблудена овца. Загивам - ръка протегни ми, от вълчата паст изтръгни ме, стори ме на агне невинно под Твоята пастирска власт“ /из Великия покаен канон – ден четвъртък/
Последната, четвърта част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски в град Пазарджик по традиция се чете централно в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“.
С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай богослужението беше възглавено от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Архиерейското наместничество прот. Стефан Йорданов, председателят на храма прот. Петко Еленкин и енорийският свещеник прот. Манчо Манчев, свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, свещ. Кръстьо Ненов, председател на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля, свещ. Максим Ничев и свещ. Любомир Чавдаров от катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“.
И тази вечер верните Христови последователи от града отново се събраха в дома Господен, където да потърсят Божията всемогъща помощ и закрила. Всички взеха участие в богослужението с четене на полагащите се във Великото повечерие псалми и молитви, с пеене на великопостните песнопения и усърдна молитва. Свещенослужителите поред прочетоха деветте песни на покайното последование, съпровождано от единодушния призив на църковното изпълнение към Бога „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.
След канона всички запяха тържествено песента "Господи на силите, бъди с нас, защото друг, освен Тебе, помощник в скърбите нямаме; Господи на силите, помилуй ни!", при което отец Манчо прекади целия храм и богомолците.
В края на светата служба бе прочетена молитвата на свети Ефрем Сирин, полагащото се Евангелско четиво и коленопреклонната молитва.
След богослужението отец Боян преподаде на всички архипастирския благослов на митрополит Николай. Той подкрепи вярващите в духовната борба, припомняйки думите на св. ап. Яков „смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения“. Наместникът обърна внимание как трябва да посрещаме всички изкушения – не със страх, а с голяма радост, тъй като само така имаме възможността да се докажем, че сме Христови последователи. Отец Боян обясни, как при всички тези изкушения – скърби, болести, трудове, скланяне към грях и прочие, ние всъщност се явяваме на изпит, защото изкушение означава именно изпит и от нас зависи как ще минем изпитите - като кроткия, смирен и покорен на Своя Отец Христос или като прегордия и ропотлив Денница. Наместникът изказа своята радост, че всички присъстващи ден след ден водим своите духовни битки, за да се окажем истински християни не на думи, а на дело.