kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
04
Март
2017

Тодорова събота. Архиерейска света Литургия в храм "Успение Богородично" село Паталеница.

В днешната първа събота на Великия пост Светата Православна Църква чества чудото, при което свети Теодор Тирон предпазва верния Божи народ да не се оскверни от ядене на идоложертвени храни. В чест на това съботата е наречена Тодорова.

По случай празника в храм „Успение Богородично“ с. Паталеница с благословението на Пловдивския митрополит Николай беше отслужена архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, втори викарий на Пловдивския митрополит. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на пазарджишкото Архиерейско наместничество и свещ. Димитър Попов, председател на храма.

Много от енориашите на храма пристъпиха към свето Причастие, след като се бяха подготвили с пост и молитва.

В края на службата епископ Яков се обърна към дошлия богомолен народ и го поздрави с настъпилия светъл празник. Той добави: „С радост идвам да служа в това китно село, над което се намира и Баткунската света обител, в която приех монашество. Но днес радостта ми е особено голяма, виждайки колко много хора чуха Божия призив и със страх Божи, с вяра и любов пристъпиха към светите Тяло и Кръв Христови и така седнаха на Господнята трапеза. Знаем, че Причастието може да спаси, може и да изгори. И наистина е радостно да видиш християни, които осъзнават своята греховност, подготвят се с усърден пост и молитва за срещата с Бога и пристъпвайки към своя Спасител, викат със сърцето си: „Господи Иисусе Христе, съгреших като човек, а Ти като милостив Бог ми прости!“. Няма съмнение, че в този момент Христос протяга Своята милваща десница и благославя каещото Си чедо“.

Архиереят преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай на всички жители и гости на селото.

Празникът завърши с многолетствие.

03
Март
2017

Малко повечерие с първа част на Акатиста на света Богородица

Светата православна Църква от древност е установила в петъците на Великия пост да бъде четен на части боговдъхновеният текст на акатиста на света Богородица.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай малкото повечерие с първа статия на акатиста в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – втори викарий на Пловдивския митрополит. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката.

Свещенослужителите и богомолният народ се обърнаха молитвено към Божията Майка и заедно отпяваха припева на Богородичния канон „Пресвета Богородице, спаси нас!“. По време на акатиста всички възпяха с едно сърце и една уста Пресветата наша Владичица и заедно с ангелите й викаха: „Радвай се, Невесто неневестна!“. След това по традиция енориаши от храма поднесоха за благословение на тях и техните семейства питки и хлябове, които накрая раздадоха на присъстващите.

След службата епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения ни митрополит Николай на енориашите и гостите на храма. Той каза още: „Да благодарим на Бога за великата Му милост към нас, в храма си да имаме чудотворен образ на Неговата пресвята Майка. Затова и днес, облечени вече не в черни, а в цветни одежди, прибягваме към молитвеното й застъпничество. Макар поради собствената си греховност да не усещаме нейното ходатайство, но вярваме и знаем, че света Богородице всекидневно изпросва от своя Син милост за всеки един от нас. Нашите души долавят призива й да дойдем при Него и затова бързаме да се подслоним под нейния покров и да й викаме „Радвай се!“. Колко повече и ние трябва да се радваме, че имаме такава велика молитвеница и застъпница и да следваме стъпките й, водещи ни в Царството Небесно. Да подготвим сърцата си, братя и сестри, както тя подготви своята утроба да приеме Бога. Нека всеки се оттегли в скришната си стая и моли света Богородица да ни даде искрено покаяние – не на устата, а на сърцето, за да можем със страх Божи, с вяра и любов да пристъпим към тайнството на светото Причастие“.


03
Март
2017

3 март - Национален празник на България

На 3-ти март – националния празник на България, в храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик по традиция беше отслужен благодарствен молебен към Всеподателя Бога по случай 139-ата годишнина от Освобождението на България от Османско робство.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше отслужено от Константийския епископ Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма ставрофорен свещеноиконом Петър Каръков и енорийските свещеници свещ. Стоян Стоянов и свещ. Петър Шопов, прот. Витан Йорданов - председател на храм "Св. арх. Михаил" гр. Пазарджик, прот. Петко Еленкин - председател на храм "Св. Георги" гр. Пазарджик и свещ. Спас Дичев от катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик.

