В истинско духовно тържество се превърна днешният неделен ден за жителите и гостите на град Пазарджик. Те се удостоиха с великата Божия милост да посрещнат дивни светини – част от ризата и покрова на Пресвета Богородица. Те бяха донесени от Русия за празника на митрополитската катедрала "Св. Марина" в гр. Пловдив по покана на Пловдивския митрополит и с благословението на Негово Светейшество Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил от игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-Петровския мъжки манастир в Москва и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослoв”.

С благословението на Пловдивския митрополит Николай одеждите на Божията Майка бяха донесени в катедралата „Успение Богородично“ гр. Пазарджик от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений – първи викарий на митрополита. Владиката възглави и празничната архиерейска света Литургия. С него съслужиха Константийският епископ Яков – втори викарен епископ на Пловдивския митрополит, йеромонах Матей от Руската Православна Църква, съпровождащ светините в България, свещеноиконом Добромир Костов – Епархийски духовен надзорник, секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, свещеноиконом Петър Каръков, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, прот. Петко Еленкин, председател на храм „Св. Георги“ гр. Пазарджик и енорийските свещеници свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров. Молитвено участие в службата взеха свещ. Сидер Димов, енорийски свещеник в храм „Св. Параскева“ гр. Пазарджик и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Максим Ничев.

По време на причастния Преосвещения епископ Арсений се обърна към изпълнилия храма богомолен народ с боговдъхновено слово върху днес четеното литургийно свето Евангелие. Накрая викарният епископ преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Празникът беше уважен от кмета на Община Септември г-н Марин Рачев, омбудсмана на Пазарджик г-н Георги Шопов, кметове на населени места, многообщественици и жители на града. През целия ден опашката от поклонници пред светините не секваше. На всеки един от тях беше раздадена иконка на Света Богородица „Всецарица“. Всички прекланяха главите и сърцата си пред Божията Майка и отправяха своите горещи молитви за нейното ходатайство пред Бога.

Продължават честванията по повод 180 години от построяването на катедралната църква „Успение Богородично“ гр. Пазарджик.

През месец юли се навършват 190 години от кончината на предишния епископ, служил в храма - Агатоникийския епископ Дионисий. Той се преставя пред Господа на 21-и юли 1827 година и е погребан в параклиса "Св. Архангели", намиращ се в катедралата.

По този повод и с благословението на Пловдивския митрополит Николай на 22-и юли в храма Константийският епископ Яков – втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия отслужи заупокойна архиерейска света Литургия. В съслужение с него бяха секретарят на Околията прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев и свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката.

След литургията владиката прикани всички да се съберем около гроба на епископ Дионисий, където да измолим от Бога упокоение за душата му и завърши: „Във вчерашния ден се навършиха 190 години от преставянето пред Господа на преосвещения пазарджишки епископ. По Божия воля и въпреки недостойнствата ми, съм поставен да продължа неговото дело. Всеки, който се запознае с живота на владиката, ще разбере колко достоен архипастир е бил той. През време на атеистичния режим гробът му е разкопан и тленните му останки са откраднати. Никой не знае къде е положено тялото му и дали въобще е положено някъде или е било поругано. Но Бог поругаван не бива и слава Богу, частици от него са останали скрити от кощуниците и сега са поставени на своето място, за да ни напомнят, че епископ Дионисий е бил наистина с нас и да ни свидетелстват за неговото велико дело. Нека помолим Бог да дарува на Своя служител опрощение на греховете и вечен покой“.

Всички се отправиха към параклиса, където на гроба на епископа беше отслужена панихида. Гробът беше открит за първи път след укрепването му и поставянето на стъклена витрина. Той е един от малкото запазени, където може да се види древната традиция на погребение на архиерей в седнало положение. След помена на присъстващите беше раздадено и кратко животоописание на покойния владика.

