„Облажаваме те всички родове, Богородице Дево, защото в тебе благоволи да се вмести невместимият наш Бог Христос! Блажени сме и ние, които те имаме за Закрилница, защото ден и нощ се молиш за нас и с твоите молитви се утвърждават скиптрите на царствата! Затова те възпяваме и ти казваме: радвай се, благодатна, Господ е с тебе!“ (из службата на Успение Богородично, ипакои, гл. 8)

Един от дните в годината, изпълващ сърцата на всички с небесна, духовна радост, е празникът Успение Богородично – денят, когато нашият Господ и Спасител Иисус Христос Сам дойде, за да вземе при Себе си в Царството небесно възлюбената Своя Майка – Пресвета Богородица. Тази радост кара християните да заприиждат от ранни зори към Божиите храмове, за да застанат пред лицето на светата Дева и от цялото си същество да й благодарят за всегдашната нейна Майчина любов и грижа. На този ден своя храмов празник отбелязва и катедралата на Пазарджик, посветена на това дивно събитие в човешката история.

Неизказаната Божия милост и благодат се изляха преизобилно върху верния Божи народ на града, когато с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай да отслужи светата Божествена Литургия за празника дойде Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп – първи викарий на митрополита. Той беше посрещнат пред катедралата от кмета на града г-н Петър Куленски, областният управител г-н Борислав Богословов, началникът на Военното окръжие подп. Петър Петров, комисар Ангел Ангелов - директор на РДПБЗН-Пазарджик и много вярващи.

С архиерея в радостта на празничното богослужение влязоха архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, архиерейският наместник свещеноиконом Боян Кочев, свещ. Тенчо Веселинов - клирик на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, служащ в храм „Св. вмчк Димитър Солунски” в град Грац, Австрия, председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ в града свещ. Спас Дичев и енорийският свещеник отец Николай Ненов.

В края на утренята епископ Поликарп пострига в първата степен на свещенството – тази на четец благоговейният мъж Пламен Лалов от Пазарджик, студент в Пловдивска духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“. След като се облече в богослужебните одежди – стихар и орар, със запалена свещ в ръка, най-новият църковнослужител на родната ни Църква зае своето място в светата богослужба, изпълнявайки прилежно възложените му обязаности.

Литургичните песнопения бяха изпълнени от катедралния клиросен певец протопсалт Марин Йорданов, а цялото множество изповяда спасителния Символ на нашата вяра и изрече думите на Господнята молитва „Отче наш…“.

Огромно множество вярващи със страх Божи, вяра и любов, с трепет и вълнение пристъпи към светите Тяло и Кръв Господни, след като се бяха подготвили с усърден пост в покаяние и молитва.

По време на Причастния епископ Поликарп поздрави изпълнилите храма вярващи с празника. Той се обърна към тях с благо слово за света Богородица, чийто живот беше проповед на смирението, любовта и доверието в Бога. Тя показа, че пътят на светостта не е в шумни и забележителни дела, а се изгражда в тишината на сърцето, когато човек изпълнява съвестно дълга си, когато понася изпитанията без озлобление, когато пази мира в сърцето си, когато помага без да очаква благодарност, когато остава верен на Бога дори и да не разбира Неговия промисъл. Архиереят припомни и четеното днес Евангелско четиво, спомнящо възхвалилата света Богородица жена, обърнала се към Господа с думите: „Блажена е утробата, която те е носила и гърдите, от които си сукал!“ (Лук. 11:27-28). И как Христос потвърди това със Своето Божествено „Да“ и описа блаженството и на слушащите и пазещи Божието слово, с което Той не само че не намали величието на Своята Майка, но и показа на всички неговия най-дълбок смисъл: тя е блажена не само за това, че е родила Христос, но и за това, че е чула Божието слово, приела го е с цялото си сърце и го е запазила през целия си живот. Владиката благопожела и ние не просто да слушаме, не просто да влезем в храма, да запалим свещ и се поклоним пред иконата – все благословени неща, които обаче трябва да имат и продължение в живота ни: чутото Евангелие да стане наше дело; молитвата – милост към ближния; поклонът пред Божията Майка – уважение към всяка майка и към всяко човешко същество; участието ни в светата Литургия – начало на по-чист, по-мирен и по-отговорен живот. Накрая архиереят призова да благодарим на света Богородица за нейното застъпничество, да й поверим себе си, децата си, близките си, скърбящите, безутешните, като я помолим да не ни оставя, а да закриля и пази всички под своя Майчин покров.

Викарният епископ преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и от негово и свое име честити празника и имения ден на имениците.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от отец Спас.

Радостните чувства от светата служба и от срещата с Пречистата Дева останаха да топлят душите на вярващите дълго след приключването на Литургията.

Като към непресъхващ извор на жива вода, която тече в живот вечен, през целия ден пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в катедралния храм на Пазарджик се извиваше опашка от желаещи да се поклонят и благодарят на Ходатайката пред Бога за целия християнски свят и всеблага Подателка на всяко добро.

