На 28-и януари, ✝ 16 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Митаря и Фарисея, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Богородица“ с. Калугерово беше отслужена архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха двамата секретари на Околията прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Ангел Тонов и свещ. Спас Дичев от катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик.

Много жители и гости на селото дойдоха в храма въпреки студеното време, за да измолят от Бога телесно здраве и душевно спасение за себе си и своите близки. Всички заедно изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

В края на службата епископ Яков запозна присъстващите с обръщението на Светия Синод по повод Истанбулската конвенция. След това владиката се обърна към присъстващите със слово върху евангелското четиво – притчата за митаря и фарисея и каза: „Въпреки че с усърдие фарисеят принасял делата си – редовно посещавал храма, постел два пъти в седмицата, ежедневно се молил на Бога - те останали безплодни. Митарят пък дори не смеел да влезе в храма – със сърцето си той усещал своята греховност и недостойнство и само молил за прошка. Когато фарисеинът го забелязал, не видял вътрешното му страдание, не се смилил над него, а още повече започнал да се превъзнася над него. Но ние знаем как завършва притчата – фарисеинът не бил чут от Бога а митарят си отишъл оправдан. Някой ще каже – как така вършещият добро си отиде неоправдан, а вършещият зло намери велика милост пред Бога? Но това се случва и в нашия живот – често ние отиваме в храма, молим се и просим, но когато излезем и видим първия си събрат, нашето сърце започва да го осъжда и злослови. Така се подлагаме на същото осъждане като фарисея – и ние виждаме сламката в окото на ближния, но не и гредата в собственото си и себе си горделиво превъзнасяме, а ближния немилостиво осъждаме. Има още една притча - вървели Мъдростта и Любовта и видели бездомник, облечен в скъсани дрехи. Той целият бил изпоцапан, дрехите му – скъсани. Мъдростта взела да говори против него и да се възмущава – как е възможно човек да ходи такъв по улиците – да не се измие, да не се изпере, не смени дрехите си. Всички тези мъдрования секнали в момента, в който Любовта свалила своя кожух и с него загърнала този бездомник. Братя и сестри, днешното свето Евангелие идва да ни напомни, че пристъпвайки към благодатните и спасителни дни на Великденските пости, ние трябва да облагородим сърцето си, да го очистим от плевелите и да го изпълним с онази любов, която е „дълготърпелива, пълна с благост“, която „не се превъзнася, не се гордее“, която всичко прощава, „всичко извинява...всичко претърпява“. В днешния ден ви оставям тази любов – нека тя винаги пребъдва във вашите домове, във вашите сърца. Ако някога изпаднете в униние, отчаяние, ако ви налегнат някакви тегоби, тогава отворете химна на любовта на свети ап. Павел и с него ще претърпите всичко. Защото любовта всичко побеждава“.

Епископът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя на храма и всички жители на селото.

Празникът завърши с многолетствие.

На 18-и януари Светата Православна Църква почита един от Великите си свети отци – свети Атанасий, архиепископ на Александрия. На този ден своя храмов празник отбеляза едноименният храм в китното родопско село Розово, Пещерска духовна околия.

По този повод и с благословението на Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - викарий на митрополита отслужи архиерейска света Литургия. С него съслужиха свещеноиконом Любомир Траянов, архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, йеромонах Иларион, ефимерий на храма, свещ. Тодор Траянов, председател на храм „Св. Димитър“ гр. Пещера и двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев.

Въпреки студа и заледените улици много от жителите на селото се бяха събрали в прекрасния храм да съмолитстват с архиерея и се помолят заедно с духовниците за здраве и благоденствие. С едно сърце и една уста те изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

В своята проповед в края на литургията епископ Яков се обърна към богомолния народ със слово за добродетелите на великия изповедник и защитник на вярата. Той разказа дивното житие на Божия угодник и завърши: „Братя и сестри, в днешното евангелско четиво чухме как човек като запали светилник, не го скрива, а го поставя на видно място, за да свети на всички вкъщи. Така и светилника на този „стълб на Православието“ – свети Атанасий, Бог не остави да загасне, нито скри, а постави на най-видно място в Църквата Си. С безстрашното изповядване на своята непоколебима вяра този велик учител на Църквата е пример за подражание на всички християни, дори до днес. Още повече, че той благословил нашите земи не само с писанията, но и със стъпките си, минавайки през днешните български земи, за да участва в Сардикийския събор. Свети Атанасий ни завещава да бъдем единни в Светото Православие, никога да не изоставяме Бога и Неговата Църква. По негово време хората отпадали от нея повече с ереси, ние отпадаме с греховете си. Днес се стига до там, че злото се представя на децата ни като добро, а доброто като отживелица. Това са козните на поднебесните сили на злобата, които ни заслепяват, та някак да отклонят нас и децата ни от храма. Но дерзайте, не се отчайвайте – Господ няма да ни изостави. Молете се едни за други, молете се за децата си, та Бог да отвори духовните им очи, та да видят Него – нашия всемилостив и любящ Отец и да тръгнат по благодатния и спасителен път към Него. Нека бдим, нека бъдем трезвени, нека положим ако се наложи душите си, за да запазим чиста и неопетнена завещаната ни вяра и според силите си да се стремим да изпълняваме евангелските заповеди, за да ходим достойно по стъпките на Божиите раби и като тях наследим Царството Небесно!“.

