kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
24
Май
2018

Благодарствен молебен за 24 май в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик

В Деня на Българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, в катедрален храм "Успение Богородично" беше отслужен благодарствен молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше възглавено от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и дякон Николай Ангелчов.

Духовниците въздигнаха молитвите си към Всеподателя Бога и му благодариха за знайните и незнайни Негови благодеяния към българския народ. С едно сърце всички въздадоха слава Богу и Го призоваха винаги милостивно да слуша моленията на призоваващите Го.

В края на службата владиката поздрави присъстващите с празника и завърши: „Чухме в евангелското четиво, че десет души пристъпиха към Бога, търсейки телесно здраве и от тях само един се върна да благодари. За тази му постъпка той получи и много повече от търсеното – получи духовно здраве, познавайки и прославяйки Бога. Евангелието е живо вчера, днес и довеки. Свидетелство на това е колко малко хора идват и днес да благодарят. Нека и на вас Господ да въздаде телесно и духовно здраве. Нека просвети нашите сърца достойно да ходим по пътя на светите равноапостолни славянобългарски просветители Кирил и Методий - не само към земно благополучие да се стремим, а да търсим преди всичко Царството Небесно. Нека в днешния ден, посветен на българската писменост, да помолим Бога да укрепява вярата ни и да съхрани делото на светите братя во веки веков. Нека не забравяме, че те ни дадоха буквите, за да чуем и разумеем Евангелието, да можем да служим и възхваляваме Бога на родния ни език“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията митрополит Николай на всички и благопожела Христовият мир никога да не напуска нашите души.

23
Май
2018

Архиерейско послание към клира и миряните на Пловдивска епархия

По повод 24-ти май и някои актуални въпроси на братската любов и солидарността между православните и в частност между славянските народи

   Обични в Господа братя и сестри, mitropolit Nikolai-potret

  Всяка година на 24-ти май отправяме възхвала към Светите братя Кирил и Методий и към техните ученици, българските първоучители и просветители светите Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Всяка година от медийни и други трибуни ни заливат славословия и венцехваления към тези светилници на Православната църква за това, че са дали на българския народ, а чрез него и на всички славянски православни народи „четмо и писмо”. Само тук-там в публичните речи се споменава, че Светите Седмочисленици са създали азбуката не за да пише с нея кой каквото му хрумне, а за да могат славянските народи да прочетат и разберат на собствения си език Словото Божие! Славянската азбука е измислена, за да могат славянските народи да прочетат, да разберат и да се проникнат от смисъла на евангелските текстове. Да научат и осмислят деянията, жертвата и подвига на Иисус Христос. Да отправят към Него молитва с думи, чието значение осъзнават. Да станат едно с Христа, да приемат в душите и сърцата си Неговата безмерна любов към човеците и да приемат като свой дълг да изповядват, следват и практикуват тази Христова любов във всичките си ежедневни дела и постъпки. Затова е изнамерена славянската писменост, затова са преведени евангелията и богослужебните книги в Преслав и Охрид, затова са тръгнали монасите от тези места с торби, пълни с книги, в посока Запад, Север и Североизток. Не просто за да си пишем на кирилица, а за да се научим на любов. На онази любов, която е истинската спойка между братята, която ни позволява да разбираме другия, да споделяме неговите тегоби и неволи, да се сърадваме с неговите радости и, която, в крайна сметка, изгражда Христовата Църква и на която се крепи православната солидарност.

  През последните месеци много мои епархиоти ме питат какво стана с християнската православна солидарност, какво стана с братската любов? Те питат това, защото чуват за някакви непрекъснати дрязги в общността на православните християни отвъд западните граници на българския диоцез, чуват страшни думи като „канонично провинение”, „колективно прегрешение”, та чак „схизма” и „национално предателство“. Чуват, че наши братя и сестри, православни християни, с които пишем и четем с едни и същи букви, от десетилетия са изключени от общението си с поместните църкви – членове на Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Православна църква и сега вопият и със сълзи на очи молят да бъдат приласкани в православното семейство. Питат ме мои епархиоти, защо тези наши братя и сестри не биват приети? Нима става дума за доминация, за показване на сила, за задържане на „завоювани територии”? Нима става дума за колонизация? Нима не става дума за човешки души? Души на наши братя и сестри в Христа. Питам се и аз как е възможно в продължение на десетки и десетки години православни християни отвъд Деве баир да бъдат третирани като схизматици, техни свещеници да не могат да съслужат със свещениците на другите православни църкви, да се боим от съприкосновението едни с други в благодатната Света Литургия? Не това е била идеята на Светите братя Кирил и Методий, когато са ни давали азбука, на която да разбираме Словото Божие и да се разбираме помежду си. Със сигурност не е била това идеята им!