„На Тебе, Богородице, избрана от всички родове Божия Майка и Царица, възлизаща от земята на Небето, ние, Твоите раби, принасяме благоговейни песни за Твоето пречестно Успение. А Ти, Която имаш победа над смъртта, ни избави от всякакви смъртоносни беди, за да Ти зовем: Радвай се, Обрадована, Която не ни оставяш в Твоето Успение!“ (Акатист на Успение на Пресвета Богородица, кондак 1)

Едни от най-радостотворните за християните дни в годината са първите две седмици на месец август. Това са дни, установени от светата Църква за пост и молитва в чест на Пресветата наша Владичица Богородица, гореща молитвеница, ходатайка и застъпница за човеците пред нейния Син и наш Бог – Господ Иисус Христос. През този период верните Христови последователи се подготвят усърдно с чисти сърца да посрещнат един от най-обичаните празници – Успението на Пресвета Богородица.

В навечерието на празника, на 14 август вечерта, катедралата на Пазарджик, посветена на това дивно събитие от историята на човешкия род – Успение Богородично, събира за молитва боголюбивите християни на града. Както се полага, в храма беше отслужено полагащото се вечерно богослужение, през време на което е включено и умилителното за сърцата Опело на Пресвета Богородица.

Преди началото на светата служба беше осветена дарената от благочестиви енориаши при храма изографисана икона на празника, която да остане за вечни времена в храма и пред която вярващите да отправят своите молитви към Владичицата на света.

Още по-голяма беше радостта за празника на пазарджиклии тази година, когато с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай да отслужи празничното последование дойде неговият първи викарий - Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп. Архиереят беше посрещнат при тържествено биене на камбаните, а от името на християните от града младите иподякони от храма му поднесесоха кошница с плодове.

Епископ Поликарп отслужи вечернята за големия празник, която украси със своите молитви и песнопения. С него възхвалиха Бога и Неговата Пречиста Майка архимандрит Евтимий - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, архиерейският наместник свещеноиконом Боян Кочев и свещеници от Пазарджишка духовна околия.

В полагащото се време, след молитвата на преподобния и праведен старец свети Симеон Богоприимец „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля”, цялото църковно изпълнение се събра както някога светите апостоли около украсената с цветя кувуклия, символизираща гроба на Пресветата Дева, на която беше положена и Плащаницата, изобразяваща пречистото Богородично девствено тяло.

Голямо множество от присъстващите се включи в отпяването на трите статии на затрогващото последование на Опело Богородично. След края му всички се отправиха на лития около храма, а при завръщането си в Божия дом, отново преклониха своята глава пред светата Дева, минавайки под Плащаницата.

В края на службата епископ Поликарп се обърна към събралото се множество със слово за величието на славното Успение Богородично, което събира вярващите в един от най-светлите мигове на църковната година. С песнопенията на Опело Богородично, каза владиката, Църквата ни постави пред смъртния одър на Божията Майка, пропити със скръб и умиление, но над всичко – с една необикновена надежда. Защото скръбта тук не води към отчаяние, а към светлина; раздялата не е край, а преминаване; гробът не затваря пътя, а се превръща във врата за вечността. Архиереят припомни, че светата Дева затваря телесните си очи, за да застане пред своя Син и натам да поведе и всички християни. Той призова и ние, по примера на света Богородица, да смирим сърцата си, не просто да бъдем зрители на едно красиво богослужение, а днес, когато земята изпраща, а небето приема Пречистата, да станем съпричастни на нейната слава. В днешния празник сълзата и радостта могат да бъдат заедно, увери той. И така ще стане и в нашия живот – Бог може да не отнеме веднага сълзите ни, но ще им даде смисъл; не винаги ще премахне кръстът, но ще ни даде сили да го понесем; не винаги ще получим отговор на всички въпроси, но ще получим нещо по-голямо – увереността, че не вървим сами! Бог е с нас, света Богородица е с нас, светиите са наши спътници. Накрая епископът се помоли тазвечерната служба да остави в сърцата ни не просто светъл спомен, а една тиха увереност, че човек, който живее с Бога, никога не върви към небитието, а към среща с Бога. А светата Дева, която днес изпращаме към небесните селения, да простира своя майчин покров над града и околностите, водейки всички към своя Син и наш Господ Иисус Христос.

Накрая викарният епископ преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите и техните семейства и призова в утрешния ден отново да се съберем в храма, където с молитвите на светата Божествена литургия да възпеем Бога и Неговата свята Майка.

Днес Георги Кузев има рожден ден. И точно днес го изпращаме до новия му дом, в който ще има вечен покой. Днес погребваме един човек, за който всички, които са го познавали, казват, че е бил работлив, винаги усмихнат и много доверчив. Един добър човек. Един добър човек.

Опитвах се тези дни да си представя и да почувствам какво е било в душата на Георги. Бил е сирак. Родителите му са загинали преди време при нещастен инцидент. Има една сестра, която със сигурност го обича, но той е бил сам. Чувствал се е самотен. Имал е нужда от свой дом, сигурност, съпричастност. Имал е нужда от човек до себе си, когото да обича и който да обича него.

