„На честната София като най-свещени клонки Вяра, Надежда и Любов се показаха. Те посрамиха езическата мъдрост и като пострадаха, явиха се победоносци, увенчани с нетленен венец от Владиката на всички - Христос“ (Кондак на мъчениците, гл. 1).
На 17 септември православните християни възхваляват подвига на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната многострадална майка София. Деца по възраст, с крехки девически тела, те се показаха мъжествени по дух и със завидна старческа мъдрост, като с думите и страданията си затвориха устата на суетно разсъждаващите и победиха цялата човешка злоба и ненавист на този ден преди точно 1900 години. От тогава насам техният живот е пример за подражание на християните през всички векове до свършека на света.
По традиция в град Пазарджик в този ден свещенството на града се събира на братско съслужение в храм „Св. св. Константин и Елена”. И тази година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и по покана на председателя на храма свещ. Спас Дичев беше отслужена съборна света Литургия. В братско съслужение в нея влязоха архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев, председателят отец Спас, енорийският свещеник в храма отец Хрисант Хитов, свещ. Любомир Чавдаров от катедралата и свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“ в града, както и свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница. Молитвено участие в службата взе и прот. Димитър Христев от храм „Св. Петка“.
Голямо множество вярващи се присъедини с молитвите си към службата в чест на избраните Христови невести, непожелали да заменят вечната слава на своя Господ за мимолетните блага на този суетен свят и с крепка като диамант вяра устояли на зверските мъчения и изобретения на човешката злоба. Всички единомислено отпяваха литургийните песнопения и изповядаха Символа на нашата единствено спасителна православна вяра.
По време на Причастния беше прочетено житието на Божиите мъченици, станали живи образи на основните християнски добродетели не само по име, но най-вече по живот. Сърцата на присъстващите се укрепиха с твърда решимост да подражават във вярата, надеждата и любовта към Бога на добродетелните сестри и тяхната майка, чиито неувяхващи венци и днес разнасят небесно благоухание в душите на почитащите тяхната светла памет.
В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите, техните домове и семейства. Той се обърна към вярващите със слово за величието на подвига на мъчениците, посрамили жестокосърдието и ненавистта у разярените беснуващи богоборци, като не се поддадоха нито на примамливите слова за земно благоденствие, нито на заплахата от изтезания, а с устремен към небесата взор предпочетоха вечната пред временната, измамна със своя блясък слава на тоя век. Наместникът честити и имения ден на украсилите се с имената на тези най-велики християнски добродетели, благопожелавайки имена им да се превърнат в добродетели и да красят и техните сърца. Накрая отец Боян благодари на отците от храма за братското посрещане и на събратята, дошли на обща служба.
От името на църковните настоятели и енориашите отец Спас също изказа благодарност на своите събратя и поднесе на наместника скромен дар в знак на братска любов.
Накрая беше възгласено многолетствие, изпято от всички присъстващи.
Отец Боян предостави на отец Любомир, който чества своя имен ден, да раздаде нафората.
Веднага след светата Литургия наместникът възглави Акатист към свети Николай Мирликийски Чудотворец, което молитвено последование към великия светител на Православието се отслужва традиционно от много години всеки четвъртък след Литургията.