20.12.2016 г. - СЛОВО на Българския патриарх Неофит към Константийския епископ Яков
†Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ПРЕОСВЕЩЕНИ ВЛАДИКО ЯКОВ,
В деня на твоята огнена Петдесетница, когато по Божия воля и със съизволението на свещеноначалието на светата ни Църква беше удостоен с пълнотата на архиерейската благодат, приеми моите най-искрени и всесърдечни благопожелания за крепко здраве и сили, бодрост на духа, апостолско дръзновение и пастирска мъдрост по предстоящия ти високоотговорен, спасителен и благодатен път на епископ в Църквата Христова.
Епископството, с което се удостои днес, е естествен плод от дългогодишното ти предано служение на светата ни Църква – служение и подвиг, в които показа истинска божествена ревност и усърдно се обогатяваше в безценните за всеки истински монах добродетели на смирението и търпението, на любовта и послушанието към Бога и свещеноначалието. Защото стъпките ти към това служение и този подвиг бе насочил Сам Сърцеведецът Бог и отново Той, в днешния празничен ден, чрез ръковъзложението на освещения архиерейски сонм, те поставя и утвърждава като архипастир в Своята Църква – Църквата, която „Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28).
Вярвам, че като епископ в тази Църква, която и днес остава единствената истинска „Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15), в лоното на която е и даруваното ни свише спасение и която единствена преподава сигурния път към вечния живот, ти ще бъдеш още по-ревностен в служението и в изпълнението на нейната вечна мисия – винаги и навсякъде да проповядва благоприятната Господня година и спасителното Христово Благовестие. Защото такава е Божията воля: „Да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината”(1 Тим. 2:4).
Вярвам още, че в това най-високо и отговорно църковно служение ти всякога ще се радваш, както си се радвал и досега, на отеческата подкрепа, мъдростта и любовта на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, под духовното ръководство и с топлите архипастирски грижи на когото ти израсна като монах и клирик, както и на любовта и молитвите на цялото църковно паство, сред което днес Божията благодат те въздига като епископ.
Нека дните и годините на епископското ти служение бъдат мирни и благодатни, изпълнени с Божията благост и всеки повей на Духа на Истината, в прослава на Божието име и в полза на светата ни Църква и на свидното ни Отечество, което винаги е възлагало своите най-съкровени надежди и упования в Бога и в Православната си Църква. Нека Божията десница неизменно те укрепва и Божието всевиждащо око всякога бди над твоя път, защото от днес Църквата ще вижда в теб Самия Христос и ще ти се покорява във вяра и любов, с доверие и надежда – така, както се покорява на Самия Христа Иисуса.
Води уверено Христовото словесно стадо по пътя на спасението, към Царството Божие и вечния живот. Води го мъдро и с истинска пастирска грижа и любов по тесния и трънлив, но благословен, и единствено спасителен път, който ни бе завещан от Христа и в който се утвърдиха всички наши свети и богоносни Отци, и всички праведници от века! Всеблагият Бог, като вижда ревността ти и усърдието ти, ще бъде винаги с теб, за да утвърди и преумножи делата ти и плодовете от твоите трудове.
Божията благодат, мирът и любовта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
На многая и благая лета, Преосвещени владико!
На добър час в архипастирското служение!
20.12.2016 г.
София
С благодарни към Бога сърца духовно тържествуваме в днешния празничен ден в средоточието на цветословния период, т.е. на ония светли дни на Пасхална радост, на радост от най-великия празник на празниците – славното и спасително Възкресение Христово. Дни, в които се поздравяваваме със спасителния за всички нас поздрав: „Христос Воскресе!” Духовно умиление изживяваме в този свещен миг, в който отново Бог благоволи да застанем пред благодатния чудотворен образ на Божията Майка Пресвета Богородица, да се съберем под подкрова на Небесната Царица и отправим горещи молитви да бъде всегдашна наша закрилница и застъпница пред Бога. Благословен е българският православен народ, благословен от Бога затова, че Бог го е избрал и го е дарил със светлината на чистата православна вяра, затова, че Бог не е изоставил своя народ да живее в мрака на невежеството, а го е дарил със светлината на вечния живот. Ето, вчера празнувахме Деня на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Ден, в който се гордеем пред целия славянски свят, но преди всичко ден, в който благодарим на Бога. Виждате ли към нашия изстрадал народ каква Божия милост е излял Господ, за да ни спаси - да имаме светлината на знанието. Защото, казва Господ Иисус Христос : „ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йн.8:32). Нямаше да познае съвършената истина, единствената истина, Истината с главна буква нашият народ, ако Бог не бе запалил две ярки звезди на небосвода на българската християнска святост – светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Благодарение на тях нашият народ позна истината и истината го направи свободен даже в тежките векове на робството, във всички дни и години на изпитания. Нашият народ има свободата на чистата вяра. Какво е вярата, какво е знанието, какво е науката, какво е духовната култура за нашия народ? По аналогия можем да кажем, че това е слънцето. Слънцето не просто разпръсква мрака. Слънцето ожитворява, без светлината и топлината на слънцето няма живот, всичко умира. Велики Божии благодеяния, проявени към нас. И нашият малък народ да бъде част от онова християнско общество, за което самата Тя, Владичицата на света, каза: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове”(Лк.1:48), в това число и българския род.
Както в църковния, така и в гражданския календар, а дори и в личния годишен календар на всеки един човек, има събития и личности, които биват почитани с по-голяма тържественост, с по-голям акцент върху тях. Ако са отдавна отминали, то целта на тяхното отбелязване е да ни се припомни примера на великите личности, участвали в тях, или по думите на св. ап. Павел, имайки пред очите си техния живот, да подражаваме на вярата им, да подражаваме на добрите им и съзидателни дела. Или да си вземем поука от отминалите събития, за да не ги повторим, ако резултатът от тях е бил отрицателен, както за отделния човек, така и за обществото, а и за света като цяло.