„Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол и винаги съзерцаващ непристъпната Божествена Слава, когато дойде времето за избавление на човеците, получи повеление от Господа: бъди служител на страшното чудо и съкровеното тайнство; а Аз, воден от Своето милосърдие, ще сляза, за да потърся заблудения Адам. Иди в град Назарет, където живее Отроковицата Мария, за да видиш прелюбезната красота на девството. Иди при този одушевен Божи Кивот, при второто Небе на земята. Иди в Тази Обител на Моето въплъщение и Й възвести за Моето нетленно пришествие от Нея, но внимавай да не смутиш и изплашиш душата на Девата, за да бъде Твоето благовестие в радост, а не в печал. Пристъпи кротко към Нея, и първият ти глас да Й донесе радост, и Й кажи така: радвай се, благодатна!”(Акатист на свето Благовещение).

На 25 март, в деня на светото Благовещение, когато светът празнува ”началото на нашето спасение и явяване тайната от вечност”, когато „Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовествува” своя храмов празник отбеляза едноименният храм в пазарджишкото село Црънча, разположено в полите на Родопа планина. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия беше отслужена от неговия викарий Константийския епископ Яков. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Иван Зяпков. Молитвено участие в службата взе свещ. Димитър Попов, председател на храм „Успение Богородично” в съседното село Паталеница.

Много жители на селото, начело с кмета г-н Евгени Атанасов, се събраха в дъждовния ден в дома Божи, за да измолят от Бога благоденствие и мир за селото.

В края на службата епископ Яков честити на всички празника и благопожела вярата, надеждата и любовта Божия винаги да изпълват техните сърца. Владиката разказа евангелските събития на благата вест, която свети архангел Гавриил донесе на девицата Мария, а чрез нея и на целия свят и завърши: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!” – така се обърна пратеникът Божи, за да засвидетелства, че утробата на Мария е придобила такава благодат, че единствена тя може да вмести в себе си Невместимия. Толкова велика застъпница пред Бога имаме в лицето на света Богородица. „Ето, Господи, Твоята рабиня – нека ми бъде според волята Ти!” - отговори тази, която целия си живот бе посветила в служение Нему, която във всичко беше покорна на своя Бог. Братя и сестри! Като погледнем своя живот и този на Майката Божия, какво ще видим? Тя пребиваваше в пост, молитва и ръкоделие. Ние не постим, рядко се молим, нямаме ръкоделие, дори забравихме труда като добродетел. Ако пък вършим нещо от това, ние се изпълваме с гордост и превъзнасяме себе си, като че ли сме сторили нещо велико. Каквото и да сторим, гледаме човеците да ни видят и похвалят: ”Ето, той пости, той ходи на църква!”. Не към това трябва да се стремим, братя и сестри, нищо не трябва да правим за показ. През целия си живот света Богородица пребъдваше в смирение. Ние, които искаме да сме Божии чада, трябва именно със смирението, търпението, вярата, любовта и всички останали добродетели, които украсяваха душата на девицата Мария, да се стремим да украсим и своята душа. Защото тогава и ние като нея ще се покажем благоприятни пред лицето на нашия Спасител - Господ Бог Иисус Христос. Лукави са дните, в които живеем. Доброто се счита за зло, злото се показва във вид на добро. Отвсякъде ни осмиват и се опитват да ни спрат да постим, да се изповядваме, да вършим добри дела. Какво срамно има в това да идем в дома Божий, да застанем пред Бога и да кажем „Господи, съгреших!”. Защото така показваме, че знаем кое е добро и кое зло, че сме осъзнали греха си и се разкайваме за него. Нека не спираме да се молим. Защото ако си легнем, след като сме се помолили, и нощес Господ вземе душата ни, ще можем да Му кажем: „Господи, цял живот исках да служа на Тебе! С молитва ставах, с молитва лягах, с молитва започвах работата си и Ти ме намери след като Те бях призовал в молитвата си". Нека следваме примера на света Богородица и да кажем: Господи, ние сме недостойни човеци, но Ти като милостив Бог прости греховете ни и нека всичко бъде по Твоята воля”.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на председателя и енориашите на храма.

„О, всевъзпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово! Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: Алилуия!“

С този кондак завършва чудният акатист, посветен на света Богородица, който събира вярващите всеки петък от Великия пост в храмовете на Светата Православна Църква, за да отдадат почит на най-великата застъпница за човешкия род. Призовавайки към радост Владичицата, вярващите в нейното майчинско застъпничество с чувство на признателност призовават и всички останали хора също да се радват, защото именно с появата на Богоматер в света изгрява спасението за всичко съществуващо в него!

В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с целия Акатист на света Богородица. Богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йордавон и прот. Боян Кочев и енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев.

