kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Кратък разбор на някои от най-разпространените в наше време греховни увлечения

Posted in Поучения.

Рок-музиката

Необикновено широко е започнала да се разлива тази бедствена стихия — западната РОК-култура с всички нейни разклонения и прояви. Крайно разрушително и пагубно влияние върху душата на християнина имат джаз-музиката, рок-музиката, пънк-музиката, дискомузиката и други подобни форми и явления на съвременната популярна музикална култура, която не се ограничава само в областта на изкуството, но засяга всички страни, всички най-дребни детайли от живота на съвременната младеж. Тази култура постоянно се изменя, подобно на хамелеон, нагаждайки се към всички оттенъци в настроението на новите поколения. Тя променя наименованията на своите „нови“ стилове, понякога даже сякаш отхвърля вчерашното и се бунтува против себе си, та по такъв начин да оживи интереса и вкуса към нейната същност, която остава непроменена. Това явление е крайно възмутително, отвратително и оскърбително за всеки поне малко благочестив човек, още повече то е неприемливо за християните.
Самата поява на „рокендрола“ се е възприемала на Запад като начало на „СЕКСУАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ НА МЛАДЕЖТА“. Целият път, по който е минала и върви тази разрушителна „култура“, която отправя по най-бърз начин огромни тълпи младежи в ада, е покрит със срама на най-гнусни, най-страшни смъртни грехове.
Това са всевъзможни блудни извращения, пълна „свобода на любовта“, т. е. отхвърляне на всякакъв срам и пълна разпуснатост на всички най-низки страсти и похоти.

Това е също така НАРКОМАНИЯТА, която често води до най-ужасни последствия, до смъртни случаи от извънмерни дози наркотик, до случаи на насилие, самоубийство и т. н., без да споменаваме за най-безумните хули, които се срещат в песните, в предизвикателните изявления на рок-звездите и с които е пропита цялата черна философия на тази „нова култура“. И при всичко това в тези среди често се произнася името на Господа Иисуса Христа, нерядко може да се види изображение на кръста и Господния лик — нещо, което трябва още по-силно да нарани сърцето на християнина, когато вижда такава насмешка над светините. В тези песни често се срещат богохулни изрази, понякога даже явен сатанизъм. С цел да развратят окончателно съзнанието на младежта и да разпространят демонското влияние, в много записи са вложени така наречените „подсъзнателни съобщения“, т. е. страшни думи, призиви, заклинания, които може да се открият при прослушване на записа „на обратно“.

Изследванията са показали, че подсъзнанието улавя всяка фраза, чута обратно, и може да я разшифрова дори ако тя е; съобщена на език, който слушащият не знае. Съобщенията, предавани в рок-музиката по подсъзнателен път, имат следното съдържание:
Всевъзможни видове полови извращения;
Призив към бунт против установения ред;
Подтикване към самоубийство;
Посвещаване на сатаната.
За да покажем по-нагледно целия дяволски, излизащ направо от адската бездна, дух на тази «рок-религия», ще приведем няколко характерни факти от безчисленото множество примери, които сами казват всичко за себе си.

Самият термин „рокендрол“ е бил измислен от дисководещ в Кливлънд. Този израз описва две движения на човешкото тяло по време на сексуални забавления и е взет от жаргона на американските гета.
„Бийтмузика“: Бийт — това е непрекъснато, ритмично повтаряне на пулсации в съчетание със скъсени ритми, което) се постига с ударен инструмент и бас-китара. Именно то характеризира ритъма на рок-музиката.
„Твърд рок“ — тук бийтът действува така, че възбужда половите инстинкти.
„Остър рок “ — тук бийтът се възприема така, че изостря реакцията на нервната система и на мозъка към различните халюциногенни наркотици.
„Зъл рок“ — силно възбужда инстинктите, свързани с насилието, убийството и бунта.
„Сатанински рок“ — началото на това направление беше поставено от Битълсите, когато те издадоха през 1968 г. своя дяволски „Бял албум“. По това време за първи път се появиха подсъзнателни съобщения за пре¬даване на „евангелието от сатаната“.
„Пънк-рок“ — неговата цел и философия се състоят в това публиката да бъде доведена до колективно насилие, до систематични престъпления и самоубийства.