  Разбира се, че говоря за православните християни в съседна  Македония. Много думи се изприказваха напоследък, Светите Синоди на почти всички поместни църкви се занимаваха и се занимават с проблема. И не се вижда изход. Напротив, ситуацията сякаш става по-сложна. Обменяме писма, написани с едни и същи букви, а решение не се провижда. Сякаш наистина врагът на Христа, който е враг и на Неговата Църква, си е поставил за цел да разбие православната общност и в частност любовта и солидарността между славянските православни народи.

  Вижте какво се е случило! В македонските земи днес действат две институционализирани православни църкви. Едната – Македонската православна църква – Охридска архиепископия, е призната от светското правителство на Република Македония, но не е призната от поместните православни църкви. Другата, нарекла себе си Православна охридска архиепископия, е била забранявана и преследвана от македонските светски власти, но е канонично призната от поместната Сръбска православна църква с това име. Тя е призната и от Българската православна църква, като митрополити членове на нашия Свети Синод съслужиха Света Литургия с архиепископ Йован Вранишковски, титуловайки го Охридски архиепископ. Само преди няколко месеца Европейският съд за правата на човека е наказал македонската държава затова, че е отказала да регистрира, а така също и да позволи да изпълнява мисията си   Сръбската Охридска архиепископия на Йован Вранишковски. От това изглежда, че проблем няма. Проблем обаче видимо има. Защото епископатът и православните християни в Македония не зачитат каноничната автономна Сръбска Охридска архиепископия. Народът на Македония не зачита поставения от сърбите архиепископ Йован Вранишковски независимо че е каноничен, а зачита други епископи, които са изключени от канонично общение. Признанието от страна на БПЦ на Сръбската Охридска Архиепископия изглежда не помага, щото вярващите в Македония да я припознаят и да зачитат нейния архиепископ Йован Вранишковски. Съмнявам се, че и решението на Европейския съд за правата на човека ще ги накара да го зачетат. Напротив, това решение създава още по-голям проблем, защото всеки православен знае, че споровете в църквата трябва да се решават вътре в църквата и никога не трябва да се прибягва до светски съд! Който прибягва до светски съд, за да постигне правда в църквата, показва, че не вярва в любовта на Църквата, поради което  трудно би спечелил любовта на миряните. Насила любов и уважение в Църквата не могат да се получат, а още по-малко по заповед от светски съд, пък бил той и европейски.

  В момента ние, Българската Православна Църква, търпим упреци от много страни. Например защо се ангажираме с македонския църковен въпрос? Ангажираме се, защото бяхме ангажирани. Не може да се отблъсква протегната за помощ ръка. Не може да се гледа безучастно как православни християни страдат в продължение на повече от петдесет години и да не ти трепне сърцето. Нечовешко е. От другата страна търпим упреци защо не се ангажираме достатъчно, например като признаем едностранно автокефалия на МПЦ? Тези, които ни упрекват, знаят, че не става така. Знаят, че Едната, Свята, Вселенска и Апостолска църква не е човешко творение и, че в нея има установен от Бога ред. Благодарение на който Църквата е по-трайна от всички светски държави, имало я е преди нас и ще я има след нас, до края на времената. Вярното решение не е такова, каквото някому се иска, бил той обществена група за натиск, светски политически фактор или дори отделна поместна църква. А такова, каквото Бог иска. Нашата работа е да си припомним как Бог изисква да се постъпва в такива ситуации.  

  Чуден е Божият промисъл! Защо точно земите на свети Климент и свети Наум се превърнаха в поле на църковни раздори и в пробен камък и изпитание на вярата на всеки един от нас? Дали не е точно това промисълът! Да бъде изпитана вярата ни! В случая вярата се изпитва през един въпрос към всички поместни православни църкви: са ли те в състояние да проявят братска любов към страдащите и солидарност помежду си или не са? И един друг въпрос, специално към Българската православна църква: ще участваме ли и ние в безкрайното разтерзаване на този изстрадал народ или ще сме Църква, която дава пример?