На молебена присъстваха областният управител Златко Митрев, представители на Община Пазарджик и Общински съвет - Пазарджик, интелектуалци, жители и гости на града.

След благодарствената служба епископ Яков се обърна към народа и призова да помним историята си, за да имаме бъдеще. Той припомни как вярата и българщината бяха запазени в нашите църкви и манастири, как борбите за църковна и национална независимост вървяха ръка за ръка. Архиереят каза още: „Народ без история не може да има бъдеще. Нека помним подвига на нашите предци, нека никога не забравяме как те умираха за вяра и Родина, за да ни има нас днес. Българските майки благославяха синовете си и те, окичени на гърди с икона като най-ценно украшение, отиваха да умрат за България. Така, с Божията помощ и със смелостта на опълченците, ние вече 139 години дишаме въздуха на свободата. Затова нека още веднъж кажем: "Благодарим Ти, Господи, за великите Твои благодеяния към нас" и се помолим Бог да прости греховете на всички онези български и чужди войници, дали живота си за освобождението на България“.

След службата всички се отправиха към паметника на Георги Бенковски на едноименния булевард в града, където поднесоха цветя. Шествието продължи към площад „К. Величков“ в центъра на Пазарджик. Там кметът на града Тодор Попов вдигна националния флаг и поздрави жителите и гостите на града с националния празник. Тържеството завърши с концерт на детски танцов състав „Чудесия“.

02
Март
2017

Последна част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски

На втори март – четвъртък, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков - втори викарий на Пловдивския митрополит, възглави Великото повечерие с четвърта - последна част от Великия покаен канон на св. Андрей Критски в храм "Св. вмчк Георги" гр. Пазарджик. В съслужение с него бяха двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, братът на Баткунската света обител „Св. апостоли Петър и Павел“ йеромонах Йоаким, председателят на храм „Св. вмчк Георги“ прот. Петко Еленкин и енорийският свещеник прот. Манчо Манчев, енорийският свещеник от храм "Св. Параскева" в града свещ. Сидер Димов, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Св. Троица" с. Динката и свещ. Спас Дичев, служащ в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик.

Всички свещенослужители и дошлия богомолен народ изповядаха Символа на вярата и казаха молитвата "Отче наш...". По време на четенето на деветте песни от канона всички заедно отпяваха припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

След службата епископ Яков се обърна към народа със слово за покаянието. Той каза още: „Четири дни усърдно викаме към Бога за прошка и се вдълбочаваме в умилителните думи на канона на критския архиепископ свети Андрей. С това целим да подбудим нашите души към покаяние. Защото само познаването на нашата греховност и разкайването за нея могат да унищожат онзи най-богопротивен грях, от който всички страдаме – гордостта. Тя ни кара дори в минутите, когато Църквата издига ръце към Небесата за молитва, да осъждаме ближния и така да прогонваме благодатта от себе си. Затова и всеки от тези дни на поста е призив към виждане собствената си греховност, за да можем, осъзнавайки окаяното си положение, да застанем пред лицето на Бога в тайнството на изповедта и от цялото си сърце извикаме: "Прости ми, Господи, съгреших!".

В края архиереят каза: "Изпълнявам своя синовен дълг към Пловдивския митрополит Николай и ви преподавам отеческия му благослов над вас и вашите семейства. Същевременно прося от негово име и вашите молитви - нека всекидневно изпросваме от Бога помощ за архипастиря си в неговото нелеко служение". Епископ Яков призова в утрешния ден от 18.00 часа да се съберем в катедралата "Успение Богородично" пред чудотворния образ на Божията Майка, който вече десетилетия наред пази града и богоспасаемата ни Околия от всяка съпротивителна сила, където ще бъде отслужена първа статия от Акатиста на света Богородица и завърши: "Нека утре да застанем пред най-бързата и блага застъпница за човешкия род – света Богородица, да просим нейното ходатайство с думите на акатиста и заедно с небесното войнство й викаме: "Радвай се, Невесто неневестна!".