Верният Божи народ отново се събра под купола на храма и заставайки пред чудотворния образ на Божията Майка с възторжени песнопения възпя нейната девствена чистота. Всички молеха светата Дева да простре своя небесен покров над тях и техните близки и никога да не престава да ходатайства пред нейния Син.

Епископ Яков прочете четирите части на акатиста, а заедно с него всички пееха „Радвай се, Невесто неневестна!“. Прекланяйки главите и коленете си пред „по-светлата от херувимите и по-чтимата от серафимите“ , духовници и миряни изпросиха непобедимото й застъпничество, за да бъдат „избавени от всяко лукаво внушение и от всякаква беда и да се запазят невредими от всяко гневно дяволско нападение“. По традиция след акатиста епископ Яков благослови принесените хлябове, измолвайки от Бога милост и благодат за принеслите ги и техните сродници.

В края на повечерието владиката се поклони и целуна светите икони, след което се обърна към народа и благодари на Бога, че ни удостои отново да възхвалим Неговата свята Майка. „И песни, по брой равни на морския пясък, да принесем - каза владиката, - пак не можем да я възпеем достойно. Винаги благодаря на света Богородица, че гледа милостиво на Пазарджишка духовна околия, че ни пази и закриля от всяко зло. Свидетели сме как тя проявява особена закрила към вас, които пребивавате неотстъпно в храма и се молите не само за себе си, но и за своите домове, и за всички хора. Нека никога не отстъпваме от нея и я призоваваме непрестанно в молитвите си. Всички сме изпитали нейната помощ, всеки може да свидетелства за нейната чудодейна сила. Няма християнски дом без нейния образ, няма случай да застанем на молитва и да не призовем и нея като наша небесна Майка. И тя винаги откликва и се отзовава на молбите ни – знаете, че нейният трон на Небесата почти винаги е празен, защото тя предпочита да слезе на земята и да пребъдва сред нас, помагайки ни в нужди, подкрепяйки ни в немощи и утешавайки ни в скърби. Затова, братя и сестри, колкото и да сме съгрешили, колкото и мъка да има в сърцето ни, никога не бива да се отчайваме. Защото света Богородица бди над нас, моли се за нас, закриля ни и ни пази. Нека и занапред тя бъде неотстъпна наша застъпница и отрада. И когато ние, като добри християни, изпълним своето призвание и обикнем Бога и ближния, тогава самата тя ще слезе от Небесата, за да придружи нашата душа при настъпването часа да отидем при нашия Небесен Отец. Тогава тя ще разчисти пътя ни нагоре, ще прогони невидимите ни засега врагове, за да можем безпрепятствено да продължим да служим на нейния възлюбен Син и на Небето. Това е нашата цел, това е нашата вяра. Нека винаги да бързаме под нейния покров и тя ще бъде винаги до нас“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички присъстващи.

На 23 март в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт гр. Пазарджик се проведе беседа по Български език и литература на тема: „Животът и Възкресението на Иисус. Принципи на християнските нравствени норми“. По покана на ръководството на гимназията гости на учениците от 9 ^А и 9 ^В клас с преподавател по предмета г-жа Донка Куртакова бяха Негово Преосвещенство Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит Николай и секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев. Заместник-директорът г-н Сашо Йорданов поднесе подаръци на скъпите гости от името на екипа и учениците на гимназията.

В началото на урока четирима ученици от двата класа пресъздадоха библейските събития, свързани с земния живот и Кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос. С помощта на мултимедия презентацията впечатли техните съученици и даде основа за беседата, която се проведе след това. От своя страна епископ Яков надгради темата, преразказвайки старозаветните събития за сътворяването на човека и грехопадението и как след изгонването на нашите праотци Адам и Ева от Рая се наложи Единородния Божи Син да приеме човешка природа и да слезе дори до дълбините на ада, за да изведе от там праведниците и да отвори за всички райските двери.

Учениците имаха възможност да зададат своите въпроси. Беседата се превърна в спонтанна дискусия за смисъла на човешкия живот, за същността на греха и последствията от него, за нравствените ценности и отговорността, която всеки носи за своите постъпки. Епископ Яков призова младите хора да не се срамуват да вършат добро, да признават грешките си и при всяка трудност в живота си да прибягват към Бога и Неговата Света Църква, където ще намерят изход от всяка ситуация, колкото и безнадеждна да изглежда тя.

В душите на всички, участвали и присъствали на този задушевен разговор, остана тихата духовна радост от съвместното общуване. Младежите бяха удовлетворени, че имат възможност да зададат своите въпроси на свещенослужители. От своя страна духовниците усетиха нуждата от общение с Бога, която всеки млад човек носи и въпросите, които всеки от тях има, но невинаги намира на кого да ги постави. И в едните, и в другите остана надеждата, че това е тяхната първа, но не и последна среща.