  Обични в Господа братя и сестри,

  През месец юли 2010 година в Пловдив ни посети Негово Светейшество Вселенският Патриарх  и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим Вартоломей. Впечатли ме това, че както в разговорите ни, така и в официалните обръщения той изрично назоваваше Българската Православна Църква „първородната дъщеря на църквата-майка – Константинополската патриаршия”. Това определение на БПЦ като първородна дъщеря на Константинополския патриаршески престол, Негово Светейшество Вартоломей използва и при всичките си други посещения в България. След като той го казва, то нито ние, нито някоя от другите поместни църкви имаме право да се съмняваме в думите му. Всички поместни православни църкви в славянските страни са дъщери на Константинополската църква. Църква-майка е Константинополската, първородната й дъщеря е Българската, останалите поместни църкви са по-млади.

  Нашето първородство не ни дава права да обявяваме автокефалии или самостоятелно да разсъждаме спорове, възникнали в лоното на други братски поместни православни църкви. Но се надявам, че това първородство ни дава поне морално основание да обърнем внимание на своите по-млади сестри църкви върху няколко принципни положения.

  Първо, че всякакви спорове вътре в църквата се решават вътре в нея, не бива да се предоставят за разрешаване от политици и в никакъв случай не бива да се отнасят до граждански, светски съдилища, които спокойно могат да имат виждания и цели, които не е задължително да са ориентирани към доброто на Църквата и спасението на душите, а напротив, да всяват още по-големи раздори. Второ, ако не може да се постигне съгласие на мястото, където е възникнала дискусията, то спорещите следва по своя инициатива да се отнесат до Константинополския патриаршески престол в качеството му на висш арбитър, посочен като такъв от Светите отци на Вселенските събори. Сръбската Православна Църква е наясно с това положение. Епископите от македонските диоцези също. Българската Православна Църква получи молба за съдействие от едната от дискутиращите страни. Дадохме достатъчно знаци, че разбираме молбата. Дойде време да се каже ясно, че същинската помощ, която Българската православна църква може да даде, се състои в една препоръка: ако преценяват, че вече е необходимо, да се обърнат към Константинополския патриаршески престол и да помолят за поставяне в действие на древните канонични процедури за решаване на спорове. Трето, каноничните правила са добре известни на всички и съдържат предписания за поведение във всички ситуации, включително в тази, а понеже са вдъхновени от Светия Дух правилата са справедливи. Четвърто, ние нямаме съмнение, че Негово Светейшество Вселенският Патриарх и Архиепископ на Константинопол – Новия Рим ще приложи правилата точно. И пето, че на първо място прилагането на правилата трябва да послужи, за да бъде изразена братска любов към православните християни от поречието на Вардар. За спасението на техните души трябва да се мисли и за нищо друго!

 Сигурен съм, че Вселенският Патриарх, между другото опирайки се на съхраняващите се в Константинополската Патриаршия документи, би подсказал също и верния отговор на въпроса за статута и характера на Охридската архиепископия и би помогнал да се отстрани и този препъни-камък в настоящите ни дискусии без да се създават допълнителни, ненужни смущения и да се накърняват чувствата на братска любов между православните славяни, за чието обръщане към православната вяра и единението им в общата ни Свята Православна Църква негови светейши предшественици са се удостоили със святост.

  На тези, които отново ще побързат да ни обвинят в „национално предателство“, ще кажем, че Бог предоставя на Българската Православна Църква един изключителен шанс – да бъде за пример! Който иска да бъде уважаван трябва да спазва закона! Само, ако се придържаме стриктно към каноните на Светата църква ще докажем, че имаме пълно право да носим титлата „първородна дъщеря“ и ще имаме правото да очакваме, че и останалите ще ги спазват. По този начин бихме укрепили православието в земите, които са една от люлките на българската и славянска християнска просвета, на която всички ние дължим всичко, което имаме. И бихме отдали дължимото на Светите братя славянски първоучители и първосветители Кирил и Методий и техните ученици, дали на славянския свят светлината на православното Слово Божие. С Божията любов ще преодолеем и това изпитание, за да се срещнем след не много време с всички наши братя и сестри от македонските диоцези на Едната Света Вселенска и Апостолска църква, обединени в Христа и свързани ненарушимо от Неговата любов! Сигурен съм, че ако всички се отрекат от гордостта, амбициите и политическите съображения, но призоват на помощ Христовата любов, то тогава Бог без съмнение ще се отзове на нашите молитви и на молитвите на изстрадалия македонски православен народ и ще помогне неговата агония да бъде прекратена. За вечна чест и слава на Светата Православна Църква.

