Обични в Господа братя и сестри,

“Помнете думите на Господа Иисуса: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).- ни съветва светият апостол Павел.

Защо си спомних тези думи в деня на Съединението? Защото този наш Богоспасаем град Пловдив винаги е давал на България. Дал е по-голямата част от Българското Възраждане. Дал е първите български народни училища и гимназии. Дал е първите български книгоиздателства. Дал е начина, по който и до днес честваме празника на Светите братя Кирил и Методий.
Дал е началото на борбата за църковна независимост. Дал е десетки и стотици хора на духа – писатели, поети, художници, артисти, архитекти и творци във всяка сфера на човешката деятелност.

Пловдив е дал Съединението! Забележете, че Съединението не е извоювано от България. То е извоювано в Пловдив, то е дадено на България от Пловдив. Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно.

Този град винаги е давал, той никога не е взимал. И може би затова тук се чувства един особен, благотворен дух. Може би затова на този ден, отново и отново, всяка година, от Пловдив избликва този благодатен импулс на единение, единство и братска любов към общото ни отечество.

За поредна година духът на единство в нашето отечество е помрачен. Няма нужда да споменавам, че дните, които преживяваме, са непознати в цялата българска история по степента на разединение, разцепления и нравствен упадък. Всъщност, може би така са изглеждали последните дни на Второто българско царство: някогашната велика и уважавана държава, раздробена на малки владения, феодални господари, воюващи един с друг и разхищаващи силите на народа в междуособни стълкновения, обезлюдяване на българските земи в резултат на нищета, болести и масова емиграция, нахлуване на всякакви ереси, разпад на моралните ценности и загуба на каквито и да е духовни ориентири.

Така е свършила Втората българска държава и няма как нормално мислещите и грамотни хора да не си помислят, дали пък знаците, които виждаме около нас не са предизвестие за края и на Третата.

В такива дни и такива времена, скъпи братя и сестри, най-важното е личният пример. Пловдив винаги е давал пример на България и аз съм сигурен, че вие сега можете да го дадете отново. Радостно е, че градските първенци, синклитът на този град, както всяка година е събран в този дом Божий, за да отбележим заедно празника на българското Съединение под покрова на Света Богородица и нейния Син и наш Спасител Иисус Христос. България винаги е била силна, когато е била обединена във вярата си в Христа.

Пловдив е станал водещият български град през Възраждането, моралната столица на България и градът на Съединението, защото тук православната вяра има корените си от две хиляди години и защото вашите предшественици са се възприемали като длъжници на тази вековна традиция и са носели в себе си християнската нравственост, която е източникът на истинската сила.

Обръщам се към градските първенци на Пловдив с думите на Апостола: „Приемайте се едни други, както и Христос ни прие за Божия слава” (Рим. 15:7), имайте „едно сърце и душа” (Деян 4:32), говорете „всички в съгласие (1.Кор. 1:10) и тогава гласът на Пловдив ще се чува силно и от тук ще дойдат импулсите за новото българско Съединение. Дайте пример на България, както вашите предшественици го дадоха преди 139 години и ще бъдете блажени, както са блажени онези, които дават, а не онези, които взимат.

И имайте пред очи, моля ви, делото на Гавраил Кръстевич, за когото ще ви помоля сега да отправим заупокойна молитва пред скромния му паметник, който поставихме неотдавна в двора на нашия катедрален храм. В този храм е започнало движението за независима българска църква, камбаните на този храм са възвестили Съединението на България и в двете дела почетният гражданин на този град Гавраил Кръстевич е посветил волята и енергията си и е вградил душата и сърцето си.

В никакъв случай не забравяме и другите бележити дейци на Екзархията и на Съединението, но той ни е особено скъп, защото по удивителен начин съчетава в себе си вярата в Христа, любовта си към православната църква, и предаността си към българския народ. Хора като него са така липсващият ни днес пример и искаме този светилник да бъде държан много високо, за да осветява пътя към новото единение на нашия народ. Единение в Христа и единение в любов.

Честит празник на Съединението и на Богоспасаемият ни град Пловдив!

Бог да пази България!

гр. Пловдив

6 септември 2024 година

"Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи ­ проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година" (Ис. 61:1-2)

В първия ден на месец септември се отбелязва началото на Индикта - Църковната нова година. Този ден е свързан с ред библейски Старозаветни и Новозаветни събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.

По времето, когато в Иудея и в цялата вселена се празнувало новолетието, нашият Господ Иисус Христос дошъл в Назарет един съботен ден, влязъл в синагогата и застанал сред учителите. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той намерил мястото, където било написано посоченото пророчество и засвидетелствал, че прочетеното се е изпълнило върху Него, че Той е истинският Месия, пратен от Бога Отца за спасението на човеците и обновлението на живота им.

Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година.

По този повод с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев, председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ в града свещ. Спас Дичев и служащият в катедралата свещ. Димитър Попов.

Дошлите на богослужението вярващи прославиха със сърцата си нашия Господ и Спасител Иисус Христос, слязъл да изцери съкрушените сърца и да освободи от примките на греха човешките души. Всички единомислено участваха с молитви и песнопения в светата богослужба.

В края на Литургията отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и поздрави всички с празника. Той прочете проповед за празника и припомни, че ние честваме не земен празник, а узаконения от Небесния Цар на славата ­ Христос индиктион. Христовият индиктион ­ това са Неговите свети заповеди, които сме длъжни да пазим и изпълняваме, принасяйки на Бога твърдост във вярата, несъмнена надежда, а преди всичко най-скъпоценната добродетел -­ нелицемерната любов към Бога и ближния.

