„Да възпеем единомислено преподобния подвижник от Панагуда, произраснал в Кападокия като благоухаещ съсъд и неуморен молитвеник, защото той, като подражаваше на ангелите по живот, благоугоди на Света Троица; затова му пеем: радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!” (из Акатист на преп. Паисий Светогорец)

Тази година ✝6 Неделя след Петдесетница се падна на датата 12 юли – скъпа за сърцата на християните, защото това е денят, в който светата Църква прославя един от нашите съвременници, прораснал като ароматен крин и изпълнил с благоуханието на своя подвиг цялата вселена – преподобния и богоносен наш отец Паисий Светогорец, преставил се пред Господа на 12 юли 1994 г.

По този повод с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия. В празничното богослужение съмолитстваха свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик, председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев и свещ. Максим Ничев от храмовото духовенство.

Вярващите с радост пристъпваха към иконата на обичания от всички благ Старец, който още приживе, а още повече сега, предстоейки пред престола на Бога в Неговата слава, е дивна утеха и Божествена подкрепа за верните чеда на Христовата Църква в техния житейски път. Духовници и миряни единомислено издигаха молитвите си към Бога с благодарност, че не ни е оставил, а и в днешното време на всеобщо отстъпление от вярата изпраща Своите дивни съсъди като свети Паисий, за да водят християните със своя пример и слово по пътя към небесата.

По време на Причастния беше прочетена проповед за неделното Евангелско четиво, спомнящо едно от великите Божии чудеса – изцелението на разслабения, донесен от своите ближни на постелка и спуснат през покрива в нозете на Иисуса. Виждайки тяхната вяра, нашият Господ Иисус Христос, Лекар на душите и телата, опрости греховете на нещастния човек и изцели тялото му, та с цялото си същество да благодари и възпява Бога.

В края на службата отец Боян преподаде над всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Той прочете проповед за живота и делото на свети Паисий, който със своите безбройни подвизи, благочестие, любов и безгранично самоотречение в полза на ближния стана за прибягващите към неговата помощ светъл пример и топъл застъпник, доказвайки, че Бог и днес е дивен в Своите светии, и днес чрез тях озарява вселената със Своята незалязваща светлина, и днес изпраща Своите угодници на помощ на чедата на войнстващата част от Църквата, укрепявайки ги в духовната борба. Накрая о. Боян припомни част от духовното наследие на светеца, което той ни остави в своите слова и призова всички да следваме настанвленията на богоозарения старец.

Празникът завърши с многолетствие, след което наместникът даде възможност на о. Спас да раздаде нафората, а сам помаза всички с осветен елей, донесен в навечерието на празника от енориаши, завърнали се от поклонение в къщата на светеца в Коница.

Ето и част от изпълнените с Божествена мъдрост думи на свети Паисий, припомнени по време на проповедта:

*Колкото хората се отдалечават от естествения, простия живот и напредват в разкоша и лукса, толкова повече нарастват стресът и душевните тревоги на човека.

*Повечето хора днес не са изпитвали радостта от жертвата за другия и не обичат труда. Разпространиха се мързелът, стремежът към уреждане на себе си и многото комфорт. Оскъдняха любочестието и жертвеността. Считат за постижение, когато успеят без труд да постигнат нещо, когато се уредят. Не се радват, когато не са уредени. А ако гледаха духовно на нещата, именно тогава щяха да се радват, защото им се дава възможност за борба.

*Какво е светът? Дрънкулки, суета. Дяволът управлява чрез суетата и светските дела. Този, който е отдал сърцето си на суетата, се намира под властта на дявола, без дори да разбира това. Дяволът няма власт над света: той управлява чрез тези, които са заети със светски грижи. Човек трябва да отвърне сърцето си от светското и суетното, и тогава сърцето му без усилия ще дойде при Христа.