Епископ Яков обяви и решението на Църковното настоятелство в параклиса „Св. Архангели“ да бъде обособено място с кутия за писма. На нея е поставена специално изписана икона на свети Серафим Софийски Чудотворец. Търсещите молитвеното ходатайство на светеца ще могат да му пишат своите писма, които да пускат в кутията. Тя ще бъде отваряна периодично и писмата ще бъдат отнасяни до гроба на светеца в гр. София.

Накрая владиката прикани всички да се съберем в утрешния ден, за да посрещнем великите светини – част от ризата и покрова на Божията Майка. Той каза: „Света Богородица винаги ни засвидетелства своята благодатна закрила над богоспасаемия ни град. Тя пожела да потвърди това с идването си сред нас. Тези светини идват за първи път в града ни, може би и за последен. Нека се възползваме от даруваната ни възможност да преклоним главите си пред такива велики светини и се помолим усърдно за нас, за нашите предци и за нашите наследници“.

ЖИВОТООПИСАНИЕ

НА ПРЕОСВЕЩЕНИЯ ЕПИСКОП

ДИОНИСИЙ АГАТОНИКИЙСКИ

Неизброими са Божиите служители, положили душите си заради Христовата светлина, вяра и народа си. Само Бог знае техния брой. Един от тях е преосвещеният епископ Дионисий, истински пастир според Христовите думи: и на слово, и на дело. За него черпим сведения от труда на Стефан Захариев: “Географско - историческото описание на Татар - Пазарджишката кааза”, ценен извор за тогавашната епоха (18-19 в.).

В най общи линии животът на еп. Дионисий може да бъде представен така:

Роден е в село Мелик-Хатун (днешното пазарджишко село Драгор) в първата половина на 18-ти век. При светото кръщение получава от родителите си името Димитър. Усвоява абаджийския занаят.

Научава се да чете и пише на гръцки според тогавашния обичай. След време се преселва в днешния град Пещера (тогава село), където се жени. По Божи промисъл е призован към служение, приемайки свещенство. Не е могъл да се порадва на семейния живот. Скоро остава вдовец и огъня в семейното огнище угасва от помрачилата го скръб. Свещеникът Димитър предприема пътуване до Света Гора (Атон), чиято небесна покровителка - Пресвета Богородица, му открива пътя към неговото духовно утешение и спасение -подвига на монашеството. Тук, на Атон, той умира за света и се ражда за Бога, приемайки монашеско пострижение с името Дионисий. В славяно-българския манастир ”Свети Георги Зограф”, в тясната монашеска килия, научава богослужебния старобългарски език - свещения език на нашите деди. Йеромонах Дионисий, отричайки се от своята воля, се предава на волята на духовните си настоятели (старци). Получава послушание да замине за метоха на Зографския манастир в Татар-Пазарджик като духовник и таксидиот /по това време /18 век/ Зографският манастир има метоси, т. е. Представителства, в по-големите градове, където се събирали дарения и се изповядвали и наставлявали в православната вяра миряните. Тази задача се изпълнявала от т.нар. – таксидиоти - нещо като мисионери за времето/.

По същото време епископията в Татар-Пазарджик остава без епископ. Заради благочестивия си и богоугоден живот йеромонах Дионисий е избран от жителите на града за свой епископ. Те се обръщат към Пловдивския митрополит с молба да го изпрати в Цариград, където по Божия воля патриарх Йоаникий ІІІ го ръкополага за Агатоникийски епископ със седалище в Татар-Пазарджик. Това става около 1763 г.

Слагайки владишката митра, епископ Дионисий поема по трънливия път на страданието за вяра и народ. В Татар-Пазарджик новият епископ - духовният баща на града, е посрещнат тържествено с голяма радост от българското население. Епископ Дионисий е съвременник на св. Софроний Врачански. Живее в период на най - черните и размирни години на турското робство, когато централната власт в Цариград загубва своята сила от многобройните войни с Русия. Появяват се разбойническите банди на кърджалиите, които опустошават цели области. Местните управници се отличават с произвол в управлението и жестокост.