Имал е нужда от любов. Търсил я е. Искал е да открие сродната си душа, с която да сподели живота си. Стремежът му към любов му е давал надежда, а надеждата го е карала да вярва. Да се доверява. Доверил се е, но вместо любов е намерил смъртта си.

Не съм чувал за друго подобно злощастно стечение на обстоятелства. Не съм чувал за друг случай, при който човек, добър човек, да е търсил обич, да се е надявал, че ще я открие и да е вярвал, че това е възможно и заради това да бъде подведен от хора, няма значение какви, които са го измамили, гаврили са се с него и накрая са го убили по  грозен начин.

Във всичко това има нещо нечовешко, нещо отвъд нашите човешки мерки и представи, нещо, което, признавам, и аз още не мога да осмисля, но знам, че е важно. Нещо, което трябва да ни накара да се замислим за причините за крещящата липса на любов в нашето общество, за липсата на емпатия, за драматичното огрубяване на душите, за липсата на минимален страх от Бога, за пълната загуба на вяра и оттам за загубата на каквото и да е уважение към човешката личност. И всичкото това е довело дотам да бъде посегнато на човек, чийто живот е бил отрицание на всичко това. Всичко е обърнато наопаки. Не знам. Ще се молим и ще мислим.

Но, искам да кажа нещо на Георги. Георги, чедо. Вярвам, че най-късно утре ти ще се изправиш пред Света Богородица, Майката на Господ Иисус Христос. Не знам защо не ти е било дадено да откриеш любовта в този живот, но от утре ти ще имаш най-великата любов, която ще ти бъде дадена от Майката на майките. Нейната любов е безмерна и аз знам, че тя ще ти даде, по начин и в размери отвъд човешкия разум.

Св. Богородица ще те прегърне ще ти даде любовта, която ти е била отказана и която не си получил тук, сред нас и няма нищо случайно, че те изпращаме именно днес, в деня преди нейното Успение. Не смея да го изразя, но не знам дали именно Тя не те е повикала при себе си, за да получиш компенсацията си за това, което не можахме да ти дадем ние. Вечната, божествена любов на Майката на нашия Господ, предназначена този път само за теб.

Когато утре застанеш пред Нея, помоли я, чедо, да се погрижи за душите на родителите на твоите насилници. Това, което твоите убийци ще изтърпят тук, на земята, е нищо в сравнение с това, което ще изпитват родителите им до края на живота си. Помоли Богородица да бъде милостива към тези нещастни хора, но я помоли да бъде милостива и към всички нас, които с бездействията си, с отчуждеността си едни от други, с безчувствеността си към болките на ближния, сме допуснали злото сред нас да се разрасне дотолкова, че да се вселява в деца, които да убиват по такъв брутален и безмислен начин.

На теб оттук нататък ти е отреден вечен живот и вечна любов, на твоите насилници и техните родители е отредено страдание, а на нас – останалите ни е отредено да се молим, размишляваме и да се каем.

Честит рожден ден, Георги! Вечна и блажена да бъде паметта ти.

14.08.2026 г.

гр. Кричим

„Няма никога да престанем, Богородице, ние, недостойните, да говорим за Твоята сила, защото, ако Ти не бе се застъпвала с молитви, кой щеше да ни избави от толкова беди? Кой щеше да ни опази досега свободни? Ние няма да отстъпим от Тебе, Владичице, защото Ти винаги спасяваш Твоите раби от всякакви злини“ (из Молебен канон на Пресвета Богородица)

Милеещата за верните си чеда света Православна църква по примера на своя Господ Иисус Христос желае спасението на всички човеци. Затова тя помага на ходещите по стъпките на Спасителя, като устройва полезното за всяка душа. Така в първите две седмици на месец август Църквата помага на християните да се подготвят достойно да посрещнат славното Успение Богородично, като е определила усърден чин на пост и молитва – двете оръжия, с които се прогонват поднебесните духове на злобата, причиняващи всички връхлитащи хората злини. Така през време на Богородичните пости верният Божи народ се събира на вечерно богослужение в прослава на Небесната Царица.

С благословението на Пловдивския митрополит Николай службите в Пазарджик, част от които е Молебният канон към Пречистата и Пренепорочна Дева, по традиция бяха отслужвани централно в катедралата "Успение Богородично". В молитвените последования се включиха свещеници от града и от Пазарджишка духовна околия, които поред отслужваха вечернята. По време на службата, в отреденото според църковния типик време, духовниците се подреждаха пред чудотворния образ на Божията Майка. Там Молебният канон беше възглавяван от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев. В общата молитва освен наместника взеха участие председателят на храм „Св. св. Константин и Елена” в града свещ. Спас Дичев и служащият там свещ. Хрисант Хитов, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и енорийските свещеници в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов.

Стремейки се към духовно израстване и чистота боголюбиви християни се събираха в храма, където в единомислие заедно с духовниците отправяха своите молитви към Владичицата на света.

По традиция след това духовниците благословяха принесените хлябове за благословение на присъстващите.

В края на богослужението свещениците отправяха своя благослов над присъстващите и техните семейства, като през всички дни ги помазваха с осветен елей, донесен от завърнали се енориаши от поклонение в манастира Стомио, възстановен от преп. Паисий Светогорец.