Пънк-рокът напълно приема и включва в себе си например такива постъпки: по време на концерта да нанесеш на партньора си кървава рана с ножче за бръснене, пришито в дънките или ризата, а след като го нараниш, да го пребиеш с металическа гривна с шипове.
До всичко това е стигнал рокендролът още през 1985 година. С думата „пънк“ в Англия отначало са били наричани проституиращите от двата пола. По-късният му превод е „измет, утайка на обществото“.

Стилът „диско“ в съвременната „музика“ е възникнал в Ню Йорк през 1973 г. в средите на американските хомосексуа¬листи. Статия в „Дейли нюз“ от 1978 г. така анализира феномена „диско“: „Изолирани един от друг чрез оглу¬шителната музика, къпейки се в ослепителна светлина, танцуващите вършат всичко, каквото им хрумне, без да поглеждат встрани и даже без да си дават сметка какво става, сякаш всеки се движи пред огледало и непрестанно крещи: „Аз! Аз! Аз!“.

Забележителен е фактът, че всички производители на рокендрола са членове на сатанинската „църква“, а повечето рок-групи са записани като членове на една или друга луциферова религия. Когато издават нова плоча или им предстои да изпеят нова песен, те молят първожреците или първожриците на храма да „омагьосат“ тези произведения, за да имат успех. След извършването на ритуалите на посвещението, когато към плочата е привлечено огромно множество демони, те получават задължението да предизвикват определено въздействие върху тези, които ще я слушат.
Елис Купър открито е заявил, че е сключил договор с демон и това му е донесло признание.
Мик Джагър от „Ролинг Стоунз“ се е посветил на сатаната и е участвувал във всички ритуали на черната магия. Той сам лично се е нарекъл „въплъщение на Луцифер“. Заглавията на три от неговите песни явно потвърждават това: „Симпатия към дявола“, „На техни сатанински величества“ и „Заклинанията на моя брат демона“.
Елтън Джон открито е признал, че никога не е съчинил и не е изпял нито една песен, която преди това да не е била написана на езика на магиите.
Джон Ленън е заявил по време на публично изпълнение на „Белия албум“: „Християнството ще отмине. То ще се сгърчи и ще изчезне. Аз съм прав и моята правота ще бъде доказана. Сега ние сме по-популярни, отколкото Исус Христос. Не зная кой пръв ще си отиде — рокендролът или християнството“.

В песента на групата „Битълс“ под название „Ре¬волюция номер девет“ на плочата се чува записът на думите: „номер девет“, повторен 12 пъти. Прослуш¬ването на това място „на обратно“ дава фразата: „Достави ми сексуално наслаждение, мъртвецо!“
В добре известната сред младежта песен на групата „Лед Цепелин“ „Стълба към небето“ думите на третата строфа също съдържат внушение към подсъзнанието — при обратно прослушване ясно се чува: „Аз трябва да живея за сатаната“. Думите „и още има време да смените пътя, по който вървите“ при обратно прослушване гласят: „мой мили сатана, никой друг няма да ми прокара пътя“.
Част от записаната от сцената песен „Когато в Арканзас дошло електричеството“ на групата „Блек Оук Арканзас“ представлява набор от безсмислени думи и вой на цялата група. При прослушване на записа на това място в обратен ред се получава „сатана… сатана… сатана… той е бог, той е бог, той е бог!“, след което се чува демоничен смях.

Самите опаковки на плочите са оформени с крайно оскърбителни изображения, с екзотични и еротични, сатанински и садистични картинки, препоръки и символи. Тук може да се видят обърнати триъгълници (символ на дявола и адската бездна), пирамиди, пентаграми, хексаграми, магически кръгове и цялото многообразие на магическите символи, фалически, вагинални, такива като 666 или обърнато — 999, сцени на човешки жертвоприношения, черни меси, адски представления.
През 1981 г. 90% от продадените грамофонни плочи в света са рок-дискове (130 млн. за една година, като не се броят 100 млн. рок-албуми). И тъй, този феномен се е докоснал почти пого¬ловно до всички подрастващи от двете земни полукълба.
Още една подробност: почти всички рок-концерти се съпровождат от многочислени жертви — при огромното струпване на вършещи безумия тълпи мнозина биват просто стъпкани или удушени в блъсканицата, други умират от големи дози наркотик.

