kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
15
Август
2020

Успение на Пресвета Богородица - Архиерейска света Литургия за храмовия празник на катедралата на град Пазарджик

„При раждането си съхранила девството,при успението не си оставила света, Богородице.Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“ (тропар на Успение Богородично).

Пак и пак верните християни отправят това песнопение за възхвала на Божията Майка Пресвета Богородица в деня на нейното блажено Успение – 15 август. В този ден своя храмов празник отбелязва и катедралата на град Пазарджик. От ранни зори жителите и гостите на града бързат към дома Господен, където да отправят своята благодарност и молитви към всечестната Владичица и приснодева Мария.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от Преосвещения Константийски епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на Околията, свещ. Любомира Чавдаров, служащ в катедралата и дякон Николай Ангелчов.

Вярващите взеха живо участие в светата богослужба и издигаха молитвите и песнопенията си с благодарност към Бога и Неговата Майка. Голяма част от тях пристъпиха към светите Тайни и се причастиха с Тялото и Кръвта Господни, с което увенчаха подвига на своя пост и покаяние.

По време на причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на светата Литургия епископ Яков произнесе проповед, в която припомни живота и добродетелите на най-бързата Закрилница на човеците – света Богородица. Той обърна внимание на нейната дълбока вяра, на нейната скромност и доброта и отправи призив към вярващите да подражават на нейното житие и с делата си да прославят Бога. Владиката завърши: „Когато любимият Христов ученик св. ап. Йоан Богослов отишъл в Царството Небесно, потърсил веднага Божията Майка, но видял престола й празен. Тогава Сам Господ уверил апостола, а чрез него и нас, че тя рядко стои там, а всекидневно и всекичасно пребъдва на земята, за да помага на човеците. Така и сега тя е сред нас, верните чеда на Христовата Църква, и сега обикаля да помага на търсещите я, и сега чува нашите молитви и ги принася на своя Син и Господ. Да помолим нея, нашата Застъпница и Ходатайка, да измоли в днешния ден от своя Син всичко, от което имаме нужда! Да измоли здраве, душевно спасение, благоденствие на домовете и чедата ни! Да ни даде ум и разум, да ни даде мъдрост да вървим и ние по благодатния път, по който вървеше тя! И така и ние не само днес, но всеки ден да живеем с Бога, със света Богородица, с Божиите угодници! Да носим твърда вяра, която да ни помага в трудности и изпитания; да носим в сърцата си любов, която да е дълготърпелива, многомилостива, всичко да извинява, всичко да прощава! И когато изпълним това, то и ние ще сме част от апостолите, седнали край смъртния одър на света Богородица, която ще ни помилва и поведе като любяща Майка към Царството Божие, където ще видим нашия Господ и ще продължим Нему да служим!“.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и от негово и свое име честити храмовия празник и имения ден на празнуващите.

Тържеството завърши с многолетствие

През целия ден пред чудотворната икона на Пресвета Богородица се извиваше опашка от боголюбиви богомолци, които с вяра принасяха своите благодарности и молитви пред нея.

15
Август
2020

АРХИПАСТИРСКО ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ КЪМ ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР И БОЖИЯ НАРОД НА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

mitr nikolai newОбични в Господа братя и сестри,

Чухме в словото за Успението на Пресвета Богородица, че три дни след успението си, тя, обкръжена от ангели, се явява на апостолите и им казва „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ Днес и ние се радваме. Радваме се, защото знаем, че Света Богородица е сред нас. Радваме се, защото знаем, че през всичките дни тя не спира да се грижи за благочестивия православен наш народ. Радваме се, защото знаем, че застанала на небесния си престол, редом до своя син, Господ Иисус Христос, тя простира своя благодатен покров, за да предпази народа ни от всяко зло. Радваме се заедно с всички майки, които най-добре знаят как в тежки моменти са се обръщали към Света Богородица, молели са я за децата си и как именно от нея са получавали утеха и помощ.

Същевременно днес радостта ни е помрачена от безпокойството, което е обзело части от нашия народ. Вероятно ще бъда упрекнат, че на този светъл празник, вместо да се огранича до богословската беседа, ще взема отношение по актуален въпрос, но от друга страна пък често ни се казва, че църквата не бива да се дистанцира от обществените процеси. Поради тази причина, като православен митрополит, бих искал да кажа какво аз мисля за събитията в страната ни и как аз виждам нещата, без да ангажирам никого с мнението си.