  Като подчертавам, че всичко, казано дотук, е мое лично мнение, призовавам над всички вас Божието благословение. За вечна чест и прослава на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица - Отец  и Син и Св. Дух, и за благото на Светата Православна Църква.

  +  Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

21
Май
2018

Архиерейска света Литургия за храмовия празник на църква "Св. св. Константин и Елена" гр. Пазарджик

На 21 май Светата Православна Църква почита светите Велики царе и равноапостоли Константин и Елена, които са небесни покровители и закрилници на град Пазарджик.

На този ден своя храмов празник чества и едноимения храм в гр. Пазарджик. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай неговият викарий и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия Константийският епископ Яков възглави архиерейската света Литургия по повод празника. С владиката съслужиха двамата секретари на Околията прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, свещеноиконом Петър Каръков - председател на църковното настоятелство при храма и свещ. Петър Шопов, енорийски свещеник в храма. Молитвено участие в службата взеха прот. Петко Еленкин, председател на храм „Св. Георги“ гр. Пазарджик, свещ. Кръстьо Ненов, председател на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля, свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката, свещ. Спас Дичев от катедралата „Света Богородица“ гр. Пазарджик и свещ. Стоян Стоянов, енорийски свещеник в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик.

Верният Божи народ от ранно утро изпълни прекрасния храм и участва с молитвите и песнопенията си в светата служба. Всички заедно изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш“. На службата присъстваха областният управител г-н Стефан Мирев, кметът на град Пазарджик г-н Тодор Попов, общински съветници, кметове на населени места, общественици и интелектуалци.

В края на службата епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай и призова молитвеното застъпничество на светите Константин и Елена над жителите и гостите на град Пазарджик. „Всички усещаме силното застъпничество на светите равноапостолни царе Константин и Елена – каза още владиката. - Знаем какво било усърдието на света Елена при издирването на Христовия Кръст, знаем и радостта й при неговото откриване. Такава радост изпълва и сърцата на всеки, който прибегне с вяра към тях – покровителите на нашия град. И докато с такава вяра, с надежда и любов пристъпваме към Всеподателя Бога и към помощта на светите царе, дотогава и градът ни ще продължава да расте и благопреуспява“.

Владиката поздрави кмета г-н Попов и общинските съветници и изтъкна техните трудове и усилия за благоукрасяването на града ни и за превръщането му в едно добро място за живеене. Той благодари и на боголюбивите християни, които и днес се събраха заедно за молитва, на която молитва се крепи успехът на града ни и целия свят.

Епископ Яков представи на богомолния народ новоназначения в Пазарджишка духовна околия дякон Николай Ангелчов, който от днес беше върнат на служение в град Пазарджик, след като успешно завърши обучителен стаж в град Пловдив. На отец Николай предстои дипломиране в Православна духовна академия "Св. св. Кирил и Методий" гр. Пловдив. Владиката му благопожела дълголетно, благодатно и душеспасително служение на Божията нива.

След това с литийно шествие, водено от духов оркестър, духовниците и присъстващите се отправиха към площад “Константин Величков” в центъра на града. На официалната сцена беше отслужен благодарствен молебен, с което се постави началото на честванията по повод празника на града.

13
Май
2018

Архиерейска света Литургия в Неделя на Слепия в храм "Св. Параскева" с. Семчиново

На 13 май, ✝ 6 Неделя след Пасха – на Слепия, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Параскева“ с. Семчиново беше отслужена архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев и председателят на храма прот. Кирил Петракиев.

Жителите на селото посрещнаха с радост владиката и го дариха с букети от пролетни цветя. Начело на тях бяха народният представител г-жа Даниела Малешкова и кметът на Община Септември г-н Марин Рачев. Всички заедно изповядаха Символа на вярата и с молитвите си участваха в благодатта на светата служба.

Преди светата Литургия епископ Яков отслужи последованието на петохлебието и благослови хляба, житото, виното и елея, измолвайки от Бога те никога да не оскъдяват в домовете на верните Божии чеда.

