„Спасителю, аз Ти поднасям сълзите на моите очи,със чистите свои въздишки, дълбоко бликнали в сърцето. И то, съкрушено от болка, вопие към Тебе в небето: О, Господи, грешен съм много, но моя грях Ти заличи!“ (из Великия покаен канон на свети Андрей Критски).

След като в първите четири дни от Великия пост в храмовете се изчита на части Великият покаен канон, съставен от светителя на Крит свети Андрей, вечерта в сряда на 5-ата седмица се отслужва Малко повечерие, през време на което той се прочита изцяло.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието в катедрален храм „Успение Богородично“ беше отслужено съборно. В молитвеното последование съслужиха архиерейският наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев, секретарите на Архиерейското наместничество прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, председателят на храм „Св. Преображение” гр. Пазарджик прот. Атанас Кузев, председателят на храм „Св. Богородица“ с. Бошуля свещ. Кръстьо Ненов, председателят на храм „Св. Троица” с. Динката свещ. Димитър Милков, свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“ в града и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.

Мнозина вярващи дойдоха на вечерното богослужение в Божия дом да получат полза от боговдъхновените слова на молитвеното последование. Те с внимание изслушаха назидателните слова, привеждащи примери на чудодейно покаяние, на дълбокомислени разсъждения и небесни откровения, описващи падението на грешната душа и начините на нейното изправяне и извеждане от дълбините на ада до висините на небесното царство. Свещенослужителите поред четяха стиховете на канона, а всички отпяваха припевите, викайки към Твореца: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на повечерието отец Боян благодари на свещениците и богомолците, дошли да съучастват в общата молитва. Той произнесе слово за очистителната сила на покаянието, което избелва душата от чернилката на греха и разпалва там божествения пламък, който сме затулили и заглушили с многото си грижи и страсти. Наместникът преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички и прикани и в петъчната вечер да се съберем отново в храма, където да принесем похвални песни на най-голямата ни Застъпница и Помощница – Пресвета Богородица.

На 28 март родната ни Църква чества първия български мъченик за вярата свети мчк Енравота-Боян княз Български. В този ден с чудесни знамения и небесна помощ свети цар Борис потушава бунта на въстаналите против християнството боили.

По повод празника с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Преждеосвещена света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев, секретарят на Наместничеството свещ. Димитър Пеев и служащите в катедралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев. Молитвено участие в службата взе другият секретар прот. Стефан Йорданов.

В края отец Боян се обърна към присъстващите със слово за светия първомъченик от българския род. Той припомни как свети Боян изведе от тъмницата пленения Кинамон, който му се отблагодари, извеждайки княза на българите от тъмнината на езичеството. Отец Боян увери, че и мъченикът ще изведе от тъмнината на греха почитащите го достойно със сърцата и делата си.

След службата от името на свещенослужителите в околията отец Стефан, а от свое име и вярващите поднесоха на наместника по повод неговия имен ден прекрасни букети с цветя и дарове с благопожелания за дълголетно и спасително служение на Божия виноград.

Св. мчк Енравота-Боян, княз Български

Християнството по нашите земи се разпространило още в апостолско време. Основали се първите църкви. Много новопокръстени християни дори приели мъченичество за Христа, защото тогава имало гонение. Те били предимно от римски и тракийски произход. През Дунава минали много славянски племена. Те веднага приемали Христа, защото имали меки и добри сърца.

Но когато дошли прабългарите и основали Българската държава в 681 г., нещата се променили. Те почитали езическия бог Тангра и искали да наложат вярата си на местното население. Трудно успявали и започнало гонение.

А християнството, както светлината в мрака, бързо се разпространявало. Дори проникнало и в царските дворци. Цар Крум водел непрекъснато войни с гърците. След победите той довеждал много пленници, а те изповядвали християнската вяра.

Сред тези пленници бил и византийският учен Кинамон. Цар Крум го приел в двореца. Той бил християнин и оказал силно влияние върху синовете на царя. Синът на Крум, Омуртаг, се опитал веднъж да го принуди да принесе жертва на Тангра. Той твърдо отказал, за което бил затворен в тъмница за много години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, Маламир, през 831 г., извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си Енравота като роб.

Скоро младият княз под влияние на Кинамон приел християнско кръщение и бил наречен Боян. Като узнал това, Маламир го повикал и му наредил да се откаже от Христос. Боян смело му заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христос – истинския Бог.

- Ще бъдеш осъден на смърт – заявил брат му.

- Нищо не може да ме отлъчи от любовта ми към Христа.

Осъден на смърт, той произнесъл знаменателните думи:

- Тази вяра, заради която сега умирам, ще се преумножи на българската земя. Напразно се надявате да я потъпчете с моята смърт. Кръстният знак ще бъде издигнат навсякъде, отново ще бъдат въздигнати храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разрушени така, сякаш че не са съществували. Но и ти самият не след много време зле ще изгубиш душата си, без да си получил някаква полза от своята жестокост.

След това княз Боян бил обезглавен. Пророчеството му се сбъднало. Княз Борис през 865 г. покръстил българския народ. Княз Боян е първият български мъченик за Христовата вяра.

На 27 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на митрополита, възглави опелото над новопреставилия се иконом Петър Каръков. Заупокойното последование беше отслужено в храм „Св. св. Константин и Елена” гр. Пазарджик, където покойният духовник полагаше душата си за повереното му Христово стадо и беше председател на Църковното настоятелство.

С архиерея съслужиха иконом Деян Стоенчев – духовен надзорник на Пловдивска епархия, иконом Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, енорийските свещеници в храма свещ. Стоян Стоянов и свещ. Хрисант Хитов, както и много от свещениците от Околията, дошли да изпратят своя събрат в неговия последен земен път. Молитвено участие в последованието взе и Доростолският митрополит Яков.

