kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
02
Март
2017

Последна част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски

На втори март – четвъртък, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит, възглави Великото повечерие с четвърта - последна част от Великия покаен канон на св. Андрей Критски в храм "Св. вмчк Георги" гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, братът на Баткунската света обител „Св. апостоли Петър и Павел“ йеромонах Йоаким, председателят на храм „Св. вмчк Георги“ прот. Петко Еленкин и енорийският свещеник прот. Манчо Манчев, енорийският свещеник от храм "Св. Параскева" в града свещ. Сидер Димов, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Св. Троица" с. Динката и свещ. Спас Дичев, служащ в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик.

Всички свещенослужители и дошлия богомолен народ изповядаха Символа на вярата и казаха молитвата "Отче наш...". По време на четенето на деветте песни от канона всички заедно отпяваха припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

След службата епископ Яков се обърна към народа със слово за покаянието. Той каза още: „Четири дни усърдно викаме към Бога за прошка и се вдълбочаваме в умилителните думи на канона на критския архиепископ свети Андрей. С това целим да подбудим нашите души към покаяние. Защото само познаването на нашата греховност и разкайването за нея могат да унищожат онзи най-богопротивен грях, от който всички страдаме – гордостта. Тя ни кара дори в минутите, когато Църквата издига ръце към Небесата за молитва, да осъждаме ближния и така да прогонваме благодатта от себе си. Затова и всеки от тези дни на поста е призив към виждане собствената си греховност, за да можем, осъзнавайки окаяното си положение, да застанем пред лицето на Бога в тайнството на изповедта и от цялото си сърце извикаме: "Прости ми, Господи, съгреших!".

В края архиереят каза: "Изпълнявам своя синовен дълг към Пловдивския митрополит Николай и ви преподавам отеческия му благослов над вас и вашите семейства. Същевременно прося от негово име и вашите молитви - нека всекидневно изпросваме от Бога помощ за архипастиря си в неговото нелеко служение". Епископ Яков призова в утрешния ден от 18.00 часа да се съберем в катедралата "Успение Богородично" пред чудотворния образ на Божията Майка, който вече десетилетия наред пази града и богоспасаемата ни Околия от всяка съпротивителна сила, където ще бъде отслужена първа статия от Акатиста на света Богородица и завърши: "Нека утре да застанем пред най-бързата и блага застъпница за човешкия род – света Богородица, да просим нейното ходатайство с думите на акатиста и заедно с небесното войнство й викаме: "Радвай се, Невесто неневестна!".

01
Март
2017

Отворено писмо

До

г-жа Мария Белчева,

Кмет на Община Куклен

            Уважаема г-жо Кмет,

Попитан бях тези дни какво е мнението на Българската Православна Църква в лицето на Пловдивската Света Митрополия относно идеята за изграждане на крематориум в гр. Куклен, в частност и по принцип. В частност нашето мнение е отрицателно, защото е отрицателно по принцип. Понякога се учудвам, че се налага Православната църква да обяснява толкова очевидни неща и да привлича вниманието върху толкова ноторно известни факти, че е чак обидно. Всеки християнин поне веднъж е чувал фразата: „защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и след приключването на земния му път, тленните останки трябва да бъдат предадени обратно на пръстта, от която сме произлезли. Това е християнската вяра и такава е християнската практика. Така са погребвани дедите ни, прадедите ни и пра-пра-дедите ни. Всеки кръстен християнин следва да бъде погребан като такъв. А не като езичник. Ние сме християнски народ, а не азиатско или северноамериканско племе. И е уместно да се придържаме към нормите на поведение, подобаващи на християнски народ, включително и особено в отношението ни към смъртта.

Тялото на християнина - живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19), храм на живия Бог (2 Кор. 6:16) и човек не може да го вземе и да прави с него каквото му е угодно, а да се отнася към него като към светиня и с нужното благоговение и свещен трепет. И ако човек изгори някой храм или дори една икона, справедливо това се счита за тежък грях, колко по-голямо кощунство е тогава да посегнеш на храма на живия Бог - човешкото тяло! Защото ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори!