*- Отче, как човек може да живее днес в обществото добре, по християнски, без да се съблазнява от хората, които живеят далече от Бога? - Защо да се съблазнява от другите, които не са близо до Бога? Ако живееше в семейство с още шест-седем братя и сестри и един-двама от тях сатаната ги подмамеше да живеят греховен живот, тогава щеше ли да се съблазнява от греховния им живот? - Не, щеше да им състрадава, защото са му братя. - Значи, лошото е вътре в нас. Нямаме любов и затова не чувстваме всички хора като наши братя и се съблазняваме от живота им. Всички сме едно голямо семейство и помежду си сме братя, защото всички хора са Божии деца. Ако истински почувстваме, че сме братя с всички хора, ще ни боли за онези, които живеят в греха и няма да се съблазняваме от греховния им живот, но ще се молим за тях.

*Сега е такова време, че ние знаем много молитви, а се молим малко. Ядем постна храна, а не постим. Събираме сведения за духовния живот, а нямаме опита му. Изповядаме грехове, а не се каем. Ходим в храмовете и стоим на службите, а душата не се смирява пред Твореца. Всичко е от това, че сърцето е затворено. То трябва да се отвори, за да пусне Христа.

*Огромен егоизъм е да си въобразяваш, че притежаваш способност да поправяш другите.

*Трябва винаги да бъдем снизходителни към ближните си, за да може и Бог да бъде такъв към нас.

*Ако човек не започне да работи над себе си, тогава дяволът ще му намери друга работа - да се занимава с другите.

*Внимавайте и не пренебрегвайте Тайнството Изповед! Чрез изповедта човек се променя напълно.

*Изобличавайки злото, нищо не се получава. Явявайки обаче доброто, злото се изобличава от само себе си. Само чрез добрия пример се изобличават тези, които превърнаха греха в мода!

*Колкото повече човек забравя себе си, толкова повече помни за него Бог.

*Четете светите отци, макар и по едно-две изречения на ден. Това са витамини, силно укрепващи духовното здраве.

*И ще рече Христос: Чедо мое, Аз толкова неща сторих, за да те спася. Пролях кръвта Си и претърпях толкова страдания, а ти какво стори, за да се спасиш?

*През малкото години на нашия живот ние трябва тихо и невидимо да вършим добри дела.

В навечерието на празниците на епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ край Горни Воден и на митрополитския храм „Св. вмчца Марина“, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай от печат излезе петият брой на списание „Духовен път“.

Изданието на Пловдивската света митрополия този път е посветено на църковния живот в Асеновградската духовна околия.

„Асеновград е особено благодатно място. Българският Йерусалим!“, посочва митрополит Николай още на първите страници.

Във встъпителното си слово главният редактор архимандрит Петър (Еремеев) подчертава, че в града има 13 църкви, над 60 параклиса и две аязма, а в околностите му се намират четири манастира. Но не само това го прави град на вярата и свято място на картата на България. Храмовете и параклисите са посветени на библейски пророци, събития от живота на Господ Иисус Христос, Божията Майка, светите апостоли и техните последователи. И поклонникът изживява техния пример, както се случва в Йерусалим.

„Но когато наричат Асеновград „българския Йерусалим“, никой не го приравнява със Светите земи в буквален смисъл – пише архимандрит Петър. – Този жест отразява дълбокото разбиране, че искрената вяра ни прави свободни. Човек, воден от такава вяра, притежава целия свят и независимо от географското си местоположение, когато застане пред Бога в молитва, всяко място става за него Йерусалим. Това е основното и най-ценното послание на Асеновград – „българския Йерусалим“ – към всеки от нас“.

Броят се открива с интервю с Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, който описва Асеновград като сърце на общност, в която празниците не са просто традиции, а дихание на живот за българския народ. Архиереят споделя за монашеския си път. Разказва за книгоиздателската си дейност – как словото може да е начало на общението с Бога. Говори за смирението, търпението и прошката.

