„О, Христе, Животе, в гроб положен си бил и от ужас ангелските войнства тръпнеха, снизхождението Твое славейки!“
С тези думи начева Светата Църква надгробния си плач над Тялото на своя Господ всяка година в най-скръбния ден от човешката история. На Велики Петък тази година с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралата на гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – втори викарий на Пловдивския митрополит. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев и свещ. Спас Дичев от катедралата.
По време на богослужението всички се подредиха около плащеницата с изобразеното мъртво Тяло на нашия Господ Иисус Христос и с едни уста и едно сърце отпяваха стиховете на трите статии от опелото, изпълващи очите със сълзи, а сърцата с радостна скръб. След това беше извършено траурно шествие около храма, придружено от печалния зов на църковните камбани, призоваващ всички към покаяние и преклонение пред Христовата саможертва. При завръщането си в храма всички присъстващи за последно целунаха плащеницата, просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт.
В края на службата епископ Яков се обърна към народа: „Братя и сестри, тази вечер положихме началото на най-великото чудо, което се е случвало някога – смъртта да бъде победена чрез смъртта. Днес положихме в земята Тялото на нашия Господ Иисус Христос, с което се убеждаваме, че Той напълно е приел нашето естество. И Христос прие доброволно да пострада, да приеме като човек смърт и да слезе дори до ада, за да може да изведе от там нашите прадеди и да отвори за тях райските врати, заключени за човеците при грехопадението. Приемайки плът и претърпявайки всичко с търпение, Господ ни показа, че и ние можем всичко да понесем. Затова когато някой ни хули, гони, обижда, да си спомним, че първо Него са хулили, гонили, обиждали. Но освен това, Христос ни завеща и нещо още по-велико – Своята любов. Затова, братя и сестри, нека носим Неговата любов, нека тя да цари между нас, за да може с нея да получим и Христовия мир – първото наследие, което учениците Му получиха след Неговото възкресение. Нека тази нощ сърцата ни осъзнаят какво велико чудо ще стане в утрешния ден, да осъзнаем греховността си без да се самооправдаваме, да издигнем взора си към нашия Спасител и отправим молитвите си към Него, така както в утрешния ден ще изведе прародителите ни от ада, така и нас да изведе от греховете, за да можем като отидем при Него да чуем заветните думи: „Днес ще бъдеш с Мен в рая!“.