Заупокойните песнопения бяха изпълнени от митрополитския хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев.

В края на опелото епископ Арсений се обърна към опечаленото събрание със слово на утеха и определи кончината на енорийския свещеник като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива. Той изрази съболезнования и от името на епархийския архиерей митрополит Николай.

След като всички минаха да се опростят за последно със своя съслужител и пастир, свещеници понесоха ковчега с тялото на техния събрат. Траурното шествие се отправи към двора на храма, където пред олтарната абсида беше приготвено мястото за покой на тленните останки на о. Петър до Страшното второ Христовото пришествие. Тук епископ Арсений отслужи трисагий и още веднъж помоли милостивия Бог да приеме своя верен служител в Небесното си царство и го настани в място светло, злачно и покойно.

Отец Петър е роден на 24 юни 1951 г. в с. Брезница, общ. Гоце Делчев, в многодетното семейство на Борис и Калина. Семейството има 5 деца – 4 братя и 1 сестра, възпитани в християнските добродетели. Основно образование о. Петър завършва в родното си село, а средно – в град Септември, област Пазарджик. През 1971 година създава свое семейно огнище. Има три деца.

След отбиване на военната служба е приет в Софийската духовна академия „Св. Климент Охридски” през 1972 година, която завършва през 1976 г. На 1 юли 1974 година в храм „Св. вмчца Марина” гр. Пловдив е ръкоположен за дякон, а на 7 юли същата година в храм „Св. вмчца Неделя” гр. Ракитово – за свещеник от блаженопочившия Пловдивски митрополит Варлаам. След обучителен стаж в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично”, е въдворен на енорийска служба в храм „Св. Троица” с. Братаница, където служи до 1981 година. Тогава е преместен в храм „Св. Харалампий” гр. Септември, а през 1986 г. – в храм „Св. Троица” с. Динката, където служи до 2003 година. От края на 1993 година е назначен на енорийско служение, а по-късно и като председател на Църковното настоятелство при храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, където служи до кончината си. През 2005 година е отличен с офикията „протойерей” от приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений, а през 2009 година – за „свещеноиконом” от нинездравствущия Пловдивски митрополит Николай.

Отец Петър служи на Господнята нива почти половин век, от които 30 години полагаше душата си за енориашите на храм „Св. св. Константин и Елена” в гр. Пазарджик, където даде последната си чреда няколко дни преди Бог да прибере душата на Своя верен служител в небесното Си царство.

Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!

Архиерейско наместничество гр. Пазарджик с прискърбие Ви известява, че на 25 март след кратко боледуване се престави в Господа свещеноиконом Петър Каръков.

Упокоилият се духовник е роден на 24 юни 1951 г. в с. Брезница, общ. Гоце Делчев. Завършил е висше образование в Софийската духовна академия през 1976 година. Ръкоположен е за дякон и свещеник през 1974 година от блаженопочившия Пловдивски митрополит Варлаам. Преминал своето почти половинвековно служение на Божията нива през различни храмове, от 1993 година е назначен на енорийско служение, а по-късно и като председател на Църковното настоятелство при храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, където служи до кончината си.  

Опелото и погребението на отец Петър ще се състоят в понеделник, 27 март 2023 г.  от 12 часа в храма, където верният Божи служител до последно полагаше душата си за повереното му паство.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!

„Укрепен от Божествена сила, великият Архангел слезе от небесните висоти и намери Светата Дева в Нейния вътрешен чертог, не грижеща се за житейски неща, но пребиваваща в молитва и четене. Тя, разтворила книгата на пророк Исаия, четеше неговите думи: „ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”, се разгаряше със серафимска любов…” /Акатист на свето Благовещение, кондак 3/

На 25 март светата Църква изживява радостното събитие, станало преди повече от две хиляди години в малкия градец Назарет, когато свтетият архангел Гавиил беше изпратен от Бога при девицата Мариам, за да я поздрави с оня поздрав, който да пребъде над нея до свършека на вековете: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!” (Лука 1:26-28). Това е чаканата от целия човешки род и предсказана от светия пророк Исаия блага вест за зачеването на Девицата, която ще роди Спасителя на света.

В този ден своя храмов празник отбеляза храмът в пазарджишкото село Црънча, посветен на това превелико събитие, положило началото на човешкото спасение. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев. В съслужение с него бяха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Попов, председател на храм „Успение Богородично” в съседното село Паталеница. Молитвено участие в службата взеха председателят на храма свещ. Иван Зяпков и другият секретар на Околията свещ. Димитър Пеев.

Енориашите и гостите на храма с трепет изслушаха евангелското повествование за слизането на Светия Дух над пречистата по тяло и душа Дева, удивило и ангелските войнства. Те с радост поднасяха своите благодарности пред Майката на незалязващото Слънце, обкичвайки празничната икона със своите целувки и цветя. Начело на своите съжители беше и областният управител на Пазарджик г-н Трендафил Величков, който е родом от селото, заедно със своето семейство.

В края на службата о. Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и жителите на селото. Той честити празника на всички и се обърна към боголюбивите християни със слово за великата Божия милост, устроила нашето спасение и завръщането ни в изгубеното райско Отечество. Той описа и добродетелите на Пресвета Богородица, превърнали я в одушевен храм, по-широк от небесата, вместил в себе си невместимия Бог и призова да подражаваме на нейната вяра и доверие в Бога.

Накрая наместникът отправи своите благопожелания към присъстващите и техните семейства за мир, телесно здраве и душевно спасение. Празникът завърши с многолетствие.

Накрая отец Боян раздаде нафората и благослови верния Божи народ по случай празника на селото.