До

г-н Петьо Блъсков

Главен редактор на в-к „Труд”

МОЛБА

за публикуване на следния текст на право на отговор

    Уважаеми господин Главен редактор,

    В броя на вестник „Труд” от 16.01.2015 г., стр. 16, е публикувана статия на г-н Здравец Хайтов, озаглавена „Св. Кирик” – храм на творческия дух или манастир за упокоение на душата?” В началото на статията авторът съобщава за предполагаема среща между Съюза на архитектите в България и Пловдивския митрополит Варлаам през 1982 година. От стила на публикацията читателят може да остане с впечатление, че едва ли не доброволно и на драго сърце о Боже почившият Пловдивски митрополит Варлаам се е съгласил да подпише договор, с който „да отдаде безвъзмездно на САБ, за 99 години, правото да построи за своя сметка творческа база ...”.

Оставяме без коментар цитираното твърдение, макар, че то е фактически невярно. Това, което не бихме могли да оставим без коментар, обаче, е внушението, че е възможно пловдивски митрополит доброволно да се е съгласил един манастир да не бъде повече манастир или една църква, да не е църква. Тоест, по своя воля да е предал обител, строена и осветена като дом Божий, на светски организации, за да бъде тя превърната в светско място. Да изпълнява един манастир и допълнителни социални функции, като например убежище за бежанци, на сиропиталище или дори на дом за душевноболни – това да. Но да загуби църковния си характер и да стане място за отдих и развлечения – не. Заради паметта на дядо Варлаам и всички достойни архиереи, които всякога са бранили църквата, не приемаме да се разпространяват такива внушения. Много добре е известно и документирано, че акцията по „безвъзмездно отдаване”, а по същество изземане на манастира, е била съгласувана и проведена със съдействието на Окръжния комитет на БКП в Пловдив и на централните власти в София. Известни са методите, с които тоталитарната държава получаваше „съгласие” от своите жертви и какво следваше в случай на несъгласие. Струва ни се, че всеки почтен гражданин би следвало да се срамува, ако негови предшественици са използвали инструментите на тоталитарния режим, за да отнемат чужди права. От когото и да било, в това число и от Българската православна църква. Възразяваме, заради паметта на дядо Варлаам, който до края на живота си носеше горчивината от това извършено над него и над църквата насилие.

Вярваме, че съвременната Българска държава се дистанцира от подобни методи и, че след като две съдебни инстанции казаха, че манастирът е манастир, други нейни институции няма да се поддадат на натиска да упражнят повторно насилие над Българската православна църква. И в частност върху Манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, който е на път да стане символ на ново мъченичество. Също като детето Кирик и майка му Юлита, на които той е посветен и обречен.

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

А Р Х И П А С Т И Р С К О   О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай

по повод натиска, упражняван от група лица върху съдебната система

във връзка с делото " Манастир „Св.св. Кирик и Юлита”

Възлюбени в Христа Бога, братя и сестри,

Знаете, че преди повече от шест години Пловдивската митрополия поиска от Съюза на българските архитекти на Църквата да бъде върнато владението над манастира „Св. св. Кирик и Юлита", в с. Горни Воден, край Асеновград. Под натиска на комунистическата власт манастирът е бил взет от Пловдивската митрополия през 1982 година, за да бъде уж използван за нуждите на т.нар. „Международна архитектурна академия”. Всички сте свидетели, че под маската на „архитектурна академия” това свято място беше обърнато в място за разгул и разврат, ползвано от арендатори и печелбари, за удовлетворяване на частните икономически интереси на няколко човека. Аз, като Пловдивски митрополит, не можех да търпя това безчиние и поругаване на нашите светини и духовни ценности. Помолихме с добро Съюза на българските архитекти отношенията ни да бъдат прекратени, като манастирът ни бъде върнат доброволно. След като молбата ни не срещна разбиране, се принудихме да се обърнем към светския съд.

Две поредни съдебни инстанции – Пловдивският окръжен съд и Пловдивският апелативен съд – постановиха решение: манастирът „Св.св. Кирик и Юлита” да бъде върнат на Българската Православна Църква, в лицето на Пловдивска митрополия, без никакви условия! Благодарихме и благодарим на тези съдии, чрез които проговори Божията справедливост! Благодарим и на сегашното ръководство на Съюза на българските архитекти, което след решението на втората инстанция безпрепятствено освободи манастира, с което даде възможност в него незабавно да бъдат възобновени благодатните и душеспасителни богослужения.

На 14.12.2014 г. целият Свети Синод на Българската Православна Църква, предвождан от Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит отслужи в църквата „Св. Параскева” на манастира тържествен благодарствен молебен, с което прогласи, че Църквата, в нейната цялост, приема манастира обратно в лоното си, а манастирът открива благодатните си обятия за Светата Църква.

А Р Х И П А С Т И Р С К О   П О С Л А Н И Е

на Пловдивския митрополит Николай

до свещенослужителите и православните християни

от Пловдивска епархия

по повод възвръщането на манастира „Св.св. Кирик и Юлита”

Обични в Господа, братя и сестри,

Не зная как да ви опиша гледката на свещениците и служителите на Пловдивската Света митрополия, които в четвъртък следобед се прегръщаха, плачеха от радост и отправяха благодарствени молитви към Всеподателя, когато прокънтя новината, че Върховният касационен съд е сложил край на шест годишните съдебни прения и потвърждава положението, че мястото над село Горни Воден, обречено преди пет века на Светите мъченици Кирик и Юлита, е било и отново, и за винаги ще бъде манастир на Пловдивската епархия на Българската Православна Църква. Сигурен съм, че никой от вас не е останал равнодушен, научавайки тази новина. Сигурен съм, че всички благочестиви християни и изобщо всички хора, които са следили перипетиите през всичките тези години са въздъхнали с облекчение и са си казали: „Слава, Богу! Дочакахме справедливост!”

Да кажем и ние още веднъж: Слава Тебе Боже, Благодетелю наш во веки! По Твое Господи изволение и вдъхновение българският съд каза – стига! Стига толкова!

Възлюбени братя и сестри,

През последните години, а особено през последните месеци и седмици, по повод на съдебните прения около манастира „Св.св. Кирик и Юлита” бяха изговорени много неща. Много думи бяха казани. Надявам се, ако е имало някоя казана дума в повече, тя да не е била казана от нас. Но, се запитах през последните два дни, кое е това, което още не е казано. Кое е това важно нещо, което трябва да се знае и запомни. Коя е поуката, която трябва да отнесем със себе си, спомняйки си за манастира „Св.св. Кирик и Юлита”? Защото когато Бог ни праща изпитания, то е за да ни научи на нещо, да ни каже нещо. Кое е, питах се, това нещо, което искаше да ни каже Бог? Как стана така, че успяхме, макар, че мнозина не вярваха? Защо успяхме?

Отговорът, според мен, се налага от само себе си. Успяхме, защото през всичките тези години, от първия до последния ден, ние се държахме като Църква. Ние бяхме Църква. Жива, действена, борбена Църква. Църква, отстояваща Истината. Църква, искаща справедливост. Църква, която показа, че е готова на всякакви жертви, за да постигне истина и справедливост. Църква – принцип!

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
 на Негово Високопреосвещенство
Пловдивския митрополит Николай
към клира, миряните и лекарското съсловие от Пловдивска епархия

Обични в Господа братя и сестри, скъпи медицински съработници,