Епископът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички жители на село Розово и Пещерска духовна околия.

Празникът завърши с многолетствие.

Със света Литургия започнаха честванията по повод 140-ата годишнина от Освобождението на град Пазарджик. Тя беше отслужена с благословението на Пловдивския митрополит Николай от неговия викарий Константийския епископ Яков. С владиката съслужиха секретарят на Архиерейско наместничество Пазарджик прот. Боян Кочев, прот. Петко Еленкин, председател на храм „Св. Георги“ в града и служащите в катдралата свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.

Храмът се изпълни с родолюбиви пазарджиклии, които се събраха да благодарят на Бога и Неговата Майка за всегдашната им закрила на града. Те, подобно на своите предци, сложиха начало на празнуванията за освобождението на града ни от храма.

В края на службата епископ Яков прочете кратка история на събитията, случили се в първите дни на 1878 година и припомни как камбанният звън на катедралата е огласил последните минути от Османското иго и е дал началото на свободна България. Той честити на жителите и гостите на града така важното събитие и призова никога да не забравяме подвига на нашите предци.

С радостни сърца всички заедно изпяха възгласеното многолетствие.

След службата бе отслужен и благодарствен молебен. С едно сърце присъстващите благодариха на Всеподателя Бога за великите Му благодеяния към православния български народ.

От храма с литийно шествие всички се отправиха към паметника на ген. Николай Брок - командващ руските военни части, освободили тогавашния Татар-Пазарджик. Пред мемориала след кратка историческа беседа и музикална програма от духов оркестър официалните лица и граждани поднесоха венци и цветя.

Цветя бяха поднесени и на паметника на Ованес Съваджиян - спасителя на Пазарджик. През януари 1878-ма Ованес Съваджиян е военизиран телеграфист на гарата в Татар-Пазарджик. При своето изтегляне от града командващият на османските войски Сюлейман паша иска разрешение от султана и Портата в Цариград над населението да бъде устроено клане и да опожари градът. Турското правителство дава положителен отговор, но телеграфистът Съваджиян променя текста на телеграмата и я предава дешифрирана в точно обратния смисъл в ръцете на пашата, който не разбира морзовата азбука. Така градът е спасен. След освобождението на Татар-Пазарджик Ованес Съваджъян става временен кмет на града, а по-късно е началник на гарата и почетен жител.

Цветя бяха поднесени и на ръководилия на сраженията ген. Йосиф Гурко, в чиито редици са били и българските опълченци.

Пред Братската могила в гробищния парк на града се състоя поклонение пред паметта на загиналите за Освобождението на България. Епископ Яков отслужи заупокойна молитва за душите на падналите за освобождението на България воини.

На светата Литургия и честваниятаприсъстваха народни представители, заместник-областните управители Йордан Кожухаров и Петър Белчев, заместник-кметът на Пазарджик Петър Петров, представители на посолството на Руската федерация в България, директорът на Руския културно-информационен център Павел Журавльов, представители на евродепутати, културниинституции, патриотични и военни организации, много жители и гости на града.

На 7-ми януари в двора на храм „Успение Богородично“ с. Огняново, беше отслужена панихида по повод 40-ия ден от кончината на протойерей Тодор Атанасов Иванов. Молитвеното последование беше възглавено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, прот. Манчо Манчев, служащ в храм "Св. Георги" в гр. Пазарджик и свещ. Петър Шопов, председател на храма в село Огняново.

Да се присъединят към общата молитва бяха дошли близките на отец Тодор, както и множество миряни от с. Огняново.

Бог да го прости и упокои!

На 7 януари храм "Св. свщмчк Харалампий" бе изпълнен със сугуба духовна радост. С благословението на Пловдивския митрополит Николай Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик оглави светата Литургия в съслужение с енорийските свещеници прот. Йордан Василев и свещ. Николай Генев.

Храмът не можеше да побере мнозинството православни християни, събрали се до почетат Предтечата и Кръстителя Йоан и да засвидетелстват любовта си към своя владика. На службата присъстваше и кметът на Община Септември г-н Марин Рачев, който подари букет с благодарствено слово към eпископ Яков.

В проповедта си архиереят напомни да обичаме Бога и да следваме завета на св. Йоан Кръстител – да принесем достойни плодове на покаяние, да не бъдем горделиви, да вършим на другите това, което искаме да получаваме.

Изпълнявайки своя синовен дълг, владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на жителите на град Септември.

Накрая епископ Яков поздрави рожденика прот. Йордан Василев с отечески благослов и подарък. От името на енорията отец Йордан подари на владиката фотоалбум със снимки, запечатали прекрасни спомени от гостуванията му в гр. Септември и отправи синовна молба – да се моли за душевно спасение на православните християни от енорията на храм "Св. свщмчк Харалампий".