Върху всичко това тегне духовното робство, налагано от Цариградската патриаршия, която насажда гърцизма чрез богослужение в храмовете само на гръцки език. В такъв момент се изправя срещу всичко това един пастир. Този църковен учител, наскоро ръкоположен, започва да поучава на български език в църквата. Всъщност той въвежда смесено богослужение - на български и гръцки. На Велики четвъртък вечерта по време на богослужение чете страстните евангелия на български.

Всичко това му навлича гнева на привържениците на гърцизма, които повлияват на Цариградската патриаршия. В гоненията срещу него се отличава един цинцарин златар, който чрез подкупи и клевети съумява да убеди управителя Каванозоглу да го арестува и прати на заточение в Света Гора, което последният изпълнява.

На мястото на заточения епископ Дионисий довеждат един гръцки монах, който е знахар, нещо недопустимо за православната вяра. Последният отива в Пловдив, където тамошният гръцки владика заедно със Самоковския владика го ръкополагат за епископ. С новото назначение смятат, че се е приключило с просвещението на българите в Агатоникийската епископия, обаче българският дух и огъня за духовна просвета, които разпалва в Татар - Пазарджик епископ Дионисий, не могли да бъдат загасени, защото ”не се гаси туй що не гасне”.

Нечестивите замисли и действия на гонителите предизвикват яростен отпор от страна на българите в Пазарджишко. Лъжеепископът Митрофан е подложен на непрекъснат натиск от страна на българите. Отказват да го признаят за свой законен владика. Никой не го търси за нищо, а по време на служби жените и децата викат срещу него, че е “фрамасонин” и др. обиди, гледайки разточителния му живот, който служил за съблазън.

Първенците от българите се организират в защита на своя духовен пастир – епископ Дионисий и изпращат прошение до Цариградския патриарх Софроний, който не е имал никаква представа за несправедливото му заточение. Както казва св. Йоан Златоуст: “Лъжата след време идва в полза на истината“. Справедливостта възтържествува и наклеветеният владика е върнат от заточение и възстановен на епископската катедра в Татар-Пазарджик. Неописуема е радостта на българите, които посрещат своя духовен пастир още преди да влезе в града. Епископ Дионисий със своя жар за духовна просвета дава тласък на българите в борбата им за църковна независимост. По дух той е на едно стъпало със св. Софроний Врачански и св. Паисий Хилендарски.

По време на бунта на пазарджишките еничари през 1790 г. е разрушена църквата “Света Богородица“. Оковават епископ Дионисий и го извеждат извън града, за да го убият. Но Бог не допуска да бъде предаден на смърт по думите на Псалмопевеца: “Бог ме наказа, но на смърт не ме предаде”. Чрез обещания и сребро владиката е избавен от ръцете на свирепите агаряни. Заредилите се страдания и мъчения не сломяват жертвеността му към повереното му паство и родолюбивия му дух.

По време на гръцкото въстание през 1821 г., когато турската власт изземва оръжието от християните и затваря 40 души от най-способните българи, включително и епископ Дионисий, последният призовава по-заможните българи да откупят и избавят от смърт своите събратя българи. За тази цел са събрани 48 000 гроша откуп, но не всички се спасяват. По подъл начин турският управител заповядва тайно да изведат четирима души и да ги обесят без съд и присъда на моста над р. Марица, удовлетворявайки по този начин кръвожадното желание на местните турци.

Венец на просветната дейност на епископ Дионисий е построяването на българско училище, което се намирало в двора на възстановената от него черква “Света Богородица“. Известно като “Владиковото школо“, училището е с две отделения, където преподаватели са двама светогорски монаси: Грикентий - по български език и Атанасий - по гръцки.

Епископ Дионисий пръв полага основите на духовната крепост на българщината – българското образователно училище, където влага “живите камъни“ на своята вяра и любов към Бога, към ближните и към родното. В тъмната епоха на духовно робство той запалва огъня на духовната просвета в Татар-Пазарджик. Със своя скромен и благороден живот наставлява с кротост своето паство. Неоценима е неговата грижа към сираците, вдовиците и онеправданите.

