kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

21 декември 2014 г. - Интервю за в. Труд

Posted in Митрополитско слово.

mitropolit Nikolai-potretМитрополит Николай: Мъченичеството прави църквата по-силна

- Ваше Високопреосвещенство, на литургията в манастира "Св. св. Кирик и Юлита", на който беше бившият премиер Симеон Сакскобургготски, обявихте, че "когато царят на българите е тук, това означава присъствие на държавността". За какво са намек вашите думи?

- Известно е, че царят не пропуска да бъде в църква на християнски празници и всякога участва активно в богослужението. Миналата неделя на службата в манастира “Св.св. Кирик и Юлита” край Асеновград той изпита леко неразположение. Царят стоя прав три часа, без да мръдне. От опит мога да ви кажа, че това е свръх човешките възможности. Отношението на царя към църквата е знак за изключително уважение към институцията. Той разбира какво е значението и мястото на църквата в обществото. По време на неговото управление като премиер беше приет законът за вероизповеданията, преодоля се разкола, върнаха се стотици храмове и манастири. Макар и в изгнание и без никаква надежда да се върне в България в каквато и да е функция, Симеон е миропомазан, венчал се е по православен обичай, престолонаследникът е кръстен в православната вяра, никога не е подкрепял опитите с църквата да се злоупотребява политически. Всичко това е израз на едно дълбоко осмислено отношение към историята, принадлежност към традициите и ценностите и израз на отговорност към българския народ. Такова е поведението на държавника. Впрочем, както царят, така и църквата са обект на непрестанни оскърбления и нападки, като най-малката обида е, че и ние, и той сме реликва от миналото. Ако оценим заслугите на царя за присъединяването на България към Европейския съюз, може да се окаже, че именно тази „реликва” ни вкара в бъдещето. Нека не изключваме възможността и реликвата „православна църква” да има своята роля за по-доброто бъдеще на България.

17 януари 2015 г. - Молба до г-н Петьо Блъсков

Posted in Митрополитско слово.

mitropolit Nikolai-potret

До

г-н Петьо Блъсков

Главен редактор на в-к „Труд”

МОЛБА

за публикуване на следния текст на право на отговор

    Уважаеми господин Главен редактор,

    В броя на вестник „Труд” от 16.01.2015 г., стр. 16, е публикувана статия на г-н Здравец Хайтов, озаглавена „Св. Кирик” – храм на творческия дух или манастир за упокоение на душата?” В началото на статията авторът съобщава за предполагаема среща между Съюза на архитектите в България и Пловдивския митрополит Варлаам през 1982 година. От стила на публикацията читателят може да остане с впечатление, че едва ли не доброволно и на драго сърце о Боже почившият Пловдивски митрополит Варлаам се е съгласил да подпише договор, с който „да отдаде безвъзмездно на САБ, за 99 години, правото да построи за своя сметка творческа база ...”.

Оставяме без коментар цитираното твърдение, макар, че то е фактически невярно. Това, което не бихме могли да оставим без коментар, обаче, е внушението, че е възможно пловдивски митрополит доброволно да се е съгласил един манастир да не бъде повече манастир или една църква, да не е църква. Тоест, по своя воля да е предал обител, строена и осветена като дом Божий, на светски организации, за да бъде тя превърната в светско място. Да изпълнява един манастир и допълнителни социални функции, като например убежище за бежанци, на сиропиталище или дори на дом за душевноболни – това да. Но да загуби църковния си характер и да стане място за отдих и развлечения – не. Заради паметта на дядо Варлаам и всички достойни архиереи, които всякога са бранили църквата, не приемаме да се разпространяват такива внушения. Много добре е известно и документирано, че акцията по „безвъзмездно отдаване”, а по същество изземане на манастира, е била съгласувана и проведена със съдействието на Окръжния комитет на БКП в Пловдив и на централните власти в София. Известни са методите, с които тоталитарната държава получаваше „съгласие” от своите жертви и какво следваше в случай на несъгласие. Струва ни се, че всеки почтен гражданин би следвало да се срамува, ако негови предшественици са използвали инструментите на тоталитарния режим, за да отнемат чужди права. От когото и да било, в това число и от Българската православна църква. Възразяваме, заради паметта на дядо Варлаам, който до края на живота си носеше горчивината от това извършено над него и над църквата насилие.

Вярваме, че съвременната Българска държава се дистанцира от подобни методи и, че след като две съдебни инстанции казаха, че манастирът е манастир, други нейни институции няма да се поддадат на натиска да упражнят повторно насилие над Българската православна църква. И в частност върху Манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, който е на път да стане символ на ново мъченичество. Също като детето Кирик и майка му Юлита, на които той е посветен и обречен.

 Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

2 февруари 2015 г. - Архипастирско обръщение

Posted in Митрополитско слово.