След службата свещениците отслужиха молебен за Нова година, благодарейки на Бога и изпросвайки да изпълни настъпващата година със Своята благост и с благодатта на Своето човеколюбие.

„При раждането си съхранила девството, при успението не си оставила света, Богородице. Преминала си към Живота, Майко на истинския Живот, и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“ (тропар на празника)

Петнадесетият ден от месец август е очакван с нетърпение от всички православни християни. Тогава светата Църква отбелязва един от най-значимите в живота на всеки православен християнин празници - Успението на небесната Закрилница на верните Христови последователи – Пресвета Богородица. На този ден своя храмов празник отбелязва и катедралата на Пазарджик, посветена на това дивно събитие в човешката история.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по този повод празничната света Литургия беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев.

От преди изгрев слънце към Божия дом започна да се стича боголюбив народ. Всички с трепет изчакваха своя ред да се поклонят пред празничната икона, изобразяваща възлизащата с чистата си душа към небесата Майка, станала източник на Живота с раждането на своя Син. Водени тук от твърдата си вяра в небесната помощ на Божията Майка, усетили неведнъж нейната Майчина подкрепа, вярващите шептяха думи на възхвала и благодарност за майчината й грижа и любов. Сред тях бяха и настоящият областен управител г-жа Валентина Кайтазова и нейната предшественичка г-жа Гинче Караминова.

Голямо множество от присъстващите пристъпиха към  светите Тяло и Кръв Господни, след като се бяха подготвили с усърден пост в покаяние и молитва.

В края на службата отец Боян се обърна към изпълнената църква със слово за изключителното достойнство на празника, честващ събитието, което свързва Христовото възкресение с всеобщото възкресение в Съдния ден. Успение Богородично е празник на безсмъртието – вечното, благодатно и нетленно съединение на душата и тялото на човека с неговия Творец, за което всъщност човекът е създаден. Наместникът припомни, че Пресвета Богородица е жената, която в своята любов и вярност към Бога никога не е извършила грях, в смисъл на противене на Бога и никога в живота й не е имало нищо, което да я отдалечава или отчуждава от Него.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и от негово и свое име честити празника. Той честити и имения ден на носещите името на Божията Майка, поздрави ги с това, че техните родители са им избрали най-красивото име и им благопожела да го изпълнят със съдържание, украсявайки душите си с добродетелите на Пресветата Дева.

Отец Боян поздрави за храмовия празник и енориашите на катедралата, които ден след ден неуморно предстоят пред лицето на света Богородица и я радват с молитвите и трудовете си в следване на нейните стъпки и в помощ на храма.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

Както всяка година през целия ден пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в катедралния храм на Пазарджик се извиваше опашка от вярващи, дошли да се поклонят и благодарят на Ходатайката пред Бога за целия християнски свят и всеблага Подателка на всяко добро.

„О, предивно чудо, в гроб е положена Майката на Господа Жизнодавеца, ужасете се земя и небеса!“ (из Опело Богородично)

През първите две седмици на месец август християните се подготвят да посрещнат достойно най-големия и обичан Богородичен празник – Успението на Пресвета Богородица. С пост, въздържание от грехове, добромислие, добротворство и усърдна молитва те подготвят душите си да посрещнат достойно това дивно събитие от историята на човешкия род – съединението на човека с неговия Творец, осъществено в Успението на Божията Майка.

Всяка година в навечерието на празника катедралата на Пазарджик, посветена на Успение Богородично, събира за молитва боголюбивите християни на града. В храма беше отслужено полагащото се вечерно богослужение, през време на което е включено и молитвеното последование на Опело Богородично.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай службата беше възглавена от архиерейския наместник икон. Боян Кочев. С него съслужиха председателят на храм „Св. св. Константин и Елена” в града свещ. Спас Дичев и служащият там свещ. Хрисант Хитов, председателят на храм „Св. Троица” с. Динката свещ. Димитър Милков, свещенослужителите на катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Любомир Чавдаров и председателят на храм „Св. Троица” с. Братаница свещ. Димитър Пеев.

По време на вечернята духовниците отслужиха последованието на Петохлебието, благославяйки принесените хлябове, пшеница, вино и елей и измолвайки от Бога тяхното преумножаване в домовете на верните християни.

След това всички се събраха около Плащаницата, символизираща смъртния одър на Владичицата на света – Пресвета Богородица, както някога светите апостоли бяха събрани на ангелски криле, за да се сбогуват със светата Дева, да изпратят пречистото й тяло в неговия последен земен път и да се уверят три дни по-късно в неговото славно възкресение. Голямо множество от присъстващите се включи в отпяването на трите статии на затрогващото последование на Опело Богородично. След края му всички се отправиха на лития около храма. При завръщането си в Божия дом боголюбивите християни преклониха своята глава пред светата Дева, минавайки под Плащаницата.

В края на службата отец Боян се обърна към вярващите със слово за света Богородица. Той увери присъстващите, че тяхното всекидневно пребиваване в храма през време на поста, тяхната обща молитва и преклонение пред Богоматер са трогнали нейното любящо Майчинско сърце, тя е приела тая тяхна малка жертва и ще ги закриля под своя небесен покров.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите и техните семейства.