Владика Дионисий не е високообразован, но обича да общува с учени хора. В своята канцелария има географски карти на света.

Преосвещеният епископ Дионисий се преставя в Господа на 21 юли 1827 г. Като свещеник той загубва своето семейство, но като епископ за свой баща го припознава цял един град.

След неговата блажена кончина целият град е обзет от скръб. Три дни тялото на любимия пастир е изложено за поклонение в параклиса “Свети Арахангели“. Огромно множество народ от града и близките села се прощава със своя владика и духовен водач. Опелото извършва Пловдивският митрополит Никифор. Епископ Дионисий, отдаден изцяло на Бога, не притежава нищо освен това, което му се полага. Затова Митрополит Никифор продава неговите вещи, за да може да покрие разходите по погребението. 

Така завършва своя земен път преосвещеният наш епископ Дионисий. За него важат думите на св. ап. Павел: ”С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” ( 2Тим.).

Вечна да бъде паметта ти, преосвещений владико Дионисие!

Амин!

Съставил:

йерей Стоян М. Костов

На 20 юли 2017 г., когато Светата Православна Църква чества паметта на един от най-великите Божии угодници – свети пророк Илия, жителите и гостите на град Ветрен отбелязаха втория празник на града.

С благословението на Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия отслужи архиерейска света Литургия в прекрасния храм „Св. Николай“ гр. Ветрен. В съслужение с него бяха секретарите на Наместничеството прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Любомир Чавдаров. Молитвено участие в службата взе прот. Йордан Василев, председател на храм "Св. свщмчк Харалампий" гр. Септември.  

Много жители на града, начело с кмета на Община Септември г-н Марин Рачев и кмета на града г-н Радослав Лютаков посрещнаха архиерея и взеха участие в светата служба с молитвите и песнопенията си.

В своята проповед в края на литургията епископ Яков разказа дивното житие на богоизбрания мъж, взет жив на небето с огнена колесница. Той каза: „И ние, братя и сестри, имаме огън, който може да ни вземе на небето. Това е огънят на светата Евхаристия. Но той може и да изгаря и вместо да ни спаси, да ни погуби. Затова нека винаги със страх Божи, с вяра и любов пристъпваме към това велико и неизследимо Тайнство, подготвяйки се достойно с пост и покаяние“. Архиереят завърши: "Нека огънят на вярата и ревността по Бога, който през целия земен живот гореше и дори до днес продължава да гори в сърцето на свети пророк Илия, да гори и в нас, та по неговите свети молитви и ние заслужим Царството Небесно, където винаги да славим Всеподателя Бога".

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай на всички присъстващи и поздрави председателя свещ. Любомир Чавдаров за чистотата и благолепието на храма. От името на жителите на града г-н Рачев подари на архиерея прекрасен букет с цветя.

Тържеството завърши с многолетствие.

След службата всички се отправиха към местността “Вельовец“, намираща се в полите на Средна гора над града, където се довършва построеният параклис, посветен на свети пророк Илия. Там владиката отслужи водосвет за благополучното доизграждане на Божия дом и благоденствието на жителите на града и общината.

На 23 юли 2017 г. от 09.00 часа с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за поклонение в храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик ще бъдат изложени частиците от покрова и ризата на Света Богородица. Те бяха донесени от Русия за празника на митрополитската катедрала "Св. Марина" в гр. Пловдив по покана на Пловдивския митрополит и с благословението на Негово Светейшество Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил от игумен Петър Еремеев, наместник на Високо-Петровския мъжки манастир в Москва и ректор на Руския православен университет „Св. Йоан Богослoв”.

Светините ще бъдат донесени в катедралата от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений – първи викарий на митрополита, който ще възглави и съборна архиерейска света Литургия в съслужение с Константийския епископ Яков - втори викарий на митрополита и духовници от епархията.

Приканваме боголюбивите миряни да се съберем под Покрова на Божията Майка, за да изпросим Нейното ходатайство пред Бога за нас и нашите чеда.