|
 Обични в Господа братя и сестри,
Събрали сме се днес, за да се запознаем с автора на една нова книга. Г-н Дарин Алексиев е написал едно поучително четиво, със заглавие „Йога – път към мрака“. След малко авторът ще има възможност да ни разкаже за книгата си, да сподели своите мисли и убеждения и за това как е стигнал до идеята за нейното написване. След това, в една свободна дискусия, всеки от нас може да му зададе въпроси или просто да сподели мисли по темата, по която сме се събрали. А темата е сериозна и важна.
Знаете, че неотдавна Светият синод на Българската православна църква излезе със специално синодално обръщение към православния клир и миряните, провокирано именно от включването на въпроси за йогата в задължителните изпити за матура на средношколците през тази година.
Всички вие сте се запознали с него. Няма да е излишно да го препрочитаме често и да насърчаваме енориашите си да го препрочитат. Защото в него се говори не просто за йога. В обръщението се обясняват механизмите на тоталната война, която от години се води срещу православието в нашата страна. Това не са силни думи. Да, срещу православието се води война. И това го усещаме и виждаме всички. Искате ли примери? Ето няколко.
Всички помните на какви разтерзания бяхме подложени за канонизирането на Светите Баташки мъченици. В атаките, на които и ние и всички държавни институции бяхме подложени, за да бъде отнета църквата Света Неделя от Българската православна църква не ставаше дума за една сграда. Изобщо не ставаше дума за това, че уж трябвало да се опази един паметник на културата. Паметниците на културата църквата ги е създала и църквата ги е пазила стотици години. Не. Ставаше дума за разканонизиране на светците. Това искаха инициаторите на враждебните действия. Писаха го и ни го казаха в прав текст. Какво е това, ако не война срещу вярата?
Всички видяхте, как Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, седеше на банка в съдебна зала. Нещо нечувано в цялата българска история, а и в историята на която и да е църква! Защо? Защото някои хора са решили да се гаврят с църквата и да искат да й бъде отнето не какво да е, а направо Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Уж ставало дума за галерията в Криптата. Уж църквата не била дала достатъчна гаранция, че няма да си поиска Криптата. И това го говорят кръстени православни християни! А те каква гаранция дават, че ако църквата се откаже от криптата, тази същата крипта няма да стане място за курсове по йога? Или нещо още по-скверно? Какво е това, ако не война срещу вярата? И – имайте предвид – съдебното дело продължава. То не е приключило. Тази битка още не е свършила. Ако се наложи, ще ви помоля да отидем заедно до София, за да се притечем на помощ на Българската патриаршия и съм сигурен, че ще ме последвате на драго сърце, както това винаги е било.
Continue Reading
 Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Празнуваме 6 септември! На този ден преди 128 години, през есента на 1885 година, тогавашното Княжество България и територията на Източна Румелия се съединяват в една Обединена България.
Ще попитате в днешния ден, в деня, в който честваме Съединението на България, дали Българската православна църква ще каже няколко думи не само за историята на Съединението, която предполагам всички добре знаят? Дали Църквата ще каже нещо за единството на българския народ днес? С какви думи тя ще охарактеризира случващото се днес не съединение, а разединение. Как ще го коментира? Какъв призив ще отправи?
Думите, които характеризират случващото се, вече са казани. Ето само няколко цитата от вчерашната преса: „Яростна конфронтация”, „Още като деца започваме да мразим тези, които мислят”, „Голямото мразене”, „Здравият разум напуска последните територии в колективното българско съзнание”, „Пълно отсъствие на допирни точки между опонентите”, „Състояние на пълна гражданска непоносимост”, „Егоизъм, който връзва краката на държавата с железни окови”. Това са думи на независими коментатори и те много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни. Омраза. Безпаметност. Страх. Егоизъм.
Не е необходимо Църквата да се включва в общия негативен хор и да преповтаря симптомите на заболяването. Обществото си поставя диагнозата само. Оттук до назоваването на правилното лечение има само една малка стъпчица. Но никой не казва коя е тя. Ние констатираме заболяването, но не назоваваме лечението. А лечението е следното. Срещу отровата, която разяжда обществения организъм, трябва да се действа с противоотрова. Противоотровата на омразата се казва любов. Противоотровата на безпаметността се казва памет. На страха – смелост. На егоизма – човеколюбие. Забележете, това са все извечните християнски ценности. Това са ценностите, които е преподал на човечеството Нашият Господ Иисус Христос. Наречете ги, ако щете, „общочовешки ценности”, но те са Неговите ценности. По-добро, по-ефикасно средство за лечение на обществените болести от вярата, надеждата и любовта не е открито. По-правилен начин да се преодолява злобата от това да отвръщаш на злото с добро не е измислен. По-здрава спойка за едно общество от това да обичаш ближния си, както обичаш себе си, няма.
Continue Reading
|
Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.