За значението на връщането на телата в земята след отделянето на душата са изписани достатъчно богословски трудове. В случая ще се въздържа да привличам на помощ повече теологически аргументи, които биха били заклеймени като „ненаучни“. Но ще припомня, че практиката за изгаряне на човешки тела в крематориуми е въведена в Европа от нацистите. Освен чисто практическото съображение да бъдат заличени следите от техните престъпления, това без съмнение е представлявало и форма на гавра с тленните останки на избиваните от тях евреи и представители на други народности. За мен е непонятно как една практика, осъдена преди седемдесет години от цялото човечество като гавра, днес може да се превърне в норма! Макар че в последно време редица други осъдителни практики към човека и човешкото тяло, възприемани доскоро като гаври, започнаха систематично да се превръщат в норми. След като тялото на живите хора стана обект на поругание и гавра, защо това да не се случва и след смъртта? Или може би е обратно? Поругаваме телата след смъртта им, обезценяваме ги, откъдето логично се извежда и отношението към същите тези тела приживе. Очевидно това е една от характеристиките на „постмодерното“ време, в което ни е отредено да живеем.

Всъщност за „ползата“ от крематориумите има един-единствен аргумент. И то е, че няма свободни места в гробищата, които и без това се разшириха до непоносими размери. Защо няма места в гробищата и защо те се разшириха толкова много, е въпрос, на който отговорът трябва да бъде търсен на съвсем друго място. А именно, защото през последните двадесет и няколко години се промени отношението ни към живота. Което не означава, че трябва да се промени и отношението ни към смъртта. Ще ми се да вярвам, че поне минимално уважение към покойниците трябва да ни е останало. И е редно да се отнасяме към телата на скъпите ни покойници като към съсъд на Божия дух. А не като към отпадък, подлежащ на инсинериране. Бог да ни е на помощ, ако наистина започнем да разсъждаваме така.

Прочее, подкрепям Ви напълно в справедливия Ви протест срещу изграждането на подобно съоръжение на територията на Вашата община, което не мога да окачествя друго яче, освен като богохулно. Дано не се намери друга община на територията на епархията ни, чиито управници, подмамени от пари, да допуснат подобни душегубителни проекти.

Призовавам над вас Божието благословение и оставам Ваш в Христа молитствувател

+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

01
Март
2017

Велико повечерие с трета част на покайния канон

В първия ден на месец март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит, възглави Великото повечерие с трета част от покайния канон на св. Андрей Критски в храм "Св. св. Константин и Елена" гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма свещеноиконом Петър Каръков и служащите в него свещ. Стоян Стоянов и свещ. Петър Шопов, прот. Витан Йорданов - председател на храм "Св. арх. Михаил" гр. Пазарджик, прот. Петко Еленкин - председател на храм "Св. Георги" гр. Пазарджик, енорийските свещеници от храм "Св. Параскева" в града прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Св. Троица" с. Динката и свещ. Спас Дичев, служащ в пазарджишката катедрала "Успение Богородично".

Много вярващи от енорията и града се събраха на богослужението и отново заедно изповядаха своята вяра и молиха Бога за помилване. Голяма част от тях се включиха и в песнопенията, които са част от повечерието.

В края на службата епископ Яков разказа за написването на Великия покаен канон от свети Андрей Критски и утвърждаването му за богослужебна употреба. Той добави: "Когато е писал своето произведение, свети Андрей не е мислел, че то ще се чете от цялата Църква. Това са били просто негови чувства, това е бил каещият се глас на неговата съвест, които той е записал. И когато някой прочитал канона, намирал вътре изразени своите мисли и чувства. Нека и ние, братя и сестри, се вгледаме дълбоко в себе си, канонът със сигурност ще стане отражение и на нашата душа. И тогава, водени от същото това покаяние, да бързаме към примирение с Бога в тайнството на изповедта". Архиереят преподаде и архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и увери: "Митрополит Николай никога не ни забравя в своите архипастирски молитви. Нека и ние всекидневно молим Бога за него, за да можем всички заедно, подкрепяни от молитвите един за другиго, се изкачваме по стълбата към Царството Небесно".

Накрая епископ Яков благодари на всички за участието в службата и призова в утрешния ден отново да се съберем в храм "Св. вмчк Георги" в града, за да просим помощта и на великия Божи угодник в нашия духовен път към Бога.