Скъпи в  Христа Бога, братя и сестри,

Тази година чествахме 150-годишнината от възстановяването на самостойната Българска православна църква. От тези 150 години църквата ни беше в схизма в продължение на 73 години, преживя атеистична диктатура, поставила си за цел да унищожи религията из корен, в продължение на допълнителни 45 години войнстващ атеизъм и накрая претърпя разкол в продължение на нови 11 години. Това са 73 години на външна изолация, 45 години на репресии и 11 години на политически провокирано разцепление! Едва ли някоя земна институция може да издържи на такъв погром. Слава Богу, църквата не е земна институция! Истината е, че едва към 2007-2008 г. нашата църква можеше да започне да се съвзема и да събира себе си, да урежда нормалният си вътрешен живот и да намира сили, освен с Богослужението, което не е спирало нито за миг, да се занимава и с онези задачи в духовно-просветната и в социалната сфера, с които обществото ни очаква тя да се занимава. Тази наша изстрадала църква имаше нужда от спокойствие и време, и Бог й ги даде! Фактът е този: единствените спокойни години в 150-годишното ново съществуване на Българската православна църква са последните десет-единадесет години. Нека си припомним какво се случи през това време.

Може би само в периода малко преди и малко след Освобождението по българските земи са се строили повече църкви и манастири, отколкото се построиха, реставрираха и ремонтираха през последните десет години. Това сега стана възможно благодарение на огромната подкрепа на държавата. За пръв път държавата пое част от издръжката на клира и то без изобщо църквата да е молила за това. Ще кажете, че това са материални неща. Не, не са материални. Това е подкрепа за българската духовност, за българската идентичност. През последните десет години за пръв път от много време имахме държавно ръководство, което не просто не тормозеше църквата, а напротив, изяви желание да й помогне и то по своя воля. Без да иска нищо в замяна и особено, което е много важно, без да ни кара да отстъпваме от вярата си или да изневеряваме на принципите и ценностите, които изповядваме. 

През последните десет години имаме държавно ръководство, което не е просто неутрално към църквата и не й пречи, а напротив – което активно подпомага нейната душеспасителна мисия. Имаме правителство, което одобри учебник на Светия Синод по предмета „Религия-Православие“. Вярно, предметът все още не е задължителен, но дори и това е огромна стъпка напред, ако се сравни с отрицателното отношение по тази тема на всички предишни правителства, без изключение.

От акцията по спасяването на българските евреи насам, за пръв път едва през последните десет години българската държава започна да чува гласа на църквата по общохуманни и етични въпроси. Не, че църквата и преди това не е заявявала своите позиции по значимите теми на обществения морал. Но те не бяха чувани. През последните десет години държавните институции започнаха да проявяват чуваемост към нашите становища. Правителството под председателството на г-н Бойко Борисов и мнозинството в Народното събрание през последните десет години се вслушаха в гласа на Църквата и не допуснаха узаконяването на сурогатното майчинство, което щеше да превърне неродени деца в стока, в обект на покупко-продажба. Вие можете ли да си представите как бихме обяснили на Света Богородица, че в православна, християнска България законът позволява майки да дават утробите си за ползване и да продават родените от тях деца!? Спряно беше узаконяването на семейното съжителство, което целеше в перспектива да се легитимира съжителството на еднополови двойки. Сериозно беше ограничено използването на генно-модифицирани организми. Спряна беше ратификацията на Истанбулската конвенция, която постановяваше, че Бог не е създал мъж и жена, а някакво безполово същество, тоест, че няма Бог!Макар и временно беше спряно действието на закона за социалните услуги, който много бих искал да бъде преименуван на закон за социалните грижи, за да се подчертае, че в България вниманието към страдащите е въпрос на човещина, а не е просто поредния бизнес. Всичко това стана въпреки неистовите опити на определени обществени групи,чрез държавните закони да ни наложат презрението и незачитането си към моралните ценности на българския народ, които са християнските ценности. 

За пръв път от много десетилетия насам българското светско законодателство започна да се съобразява с някои ключови постановления на Божия закон. Може би не винаги и не във всичко, но по тези фундаментални въпроси, за които споменах току що, това е факт. Като венец на всичко, по време на разгара на истерията около пандемията, навръх Великден, българският министър-председател Бойко Борисов отказа да затвори православните християнски храмове, въпреки нечовешкия натиск, на който беше подложен, да стори именно това! Само това да беше, той пак щеше да заслужи благодарността и признателността на църквата, която аз от свое име изразих тогава и му изказвам и сега. 

През последните десет години, братя и сестри, в лицето на трите правителства на г-н Бойко Борисов, ние получихме светско ръководство, което видимо разбира, че православната църква е носеща колона на държавата и се отнася към църквата, в съответствие с това разбиране. Ние няма да забравим и заслугата на Негово Величество цар Симеон II, който със закона за вероизповеданията направи възможно преодоляването на разкола. Но последните десет години бяха наистина благодатно време за Българската православна църква и няма да сме честни пред съвестта си, ако премълчим това. Искрено се надявам, моля се, това да не са само моментни лъчи светлина в историята на нашата изстрадала църква, преди отново да бъдем затиснати от атеистичен, бесовски мрак и от духа на отрицанието, който е донесъл толкова беди на нашия народ.

