„Да възпеем единомислено преподобния подвижник от Панагуда, произраснал в Кападокия като благоухаещ съсъд и неуморен молитвеник, защото той, като подражаваше на ангелите по живот, благоугоди на Света Троица; затова му пеем: радвай се, преподобни Паисие, дивна утеха на вярващите!” (из Акатист на преп. Паисий Светогорец)
Тази година ✝6 Неделя след Петдесетница се падна на датата 12 юли – скъпа за сърцата на християните, защото това е денят, в който светата Църква прославя един от нашите съвременници, прораснал като ароматен крин и изпълнил с благоуханието на своя подвиг цялата вселена – преподобния и богоносен наш отец Паисий Светогорец, преставил се пред Господа на 12 юли 1994 г.
По този повод с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия. В празничното богослужение съмолитстваха свещеноиконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик, председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев и свещ. Максим Ничев от храмовото духовенство.
Вярващите с радост пристъпваха към иконата на обичания от всички благ Старец, който още приживе, а още повече сега, предстоейки пред престола на Бога в Неговата слава, е дивна утеха и Божествена подкрепа за верните чеда на Христовата Църква в техния житейски път. Духовници и миряни единомислено издигаха молитвите си към Бога с благодарност, че не ни е оставил, а и в днешното време на всеобщо отстъпление от вярата изпраща Своите дивни съсъди като свети Паисий, за да водят християните със своя пример и слово по пътя към небесата.
По време на Причастния беше прочетена проповед за неделното Евангелско четиво, спомнящо едно от великите Божии чудеса – изцелението на разслабения, донесен от своите ближни на постелка и спуснат през покрива в нозете на Иисуса. Виждайки тяхната вяра, нашият Господ Иисус Христос, Лекар на душите и телата, опрости греховете на нещастния човек и изцели тялото му, та с цялото си същество да благодари и възпява Бога.
В края на службата отец Боян преподаде над всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай. Той прочете проповед за живота и делото на свети Паисий, който със своите безбройни подвизи, благочестие, любов и безгранично самоотречение в полза на ближния стана за прибягващите към неговата помощ светъл пример и топъл застъпник, доказвайки, че Бог и днес е дивен в Своите светии, и днес чрез тях озарява вселената със Своята незалязваща светлина, и днес изпраща Своите угодници на помощ на чедата на войнстващата част от Църквата, укрепявайки ги в духовната борба. Накрая о. Боян припомни част от духовното наследие на светеца, което той ни остави в своите слова и призова всички да следваме настанвленията на богоозарения старец.
Празникът завърши с многолетствие, след което наместникът даде възможност на о. Спас да раздаде нафората, а сам помаза всички с осветен елей, донесен в навечерието на празника от енориаши, завърнали се от поклонение в къщата на светеца в Коница.
Ето и част от изпълнените с Божествена мъдрост думи на свети Паисий, припомнени по време на проповедта:
*Колкото хората се отдалечават от естествения, простия живот и напредват в разкоша и лукса, толкова повече нарастват стресът и душевните тревоги на човека.
*Повечето хора днес не са изпитвали радостта от жертвата за другия и не обичат труда. Разпространиха се мързелът, стремежът към уреждане на себе си и многото комфорт. Оскъдняха любочестието и жертвеността. Считат за постижение, когато успеят без труд да постигнат нещо, когато се уредят. Не се радват, когато не са уредени. А ако гледаха духовно на нещата, именно тогава щяха да се радват, защото им се дава възможност за борба.
*Какво е светът? Дрънкулки, суета. Дяволът управлява чрез суетата и светските дела. Този, който е отдал сърцето си на суетата, се намира под властта на дявола, без дори да разбира това. Дяволът няма власт над света: той управлява чрез тези, които са заети със светски грижи. Човек трябва да отвърне сърцето си от светското и суетното, и тогава сърцето му без усилия ще дойде при Христа.
*- Отче, как човек може да живее днес в обществото добре, по християнски, без да се съблазнява от хората, които живеят далече от Бога? - Защо да се съблазнява от другите, които не са близо до Бога? Ако живееше в семейство с още шест-седем братя и сестри и един-двама от тях сатаната ги подмамеше да живеят греховен живот, тогава щеше ли да се съблазнява от греховния им живот? - Не, щеше да им състрадава, защото са му братя. - Значи, лошото е вътре в нас. Нямаме любов и затова не чувстваме всички хора като наши братя и се съблазняваме от живота им. Всички сме едно голямо семейство и помежду си сме братя, защото всички хора са Божии деца. Ако истински почувстваме, че сме братя с всички хора, ще ни боли за онези, които живеят в греха и няма да се съблазняваме от греховния им живот, но ще се молим за тях.
*Сега е такова време, че ние знаем много молитви, а се молим малко. Ядем постна храна, а не постим. Събираме сведения за духовния живот, а нямаме опита му. Изповядаме грехове, а не се каем. Ходим в храмовете и стоим на службите, а душата не се смирява пред Твореца. Всичко е от това, че сърцето е затворено. То трябва да се отвори, за да пусне Христа.
*Огромен егоизъм е да си въобразяваш, че притежаваш способност да поправяш другите.
*Трябва винаги да бъдем снизходителни към ближните си, за да може и Бог да бъде такъв към нас.
*Ако човек не започне да работи над себе си, тогава дяволът ще му намери друга работа - да се занимава с другите.
*Внимавайте и не пренебрегвайте Тайнството Изповед! Чрез изповедта човек се променя напълно.
*Изобличавайки злото, нищо не се получава. Явявайки обаче доброто, злото се изобличава от само себе си. Само чрез добрия пример се изобличават тези, които превърнаха греха в мода!
*Колкото повече човек забравя себе си, толкова повече помни за него Бог.
*Четете светите отци, макар и по едно-две изречения на ден. Това са витамини, силно укрепващи духовното здраве.
*И ще рече Христос: Чедо мое, Аз толкова неща сторих, за да те спася. Пролях кръвта Си и претърпях толкова страдания, а ти какво стори, за да се спасиш?
*През малкото години на нашия живот ние трябва тихо и невидимо да вършим добри дела.