28
Февруари
2017

Велико повечерие с втора част от Великия покаен канон

На 28 февруари - вторник, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит, възглави Великото повечерие с втора част от покайния канон на св. Андрей Критски в храм "Света Параскева" гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Димитър Баташки и служащите в него прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов, прот. Витан Йорданов - председател на храм "Св. арх. Михаил" гр. Пазарджик и свещ. Спас Дичев, служащ в пазарджишката катедрала "Успение Богородично".

С едно сърце и една уста присъстващите енориаши и гости на храма изповядаха Символа на нашата вяра, казаха Господнята молитва "Отче наш..." и отпяваха умилителния припев на канона "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

В края на повечерието епископ Яков се обърна към народа и каза: "Братя и сестри! Започна времето на поста и ние всекидневно викаме към Бога с думите на свети Ефрем Сирин: "Ей, Господи Царю! дарувай ми да виждам моите прегрешения и да не осъждам моя брат...". Често ние не виждаме собствените си грехове, а бързо забелязваме тези на ближния. Това е така, защото сме приспали съвестта си, успокоявайки я, че нямаме големи грехове, а само малки и незначителни. Затова и заставаме пред Бога в тайнството на изповедта и казваме, че няма какво да изповядаме. Сякаш за малките грехове не дължим отговор; не си струва да им обръщаме внимание. В тази заблуда ни е въвел врагът на нашето спасение - сатаната. А когато чуем призива на Църквата и се пробудим, той веднага вкарва в нас срам, за да не се изповядаме. И ако все пак пристъпим към изповедта, започваме да се оправдаваме и обвиняваме другите за сторените от нас прегрешения. Нека бъдем трезви и разумни, да различаваме козните на дявола и не се поддаваме на неговите внушения. Всеки да изследва собствените си дела и заставайки пред иконата на Спасителя не се срамува, а да изповяда сърдечно всичко, което е сторил той самият, а не неговият ближен. Това чака Христос от нас, с това свидетелствуваме вярата си, че Той може да ни помилва".

Епископ Яков благодари на всички за участието в службата и призова в утрешния ден отново да се съберем в храм "Св. св. Константин и Елена", където да изпросим молитвеното застъпничество на покровителите на град Пазарджик светите равноапостолни царе пред лицато на Бога.

27
Февруари
2017

Велико повечерие с първа част от канона на св. Андрей Критски

На 27 февруари, първия ден от Великия пост с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит, възглави Великото повечерие с първата част от покайния канон на св. Андрей Критски в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик. С архиерея съслужиха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, енорийските свещеници от храм "Св. Петка" в града прот. Димитър Христев и свещ. Сидер Димов и свещ. Димитър Милков, председател на храм "Света Троица" в с. Динката.

Свещенослужителите поред изпълниха текстовете на деветте песни от канона. Всички присъстващи заедно отпяваха припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!" и с това съучастваха в така дълбокото по смисъл и трогателно по съдъжание молитвено последование, съчинено от архиепископа на Критската църква свети Андрей.

В края на повечерието епископ Яков се обърна към присъстващите и поиска от всички прошка, ако някого с нещо е оскърбил или обидил, като благодари на Бога и света Богородица, че сам не е бил оскърбяван от никого. Архиереят каза още: "Ето, че влязохме в благодатните дни на поста. Те събуждат нашата душа от греховния сън, в който тя е заспала. И събудени, нека се стараем да вършим само добро, а злото да забравим. Да умием лицата си, да помажем с елей главите си и с радост да пристъпваме ден след ден към Бога. Това е радост заради великата Негова милост; това е благодарност за възможността да умием греховете си в покаянието. Затова и Светата Църква в началото на пътя е отредила да се чете Великия покаен канон - покаянието отваря вратите на Божието милосърдие. Само с дълбоко и искрено разкаяние за греховете си човек може достойно да се подготви за тайнството на светото причастие, за да му послужи то за спасение, а не за осъждане".

Епископ Яков благодари на всички за участието в светата служба и призова и в следващите дни да се събираме заедно да просим прошка от Бога, защото където са двама или трима, събрани в името Господне, там е и Сам Господ.

<<  223 224 225 226 227 [228229 230 231 232  >>