В сряда на 5-ата седмица от Великия пост Светата Църква е установила да бъде прочетен изцяло Великият покаен канон на свети Андрей Критски, който се чете на части през първите четири дни от началото на поста. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедрален храм „Успение Богородично“ последованието на Малкото повечерие, през време на което се чете канонът, беше отслужено от неговия викарий Константийския епископ Яков. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев и председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков.

Верният Божи народ отново се събра под купола на храма, където да издигне ума и сърцето си в покаен плач към Бога. Всички заедно казваха молитвата „Отче наш...“, изповядваха Символа на нашата вяра и викаха „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“.

В края на повечерието епископ Яков благодари на богомолците, че са чули призива на Светата Църква и са дошли да съмолитстват с духовниците. Той каза: „Нашата душа, която е християнка, сама чувства благодатта от близостта с Бога. Затова и днес дойдохме да изпросим от Всеподателя Бога милост за нас, потъналите в грехове, за нашата заспала съвест, която отново и отново събудихме с текстовете на покайния канон на свети Андрей. И както разбойникът на кръста признахме, че справедливо сме осъдени и страдаме не заради другиго, а заради нашата греховност. Моля Бог да приеме покаянието ни, което принесохме според нашите немощи, да приеме нищожната ни жертва на поста и Сам да събуди душата ни от налегналия я греховен сън. От днес започваме да се подготвяме за Възкресението на нашия Спасител – ще страдаме заедно с Него, но и ще се радваме с цялото творение в деня на Неговото Възкресение“.

Владиката преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма и прикани отново да се съберем в катедралата от 18:00 часа в петък, когато ще се отслужи целият Богородичен акатист и да възхвалим отново великата и непосрамваща застъпница за човешкия род – света Богородица.

След службата владиката благослови донесените хлябове и благопожела, така щото жертвата, която даваме външно, винаги да бъде израз на вътрешната жертва Богу, която е „сърце смирено“ и „дух съкрушен“.

В четвъртата Неделя на Великия пост Светата Църква назидава постещите с примера на свети Ѝоан Синаит, облечен, подобно на нас, в немощна плът, но който "с пост, бдение и молитва станал и в тяло като ангел". Този дивен Божи угодник е наречен „Лествичник“ по името на боговдъхновените слова на написаната от него книга „Лествица“, която по думите на химнографа, написал кондака на светеца е „с вечноцъфтящи плодове от поучения...това е стълбица, издигаща душата от земята към небесната и пребъдваща слава...“.

В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, отслужи архиерейска света Литургия в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев и свещ. Димитър Попов, енорийски свещеник в храма.

По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на деня. След призива „Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!“ подготвили се усърдно с пост, молитва и покаяние енорияши пристъпиха към светите Тайни и се причастиха със светите Тяло и Кръв Христови.

В края на службата епископ Яков призова боголюбивите Христови воини да следваме стъпалата на оная стълбица, която свети Йоан Лествичник ни остави в наследство и така крачка след крачка, стъпало след стъпало да възрастваме по стълбата на добродетелта, изкачваща следващите я в Царството Небесно. „Нека бавно се изкачваме и не прескачаме никое стъпало по тази стълбица – каза още владиката – и няма да имаме пречка по пътя нагоре. Защото прибързвайки или пропускайки нещо, дори на пръв поглед маловажно, в духовния живот губим стабилната основа, на която всяко здание би издържало трусовете на живота. В началото на тази свързваща земята с Небето духовна стълба стои постът. Всеки от нас е усетил от опит в живота си, как щом започнем да постим, тозчас биваме нападани и от поднебесните сили – защото те намразват човека, който се отвръща от тях и тръгва към Бога. А именно постът и молитвата са най-силните оръжия срещу тях - в днес четеното евангелско четиво чухме свидетелството на Самия Христа за това. Съвсем скоро предстои да застанем в подножието на Кръста Христов, на който бяха изкупени греховете на всеки един от нас. Да усилим поста и молитвата си, да се радваме духовно, че Бог ни удостоява отново да достигнем до тези благодатни дни, да отдадем поне в това време нужното внимние първо Нему и след това на човеците. Нека и в идващата седмица се съберем и се обърнем към душата си, ако се е отдала през време на поста на забрава, на безверие или маловерие, на униние и отчаяние, да викнем към нея отново с думите на Великия покаен канон на свети Андрей. А в петък пак да потърсим молитвеното застъпничество на Божията Майка и я възпеем пак според човешките си немощи. Когато сторим това, ще бъдем вече на прага на Възкресението, на прага на победата над смъртта чрез смъртта. Всеки един от нас, по-бързо или по-бавно, се изкачва по стълбицата към Бога. Да се подкрепяме един другиго и заедно да вървим по тези стъпала, които ще ни отведат от земното към небесното“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на енориашите и гостите на храма.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.