Доц. д-р Иван Джамбов от Пловдивския университет разказва за археологическите разкрития на раннохристиянски храмове в източния дял на Родопите и находките в землищата на селата Искра, Новаково и Драгойново. Подчертава ролята на пловдивските архиереи за изучаването и популяризирането на богатото християнско минало по тези земи. Разказът му връща читателя в 2008 година, когато митрополит Николай отслужва водосвет сред останките от олтарната абсида на раннохристиянска базилика в местността Църквище, и припомня думите му: „В този храм крак на архиерей не е стъпвал повече от 700 години“.

С изящната си полиграфия и въздействащи фотографии списанието въвежда в Дълбоката църква – храм „Успение Богородично“ в Асеновград. Прелиства миналото и настоящия живот на църквата с калиниците и гайдарите – „Свети Николай Чудотворец“. Разкрива чудесата на Рибната църква „Света Богородица – Благовещение“. Отвежда читателя в храм „Свети Георги“, построен преди 178 години в памет на свети Паисий Хилендарски, който според преданията завършва там земния си път. Нашепва молитвите за рожба, които отекват между каменните стени в храма на чудото – „Успение на света Богородица“ в квартал „Горни Воден“.

Историческите статии са съпроводени с разкази на енорийските свещеници за духовния живот в наши дни.

По традиция изданието съдържа и карта с храмовете и светините в Асеновградската духовна околия – със сведения за местонахождението, прилежащите параклиси, свещенослужителите. Рисува и щрихи от историята на съграждането им.

Петият брой на списание „Духовен път“ разказва за чудотворните икони в Асеновград. Изважда от архивите ръкописи и знамения от миналото на Станимака. Въвежда на едно занятие в неделното училище „Благонравие“ и посвещава в молитвите на детските сърца.

Вълнуващото пътуване в историята и съвременността на Асеновградската духовна околия надхвърля 220 страници. С научни факти, разкази, свидетелства и лични размишления читателя водят изтъкнати духовници, общественици, учени, преподаватели и възпитаници на Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“.

Главен редактор на списанието е архимандрит Петър (Еремеев), а в редакционната колегия участват: епархийският духовен надзорник архимандрит Максим (Глухчев), зам.-главният редактор Елица Кандева-Йълдъръм, отговорният редактор д-р Делян Тодев, билдредакторът свещеник Мирослав Георгиев, уебредакторът Петър Костов, техническият редактор д-р Ивайло Василев, коректорът Виолета Георгиева, дизайнерът Лада Чуплигина.

Изданието е отпечатано от „Булвест принт“ АД. Разпространява се в църковните книжарници и големите вериги книжарници в страната, в енорийски храмове. Може да бъде закупено и от Пловдивската света митрополия в град Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ 14.

За поръчки: тел. 0887 813530 - Ивайло Василев; 0899 716647 - Георги Балабанов, или имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Периодичното издание на Пловдивска митрополия може да бъде закупенои от канаскията на катедрален храм "Успение Богородично гр. Пазарджик.

„Девата и победоносна мъченица застана отдясно на Спасителя, облечена в непобедимото оръжие на добродетелите и украсена с елея на чистотата и кръвта на подвига; тя държи светилника си и с радост Му казва: побързах към благоуханието на Твоето миро, Христе Боже, защото съм пленена от любовта към Тебе! Не ме отхвърляй, мой Жених небесен! По нейните молитви, всемогъщи Спасителю, изпрати ни Твоите милости!” (из службата на света Неделя)

На 7 юли светата Православна Църква възпява добрата издънка от добрия корен на благочестиви родители, възпитана и отгледана като благоуханно цвете в градината на неувяхващата християнска вяра славна Божия агница – света Неделя, чиято любов към Христа не беше съкрушена дори от зловредните ветрове на едно от най-големите гонения против Христовата Църква – това на нечестивия император Диоклетиан. В този ден своя храмов празник отбелязва храмът в пазарджишкото село Дебръщица, посветен на украсената с небесен венец великомъченица, а населеното място отбелязва своя събор.