В своята проповед в края на службата архиереят преразказа евангелското повествование за чудното изцеление на слепородения човек. Той благодари на Бога, че го е удостоил отново да застане пред лицето Му и да изпроси за всички здраве и спасение. „Братя и сестри – завърши владиката, - днес имаме пред очите си образа на сляп с телесните си очи човек. Но това ни напомня и другата слепота, духовната, от която страдаме почти всички. Ние сме станали слепи за доброто, за Бога. Днешният слепец позна своя Спасител и Господ в лицето на Христос, а останалите не Го признаха за такъв, макар че живяха с Него. Те не видяха добротата и любовта, които преизобилно Той раздаваше на всички хора – на този, който пристъпи с вяра към Него. И ние днес сме същите слепци, защото не познаваме истината - Бога. И ние не виждаме Христовата любов, и ние не усещаме Неговата всегдашна закрила. Не виждаме добротата в човеците, а изтъкваме само техните слабости. Ако се върнем назад във времето, ще си спомним колко любов имаше сред хората – как те си помагаха в работата, как задружно жънеха нивите си, прибираха реколтата, как всяка вечер сядаха и заедно прекарваха времето си. И това не е далеч в годините, а само във ремето на нашите родители. А ние днес стигнахме до там, че почти няма човек, който да не се е скарал със своя съсед. Почти няма човек, който да не е завидял на ближния, да не е изпитал злоба и омраза. Тази духовна слепота е по-страшна от телесната. Днес сме тук, утре ни няма. И когато си отидем от този живот, искаме или не искаме, ще трябва да застанем пред лицето на Бога и да дадем отчет за всяко зло, което сме сторили и за всяко добро, което не сме сторили. Ще трябва да отговорим защо сърцето ни е било изпълнено със злоба, вместо с любов, защо не сме чули призива на светия апостол Павел, който ни убеждава, че любовта прощава, оправдава и всичко извинява. Човек към това е призван – да върши добро, защото всеки от нас носи Божието дихание и Божия образ. Нека всеки си даде сметка за собствения живот, дали е достоен, дали е изпълнен с добро или с лошо, дали е пример за Христов ученик и последовател или животът ни служи да бъде оплют самия Господ Иисус Христос заради нас и нашите дела. Нека, братя и сестри, на дело покажем на човеците Евангелието, та като видят добрите ни дела, да повярват. Да станем истински Христови воини, които ще послужат за прослава на Божието име. Улисани от житейските грижи и забързани в ежедневието, да поспрем малко, да се огледаме и видим дали наистина имаме достоен отговор - и ако намерим такъв, то с още по-голямо усърдие да продължим към Бога. Ако пък не намерим, то да издигаме още по-силно молитвите и воплите си към Него, търсейки прошка, та Той да ни прости всичко, за да не бъдем съдени на Небесата, а и да бъде прославено името Му още тук на земята чрез нашите добри дела“.

Епископ Яков благодари на жителите на селото за топлото посрещане, което те му оказаха на Гергьовден, когато той дойде в параклиса край селото да отслужи водосвет. Той посочи чистата вяра на детските сърца, които тогава повтаряха заедно с него всяка дума от молитвеното последование. Владиката подари на присъстващите дечица по една икона с образа на Божията Майка и се помоли нейният покров винаги да ги осенява, и призова всички да бъдем чисти по сърце като тях.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията митрополит Николай на председателя на храма отец Кирил и енорияшите му. Той увери, че Високопреосвещеният ни митрополит винаги се моли за нас и призова и ние всекичасно да го споменаваме в молитвите си, та да намерим благодат у Бога.

От името на жителите на Община Септември кметът г-н Рачев поднесе на епископ Яков прекрасен букет. Той изказа своята благодарност за честите посещения на владиката в храмовете на Общината и оцени по достойнство молитвената подкрепа и любов, които архиереят винаги оказва на жителите на Община Септември.

Народният представител г-жа Малешкова също поднесе цветя, изказвайки своята почит и уважение към трудовете на владиката.

Епископ Яков благодари за всегдашното им гостоприемство, признателност и любов, с които те го посрещат всеки път, като благопожела заедно да вървим по пътя към Бога и Неговият мир винаги да пребъдва между нас. Той посочи двамата управници като пример, в който Църквата и държавата вървят ръка за ръка за благото на народа.

Празникът завърши с многолетствие.

<<  1 2 3 [45 6 7 8  >>