Не е вярно, че църквата не вижда или е безмълвна за определени неуредици. Църквата, към която толкова пъти е постъпвано несправедливо, е особено чувствителна и по въпросите на справедливостта. Всички тези неща имат поправяне. Надявам се, че ще бъдат поправени. Вярвам, че г-н Борисов, който доказа, че по основните въпроси съобразява светското законодателство с Божиите закони, ще продължи в същия дух, защото разбира, че само спазването на Божиите закони е лекарството, от което се нуждае болното българско общество. 

Нашият Господ Иисус Христос казва: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9). Миротворци могат да бъдат само тези, които, като искат да установят мир, го установяват в името на Бога и на основата на Божиите закони. Не могат да бъдат миротворци онези, които не признават Божиите закони и се стремят към земна власт в свое име, за да я използват за поругаване на Бога. Апостол Павел казва: „Бог поругаван не бива.“ (Галат. 6:7) а св. Библия ни казва -  който сее вятър – жъне бури (срв. Ос. 8:7) и още „Който сее неправда, ще пожъне беда..“ (Пр. 22:8).

Нека на днешния празник, освен да се помолим на Света Богородица за здравето на нашите деца и нашите семейства, да я помолим и за нещо за общото ни благо. Да помолим Майката на Царя намира Господ Иисус Христос да укрепи истинските миротворци. Сигурен съм, че ако я помолим искрено, тя ще ги подкрепи в делата им и чрез тях ще ни изпрати спокойствието, сигурността и надеждата, от които нашето общество има толкова голяма нужда. А те, миротворците в Христа, те могат да са сигурни, че Света Богородица ще бъде с тях през всичките дни.

Моля се на Света Богородица да закриля вас и вашите близки и да укрепи миротворците на България!

Бог да пази България!

Покровът на Божията Майка Пресвета Богородица да бъде над всички вас! Амин.

14
Август
2020

Архиерейска вечерня с Опело Богородично в град Пазарджик

В навечерието на своя храмов празник катедралата на град Пазарджик „Успение Богородично“ прие в своята топла прегръдка енориашите и гостите на храма, дошли да се поклонят пред Плащаницата, символизираща смъртния одър на Владичицата на света – Пресвета Богородица.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай вечерното богослужение беше отслужено от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия и председател на Църковното настоятелство на катедралния ни храм. С архиерея съслужиха храмовото духовенство и гостуващи свещеници. Молитвено участие взе монахиня Домника.

По време на вечернята епископ Яков отслужи последованието на петохлебието, благославяйки принесените хлябове, пшеница, вино и елей и измолвайки от Бога тяхното преумножаване в домовете на верните християни.

След това духовниците се подредиха пред изобразяващата Богородичния гроб кувуклия. Подобно на апостолите край смъртния одър на света Богородица, вярващите се събраха около плащаницата, където бяха отпяти трите статии от последованието на Опело Богородично.

След края на опелото под траурния звън на църковните камбани всички се отправиха на лития около храма. При завръщането си в храма боголюбивите християни преклониха своята глава пред светата Дева, минавайки под плащаницата.

В края на службата епископ Яков отправи слово за последните дни от земния живот на Божията Майка. Архиереят припомни как тя беше известена от св. арх. Гавриил за времето на нейното заспиване и отиване при нейния Син и наш Господ, за което тя се молеше през целия си живот след Кръстната Му смърт. Той обърна внимание на това, че светата Дева беше изпратена в своя последен път от апостолите, с което тя им даде своето майчинско благословение, а чрез тях и на нас и засвидетелства, че както тях не забрави, така няма да забрави и всички нас, които прибягваме с молитвите си към нея.

„Всички ние сме свидетели, че тя наистина пребъдва с нас – продължи владиката. – Няма християнска къща без нейния образ. Тя е влязла във всеки дом, моли се за всички, обича всички. Ежедневно засвидетелства своето присъствие, своето молитвено застъпничество за вярващите. И ние днес, като нейни чеда, празнуваме нейното заспиване, за да можем, както тя победи смъртта, така и ние да победим смъртта. Христос със Своята смърт срази смъртта. И ние можем да я победим със своите добри дела, с вярата, с любовта си“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и от негово име благопожела на богомолците да продължават все така да бъдат достойни Христови ученици и апостоли на земята, които да разпространяват и проповядват Евангелието с делата си.

<<  1 [23 4 5 6  >>