По този повод с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена съборна света Литургия. В празничната служба братски съучастваха архиерейският наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев, председателят на храм „Св. Богородица” с. Паталеница свещ. Димитър Попов и председателят на храм „Св. Троица” с. Братаница свещ. Димитър Пеев. Клиросните песнопения на утренята и светата Литургия бяха изпълнени от председателя на храм „Св. Харалампий” гр. Септември ик. Йордан Василев. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма прот. Стефан Йорданов и свещ. Иван Зяпков, председател на храм „Св. Благовещение” в село Црънча.

Христовото стадо на селото се събра в дома Господен, за да отправи благодарности и молитви към своята небесна закрилница. Те съучастваха в светата служба, при което изповядаха Символа на вярата и единомислено изрекоха думите на Господнята молитва. 

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя и повереното му паство, като от негово и свое име честити храмовия им празник и имения ден на носещите името на великата Христова невеста. Той припомни житието на дивната Божия угодница, устояла въпреки младостта си не само на телесните болки, но и на духовните изкушения и предпочела вечната, неувяхваща радост на Царството небесно пред кратковременните блага и слава на този преходен свят. Наместникът обърна особено внимание на изпълненото с непоклатима вяра сърце на Христовата невеста, посята там от най-ранна детска възраст от благочестивите й родители, които не само на думи, а и на дело бяха пример за своето чедо и сами пострадаха мъченически за Христа, а сега цялото семейство тържествува в небесните чертози. Отец Боян припомни, че и ние сме род избран и призвани с делата си да бъдем царствено свещенство, служейки на нашия Господ, та да наследим същото Божие царство и следвайки примера на света Неделя, можем достойно за името „християнин” да прекараме и нашия живот.

От името на църковното настоятелство отец Стефан благодари на духовниците, дошли да споделят радостта им. Той поднесе на наместника и събратята си по букет с цветя.

Накрая беше възгласено многолетствие, след което отец Боян раздаде нафората и благослови енориашите с празника на техния храм и селото.

Неделният ден, денят на Христовото Възкресение - денят Господен, е от голяма важност за християните, които се стичат към Божиите храмове за обща молитва и просба към Бога за утвърждаване в християнската вяра и благочестие, както и да потърсят небесна помощ и подкрепа в своя жизнен път, често обуреваем от житейските страсти и скърби. Неделята на 5 юли - 5 Неделя след Петдесетница, беше особено тържествен за жителите и гостите на пазарджишкото село Величково.

Празничният звън на църковната камбана извести пристигането на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който отслужи чинопоследованието на освещаване  на новоизградения параклис, посветен на светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена. Божият дом е изграден в местността "Черните камъни" край селото, на метри от издигнатия на мястото православен християнски кръст, който митрополит Николай лично освети преди 8 години.

В празничното богослужение с владиката съмолитстваха архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, енорийският свещеник Иван Зяпков и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

Много вярващи се изкачиха в този ден на това високо не само географски, но и преди всичко духовно място, за да станат съпричастни на радостта на жителите на Величково от новата придобивка – дом Божи, място за утеха и подкрепа, за молитва и извисяване към Небесното царство, към което се стремят душите на верните. Начело на тях бяха бившият министър на вътрешните работи и главен ктитор на храма г-н Атанас Илков, който е родом от селото, окръжният прокурор на Пазарджик г-жа Албена Кузманова, шеф Иван Манчев, кметът на селото г-н Петър Гуглев, бившият кмет на Пловдив г-н Здравко Димитров, жители на село Величково и стотици боголюбиви християни от околията.

След освещаването Високопреосвещеният митрополит Николай се обърна към всички с вдъхновено слово, в което говори за значението на храма и на кръста в живота на човека. Архипастирят на Пловдивска епархия благодари на инициатора г-н Атанас Илков, ктиторите и на всички, които с труд и средства, с молитва, с морална и духовна подкрепа са спомогнали за изграждането на параклиса.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

От местното Народно читалище "Отец Паисий-1930 г." бяха подготвили богата програма, с която поздравиха присъстващите чрез своите прекрасни изпълнения на народни песни и танци от съкровищницата на нашия фолклор.