Един от най-големите светийски празници в годишния богослужебен кръг на светата Православна църква и единствен, в чиято чест е определен постен период, е денят на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел. В 29-ия ден на месец юни всяка година своя храмов празник отбелязва и Баткунската света обител до село Паталеница, Пазарджишка духовна околия, носеща името на двамата апостоли.

Тази година празникът беше особено радостен за честните поклонници, дошли в обителта да се помолят на Христовите ученици, просветили цялата земя с проповедта на Евангелието. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от Негово Високопреосвещенство Доростолския митрополит Яков, игумен на светата обител. В съслужение с него бяха духовниците от Доростолска епархия йеромонах Назарий - игумен на Каменски манастир "Възнесение Господне" с. Каменци и икон. Иво Георгиев - архиерейски наместник на Дуловска духовна околия, архиерейският наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев, секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, председател на храм "Св. Троица" с. Братаница, общ. Пазарджик. Молитвено участие в службата взеха йеромонах Йоаким от братството на манастира, икон. Стефан Димитров - епархийски съветник на Доростолска епархия, свещ. Иван Зяпков, председател на храм „Св. Благовещение“ с. Црънча, монахиня Михаила от духовенството на Доростолска епархия, монахиня Злата и монахиня Фотиния от Калугеровския манастир "Св. Николай" с. Калугерово, общ. Лесичово.

Дворите на обителта от рано се изпълниха с боголюбиви поклонници, дошли от близо и далеч да потърсят небесната закрила и помощ на първовърховните сред апостолите, отдали живота си в служба на благовестието Христово. Сред тях бяха и народният представител г-н Стефан Мирев, областният управител на Пазарджик г-жа Валентина Кайтазова заедно със своя заместник г-н Стефан Димитров, кметът на общ. Септември г-жа Васка Рачева заедно със своя съпруг г-н Марин Рачев и инж. Георги Делчев. Всички с едно сърце и уста участваха в светата служба, отпявайки песнопенията на светата Божествена Литургия.

В края на службата митрополит Яков се обърна към богомолците и ги приветства с „добре дошли“ в обятията на светата обител, щото заедно с нейното братство да отправят своята обща молитва към небесните й покровители и закрилници. Той се обърна към присъстващите със слово за достойнствата и подвизите на двете светила на вярата, озарили цялата вселена с добродетелите на православието и благопожела винаги да бъдем добри чеда на светата ни Църква, да имаме твърдата непоклатима вяра на св. ап. Петър и от нас да се излива Христовата жертвена любов, която изпълваше сърцето на св. ап. Павел, оставил ни един от най-висшите нравствени завети - химна на любовта.

Накрая митрополит Яков честити имения ден на имениците и преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички присъстващи и от негово име честити празника на дошлите.

Тържеството завърши с многолетствие, което беше изпято от всички.

След това пред храма беше осветен приготвения празничен корбан, раздаден на всички поклонници за тяхно телесно и духовно здраве.

През целия ден в светата обител се стичаше богомолен народ, просещ небесната закрила на двамата велики апостоли.

На 28 юни в Центъра за специализация и професионална подготовка към Академията на МВР в град Пазарджик се състоя тържествената церемония по случай завършване курса за първоначална професионална подготовка на 47 стажанти от структурите на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ в страната.

По традиция и по покана на ректора на Академията церемонията започна с молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше отслужено от архиерейския наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев. В съслужение с него бяха председателят на храм „Св. св. Константин и Елена“ в града свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров от катедралата „Успение Богородично“. Духовниците се помолиха на Всеподателя Бога да укпрепи силите, да закриля и помага на най-новите пазители на законността и мира в Отечеството ни в тяхното нелеко и високоотговорно служение. След това отец Боян поръси новоназначените служители на МВР и бойните им знамена със светена вода.

На събитието присъстваха заместник-министърът на вътрешните работи г-н Тони Тодоров, директорът на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ главен комисар Димитър Андонов, неговият заместник старши  комисар Виктор Празов, директорът на ОД на МВР-Пазарджик ст. комисар Даниел Луков, ректорът на Академията на МВР старши комисар доц. д-р Иван Видолов, Директорът на ЦСПП-Пазарджик комисар Георги Гайков, началникът на Военно окръжие Пазарджик подп. Петър Петров, директорът на РДПБЗН Пазарджик комисар Ангел Ангелов, директори на дирекции в МВР, представители на държавни структури от региона, много близки и роднини на стажантите от цялата страна.

В края на церемонията завършилите курс на обучение положиха клетва по “Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" за спазване законите на страната и етичните норми в МВР.

Ваши Високопреосвещенства,

Ваше Преосвещенство,

Уважаеми г-н зам.-министър на труда и социалната политика,

Уважаеми г-н градоначалник на гр. Пловдив,

Уважаеми г-н областен управител на Пловдивска област,

Уважаеми представители на държавната и общинска власт,  

Боголюбиви отци, братя и сестри,

радваме се, че Пловдивската света митрополия е избрана да бъде домакин на заключителния семинар „Социална свързаност и подкрепа”, който има за цел да ни информира за възможностите Българската православна църква чрез своите поделения да организира предоставянето на социални услуги за уязвими групи граждани с подкрепата на държавата. Радостно е, че макар и с известно закъснение нашата държава започна да разбира значението на църквата не само за интегритета на нацията, но и в различни конкретни области.