01
Март
2017

Отворено писмо

До

г-жа Мария Белчева,

Кмет на Община Куклен

            Уважаема г-жо Кмет,

Попитан бях тези дни какво е мнението на Българската Православна Църква в лицето на Пловдивската Света Митрополия относно идеята за изграждане на крематориум в гр. Куклен, в частност и по принцип. В частност нашето мнение е отрицателно, защото е отрицателно по принцип. Понякога се учудвам, че се налага Православната църква да обяснява толкова очевидни неща и да привлича вниманието върху толкова ноторно известни факти, че е чак обидно. Всеки християнин поне веднъж е чувал фразата: „защото пръст си и в пръст ще се върнеш” (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и след приключването на земния му път, тленните останки трябва да бъдат предадени обратно на пръстта, от която сме произлезли. Това е християнската вяра и такава е християнската практика. Така са погребвани дедите ни, прадедите ни и пра-пра-дедите ни. Всеки кръстен християнин следва да бъде погребан като такъв. А не като езичник. Ние сме християнски народ, а не азиатско или северноамериканско племе. И е уместно да се придържаме към нормите на поведение, подобаващи на християнски народ, включително и особено в отношението ни към смъртта.

Тялото на християнина - живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19), храм на живия Бог (2 Кор. 6:16) и човек не може да го вземе и да прави с него каквото му е угодно, а да се отнася към него като към светиня и с нужното благоговение и свещен трепет. И ако човек изгори някой храм или дори една икона, справедливо това се счита за тежък грях, колко по-голямо кощунство е тогава да посегнеш на храма на живия Бог - човешкото тяло! Защото ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори!

За значението на връщането на телата в земята след отделянето на душата са изписани достатъчно богословски трудове. В случая ще се въздържа да привличам на помощ повече теологически аргументи, които биха били заклеймени като „ненаучни“. Но ще припомня, че практиката за изгаряне на човешки тела в крематориуми е въведена в Европа от нацистите. Освен чисто практическото съображение да бъдат заличени следите от техните престъпления, това без съмнение е представлявало и форма на гавра с тленните останки на избиваните от тях евреи и представители на други народности. За мен е непонятно как една практика, осъдена преди седемдесет години от цялото човечество като гавра, днес може да се превърне в норма! Макар че в последно време редица други осъдителни практики към човека и човешкото тяло, възприемани доскоро като гаври, започнаха систематично да се превръщат в норми. След като тялото на живите хора стана обект на поругание и гавра, защо това да не се случва и след смъртта? Или може би е обратно? Поругаваме телата след смъртта им, обезценяваме ги, откъдето логично се извежда и отношението към същите тези тела приживе. Очевидно това е една от характеристиките на „постмодерното“ време, в което ни е отредено да живеем.

Всъщност за „ползата“ от крематориумите има един-единствен аргумент. И то е, че няма свободни места в гробищата, които и без това се разшириха до непоносими размери. Защо няма места в гробищата и защо те се разшириха толкова много, е въпрос, на който отговорът трябва да бъде търсен на съвсем друго място. А именно, защото през последните двадесет и няколко години се промени отношението ни към живота. Което не означава, че трябва да се промени и отношението ни към смъртта. Ще ми се да вярвам, че поне минимално уважение към покойниците трябва да ни е останало. И е редно да се отнасяме към телата на скъпите ни покойници като към съсъд на Божия дух. А не като към отпадък, подлежащ на инсинериране. Бог да ни е на помощ, ако наистина започнем да разсъждаваме така.

Прочее, подкрепям Ви напълно в справедливия Ви протест срещу изграждането на подобно съоръжение на територията на Вашата община, което не мога да окачествя друго яче, освен като богохулно. Дано не се намери друга община на територията на епархията ни, чиито управници, подмамени от пари, да допуснат подобни душегубителни проекти.

Призовавам над вас Божието благословение и оставам Ваш в Христа молитствувател

+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

<<  227 228 229 230 231 [232233 234 235 236  >>