02.02.2015А Р Х И П А С Т И Р С К О   О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

по повод натиска, упражняван от група лица върху съдебната система

във връзка с делото " Манастир „Св.св. Кирик и Юлита”

Възлюбени в Христа Бога, братя и сестри,

Знаете, че преди повече от шест години Пловдивската митрополия поиска от Съюза на българските архитекти на Църквата да бъде върнато владението над манастира „Св. св. Кирик и Юлита", в с. Горни Воден, край Асеновград. Под натиска на комунистическата власт манастирът е бил взет от Пловдивската митрополия през 1982 година, за да бъде уж използван за нуждите на т.нар. „Международна архитектурна академия”. Всички сте свидетели, че под маската на „архитектурна академия” това свято място беше обърнато в място за разгул и разврат, ползвано от арендатори и печелбари, за удовлетворяване на частните икономически интереси на няколко човека. Аз, като Пловдивски митрополит, не можех да търпя това безчиние и поругаване на нашите светини и духовни ценности. Помолихме с добро Съюза на българските архитекти отношенията ни да бъдат прекратени, като манастирът ни бъде върнат доброволно. След като молбата ни не срещна разбиране, се принудихме да се обърнем към светския съд.

Две поредни съдебни инстанции – Пловдивският окръжен съд и Пловдивският апелативен съд – постановиха решение: манастирът „Св.св. Кирик и Юлита” да бъде върнат на Българската Православна Църква, в лицето на Пловдивска митрополия, без никакви условия! Благодарихме и благодарим на тези съдии, чрез които проговори Божията справедливост! Благодарим и на сегашното ръководство на Съюза на българските архитекти, което след решението на втората инстанция безпрепятствено освободи манастира, с което даде възможност в него незабавно да бъдат възобновени благодатните и душеспасителни богослужения.

На 14.12.2014 г. целият Свети Синод на Българската Православна Църква, предвождан от Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит отслужи в църквата „Св. Параскева” на манастира тържествен благодарствен молебен, с което прогласи, че Църквата, в нейната цялост, приема манастира обратно в лоното си, а манастирът открива благодатните си обятия за Светата Църква.

8 март 2015 г. - Архипастирско послание

Posted in Митрополитско слово.

08.03.2015А Р Х И П А С Т И Р С К О   П О С Л А Н И Е

на Пловдивския митрополит Николай

до свещенослужителите и православните християни

от Пловдивска епархия

по повод възвръщането на манастира „Св.св. Кирик и Юлита”

 

Обични в Господа, братя и сестри,

Не зная как да ви опиша гледката на свещениците и служителите на Пловдивската Света митрополия, които в четвъртък следобед се прегръщаха, плачеха от радост и отправяха благодарствени молитви към Всеподателя, когато прокънтя новината, че Върховният касационен съд е сложил край на шест годишните съдебни прения и потвърждава положението, че мястото над село Горни Воден, обречено преди пет века на Светите мъченици Кирик и Юлита, е било и отново, и за винаги ще бъде манастир на Пловдивската епархия на Българската Православна Църква. Сигурен съм, че никой от вас не е останал равнодушен, научавайки тази новина. Сигурен съм, че всички благочестиви християни и изобщо всички хора, които са следили перипетиите през всичките тези години са въздъхнали с облекчение и са си казали: „Слава, Богу! Дочакахме справедливост!”

Да кажем и ние още веднъж: Слава Тебе Боже, Благодетелю наш во веки! По Твое Господи изволение и вдъхновение българският съд каза – стига! Стига толкова!

Възлюбени братя и сестри,

През последните години, а особено през последните месеци и седмици, по повод на съдебните прения около манастира „Св.св. Кирик и Юлита” бяха изговорени много неща. Много думи бяха казани. Надявам се, ако е имало някоя казана дума в повече, тя да не е била казана от нас. Но, се запитах през последните два дни, кое е това, което още не е казано. Кое е това важно нещо, което трябва да се знае и запомни. Коя е поуката, която трябва да отнесем със себе си, спомняйки си за манастира „Св.св. Кирик и Юлита”? Защото когато Бог ни праща изпитания, то е за да ни научи на нещо, да ни каже нещо. Кое е, питах се, това нещо, което искаше да ни каже Бог? Как стана така, че успяхме, макар, че мнозина не вярваха? Защо успяхме?

Отговорът, според мен, се налага от само себе си. Успяхме, защото през всичките тези години, от първия до последния ден, ние се държахме като Църква. Ние бяхме Църква. Жива, действена, борбена Църква. Църква, отстояваща Истината. Църква, искаща справедливост. Църква, която показа, че е готова на всякакви жертви, за да постигне истина и справедливост. Църква – принцип!

28 април 2015 г. - О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

Posted in Митрополитско слово.

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е28.04.2015
 на Негово Високопреосвещенство
Пловдивския митрополит Николай
към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,

     Поканен  бях  днес   да  отправя молитва и призова Божията Майка св. Богородица да бъде застъпница пред Господа Иисуса Христа- Лекаря на лекарите да даде изцеление на болните и страдащите. В тази връзка няма как да не кажа няколко думи по повод надигащото се недоволство от продължаващата в страната ни здравна реформа. Съществуват притеснения, че болните от онкологични заболявания остават без лекарства. Дано това да не е така. Отказвам да повярвам, че това е възможно. Звучи неправдоподобно някой съзнателно да е решил, че ще остави десетки хиляди наши съграждани без животоспасяващи медикаменти и ще ги подложи по този начин на геноцид или, както е политически коректно да се казва – на масово изтребление.