В православната доктрина понятието „симфония” има едно много конкретно и ясно значение и то е синергия между светската и духовната власт, като взаимодействие между тяло и дух. Както човешкото тяло не може без душа, така и държавното тяло не може без дух, чийто носител в България, по Божи промисъл, е Българската православна църква. Няма да навлизаме сега в дебрите на православната доктрина за взаимодействие между държавната власт и църквата, но ще кажа, че сме благодарни, че в периода 2010–2020 година българската държава направи редица жестове, с които показа, че оценява Българската православна църква като значим фактор и я подпомогна сериозно в ремонта на съществуващите и строителството на нови храмове, осигури възнаграждения на свещенослужителите, които поне според първоначалния замисъл трябваше да са равни на учителските, и с редица други свои действия подпомогна Църквата в материално отношение, с което й позволи спокойно да се отдава на своята основна мисия, която е грижата за душата. Радваме се, че сега българската държава се е заела да привлече Църквата в изпълнението и на някои социални дейности.

Едва ли ще кажа нещо изненадващо, ако подчертая, че в исторически план организираното социално дело, като такова, е създадено от Църквата. Чрез социалното дело Църквата, още в ранните векове, е изпълнявала завета на Нашия Спасител да се грижим за бедните, слабите и онеправданите. Първите болници, първите сиропиталища, първите кухни за бедни, първите старчески домове са създадени от Църквата и това е ноторно известен факт. Да не говорим за училищното дело, което от ранното средновековие е било задача само и единствено на Църквата.

Знаете също така, че с началото на секуларизма светската държава методично и планомерно започва да изземва образователното дело и социалните дейности от църквата и да ги упражнява самостоятелно. В България този процес на секуларизация тръгва по-бавно, още от началото на Третата българска държава, но приключва радикално бързо със Закона за вероизповеданията от 1949 г., който директно забранява на църквата да се занимава с възпитанието и организирането на децата и младежите, а всички материални условия за извършването на социални дейности са й отнети и национализирани, с което извършването на социални дейности също де факто й е забранено. Сега наши съвременници често повдигат въпроса защо църквата не осъществява социална дейност, имайки пред очи социалните и образователни дейности на църковните организации в някои от страните на Западна Европа. Тук трябва да се имат предвид два момента, които много ясно отговарят на този въпрос.

Първо, Българската православна църква не просто е била лишена от всички материални условия за извършване на това, което вие наричате „предоставяне на социални услуги”, но и изцяло е бил разрушен изгражданият в продължение на столетия човешки потенциал за извършването на тези дейности, това, което вие наричате „административен капацитет”, тоест, обучени хора.

И второ, във всички държави, в които религиозни организации извършват мащабни по обем социални дейности, те имат сериозната финансова подкрепа на съответните държави. С две думи, църквата никъде не може да осъществява социални дейности без тясно взаимодействие с държавата. Доскоро такова взаимодействие при нас не беше законово регламентирано. Радваме се, че сега това вече е променено и новите възможности, за които ще научим повече днес, са едно чудесно начало за възстановяване на сътрудничеството между държавата и църквата в сферата на социалното дело.

Защо църквата е естествен съюзник и помощник на държавата в извършването на такива дейности е въпрос, чийто отговор е очевиден, но ще ми позволите да откроя само два момента:

 - Първо, защото всяка социална дейност има в основата си принципите на състраданието, солидарността и човеколюбието. Няма нужда да казвам, че за църквата, за която човекът е Божий образ и Божие подобие, тези принципи са основополагащи, въплътени са в базовото образование на всеки наш свещенослужител и и не подлежат на ревизия или дори на коментар. Ние, хората в църквата, имаме убеждението, че трябва да се грижим за нашите ближни, не защото сме сключили договор за предоставяне на социална услуга, а защото сме християни. Тоест, ако на държавата са й необходими почтени партньори, които разбират дълбокия смисъл на тези дейности, то тя по-почтен партньор от църквата няма да намери.

- Второ, защото ако на държавата в изпълнението на такива дейности са й необходими устойчиви партньори, то ви моля да обърнете внимание, че църквата е устойчива от 2000 години насам и в този смисъл е най-устойчивата организация, създавана някога.

Тоест, в лицето на Църквата вие имате партньор, който изпълнява по най-добрия възможен начин най-важните условия за изпълняването на такива дейности – любов към хората, като основна част от православния догмат, което значи – гарантирана почтеност и доказана във времето устойчивост. В интерес на коректността държа да кажа, че специално ние в Пловдивска епархия, не бихме искали да се втурваме презглава да участваме в такива проекти, само защото би имало такава възможност. За нас изграждането на капацитет за извършване на социални дейности не може да бъде „проект”, който да бъде отчетен след като приключи „проектния срок” и после да бъде забравен.

Започнем ли веднъж, трябва да можем да гарантираме, че тези дейности ще бъдат изпълнявани устойчиво, независимо от наличието или липсата на държавно финансиране. По-важното за нас в момента е именно да започнем да възстановяваме капацитета на църквата за изпълнение на такива дейности, което означава да започнем да създаваме материални условия и още по-важното – да подготвим хора, които да могат да ги извършват, които от своя страна да привличат и обучават други бъдещи съработници, така, че да може да се изгради една цялостна стабилна система за предоставяне на качествени социални услуги.

Надявам се, че в хода на днешната конференция ще се родят конкретни идеи, които ще бъдат доразработени в бъдещи наши срещи. Това, което искам да знаят гостите ни от държавните институции и, което моите верни съработници – свещенослужители, знаят, е, че когато в Пловдивска епархия започнем нещо, искаме то да е дълготрайно, за да служи за доброто на Църквата и за спасението на душите. От това, което току-що казах имплицитно следва, че добро за Църквата е това, което служи на спасението на душите, защото Църквата е тук, за да се грижи именно за спасението на душите и цялата нейна дейност е подчинена на тази свещена мисия. Ако на държавните институции са им необходими партньори, които разсъждават по този начин, то ние сме насреща.

Пожелавам успех на конференцията и наистина се надявам, че в нейния ход ще се родят полезни и добри идеи, като насърчавам нашите свещеници да задават въпроси и да се ангажират с реализиране на възможностите, които институциите на държавата така щедро ни предоставят.  

С Божията помощ на добър час и благословен успех!

гр. Пловдив 

26 юни 2024 г.

В понеделник след светлия празник Петдесетница се въздава чест и слава на третото Лице от светата Единосъщна и Животворяща Троица – Бог Дух Свети. В този ден своя храмов празник посреща църква „Св. Троица“ в село Динката, общ. Лесичево.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по случай празника беше отслужена съборна празнична Златоустова света Литургия. Тя беше възглавена от икон. Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха председателят на храма свещ. Димитър Милков и свещ. Ангел Тонов, председател на храм „Рождество Богородично“ в съседното село Калугерово. Молитвено участие в службата взе прот. Стефан Йорданов, секретар на Пазарджишка духовна околия.

В празничния ден Христовото стадо от селото дойде да благодари на Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към тях и близките им. Начело на тях беше и кметът на селото, г-н Александър Стоянов, който посрещна топло гостите.

След службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите. Той се обърна към вярващите със слово за великия Божи дар – благодатта на Светия Дух, дадена на всеки от нас в нашето свето Кръщение и призова да я съхраним чиста през целия ни живот.

От името на Църковното настоятелство и на жителите на селото на наместника бяха поднесени прекрасни букети с цветя от председателя на храма отец Димитър и кмета на селото г-н Стоянов.

„Във вид на огнени езици, в светлина и бурно, радостотворно дихание, Светият Дух слезе върху апостолите. Обзети от Неговия пламък, рибарите призоваха целия свят в Христовата Църква, радостно претърпявайки беди на суша и във вода, без да се боят от люта смърт и по цялата земя се понесе техният глас: Алилуя!“ /кондак 2 от Акатист на Бог Дух Свети/

В ✝ 8 Неделя след Пасха се отбелязва един от 12-те големи Господски празници – Петдесетница. Събрани в Божиите храмове, християните съпреживяват славното събитие, станало в град Йерусалим 50 дни след Христовото Възкресение от мъртвите и 10 дни след Неговото славно Възнесение на небесата, когато Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните Си дарове. Тъй простите галилейски рибари били умъдрени и духовно просветени в разбиране на истините на вярата, която да благовестят по краищата на вселената и да привлекат всички в лоното на Христовата Църква.

В неделния ден на 23 юни с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната служба в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия иконом Боян Кочев. В съслужение с него беше служащият в катедралата свещ. Максим Ничев.

По време на причастния беше прочетен Синаксар за празника.

Съгласно църковния устав непосредствено след литургията започна полагащата се празнична вечерня. За пръв път от Пасха насам архиерейският наместник издигна от името на народа молитвата към Бог Дух Свети „Царю небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души”, а по време на Великата ектения отправи и нарочните за деня прошения, призовавайки Третото Лице на светата Единосъщна и Животворяща Троица да слезе и върху събраните днес в Божиите храмове верни Христови последователи. След входа на Вечернята, при пеене на Великия прокимен „Кой Бог е велик като нашия Бог“, отец Боян разпръсна из храма орехова шума, символизираща огнените езици, слезли над главите на апостолите на петдесетия ден след Христовото Възкресение.

След това всички преклониха коленете си и свещенослужителите поред прочетоха полагащите се в тоя ден особени коленопреклонни молитви, съставени от свети Василий Велики, с които изпросиха изливането на обилни благодатни Божии дарове върху всички.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай. Той честити на всички празника и рождения ден на нашата Майка – светата Църква и призова винаги да пребъдваме в нейната топла прегръдка, оставайки нейни верни чада.

Тържеството завърши с многолетствие.