Например по време на един от концертите в Лос Анжелис загинали 650 младежи. Тъй като хладилниците на моргата били вече препълнени, то телата на 650-те жертви на рока били разположени от двете страни на коридорите. Ужасен мирис на смърт изпълвал зданието, телата не можели да бъдат разпознати, тъй като повечето от тези млади хора били напуснали родните си домове. В ушите на журналистката Джуди Аргазони, която водела репор¬тажа от мястото на произшествието, сатаната започнал да нашепва такива думи: „Ето ги! Разгледай ги внимателно, те са мои трофеи! Това е залата за представяне на моите трофеи!“

А ето думите на песента „Адските камбани“ на хард-рок групата “ AC / DC „: Аз съм тътнещият гръм, който излива дъжд. Аз идвам като ураган, моите мълнии святкат по цялото небе. Ти си още млад, но ти ще умреш! Няма да взимам пленници, няма да пощадя ничий живот и никой няма да ми се възпротиви! Аз намерих своите камбани и ще те взема в ада! Аз ще те намеря! Адските камбани. Да! Адските камбани!
И тъй, как да не наречем целия този адски шум, викове, крясъци, вой на пуснатите на свобода страсти, извратените похоти, неподлежащите на контрол движения на падналата човешка воля, как да не наречем целия този рок-поп-бийт-хард-пънк-кошмар „адска камбана“, която трескаво събира своите поклонници от всички краища на земята за една „черна събота“ (самото това название носи една от групите на сатанинския рок — “ Black Sabbath“), където хората заедно с бесовете конвулсивно танцуват последния танц пред залеза на окончателно предалия се на гибел свят? В една средновековна легенда се разказва за флейтиста от град Хамелен, който със своето магическо свирене на флейта избавил града от плъховете, но като не получил възнаграждение, със същата омайваща музика извел от града всички деца и ги увлякъл в процепа на една скaла, откъдето те повече не излезли.

Недопустимо е да се мисли, че християнинът все пак може понякога да слуша такава музика, като избира повече или по-малко „безобидното“ и да утешава с това слуха си. Не! От тръни не берат грозде! Злото дърво не може да ражда добри плодове! Дървото, което с корените си пие сокове от адската бездна, не може да принася безвредни плодове. Може ли християнинът понякога за „развлечение и разнообразие“ да пообщува с дявола? Или да потанцува под една свирка с бесовете?
И тъй, даже най-нищожното увлечение на православния християнин от рок-културата е измяна на неговата вяра, явно оскърбление на Господа и отдалечаване от Него, пагубна заблуда, общение с духовете на тъмнината, закачане със сатаната! Бързай да изповядаш такова увлечение и нямай повече отношение към него!

Архимандрит Лазар (Абашидзе).

Източник:¨Грехът и покаянието в последните времена.¨ София, 1998

ОБОЗРЕНИЕ НА ДУХОВНАТА БИТКА Св. Иоан Касиан Римлянин (350-360 г.)

Posted in Поучения.

8. За Божията благодат и свободната воля като производители на духовния живот
187.

Ние винаги трябва да бъдем твърдо уверени, че не можем да постигнем съвършенството само чрез своите усилия и подвизи дори ако се упражняваме неуморно във всяка добродетел. Сами по себе си човешките усилия не могат да имат такава цена и сила, че да издигат на висотата на светостта и блаженството, ако Сам Господ не ни съдействува и не насочва сърцето ни към онова, което е полезно за нас. Затова ние всеки миг трябва да възкликваме към Бога заедно с Давида: "Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да не се поклатят стъпките ми" (Пс. 16:5), та Той, невидимият Управител на човешкия дух, да насочва нашето произволение към добродетелта, тъй като то е по-склонно към порока - било поради незнаене на доброто, било поради измама от страстите.

Това много ясно е изразено чрез Пророка в един псаломски стих: "Блъснаха ме силно, за да падна, ала Господ ме подкрепи" (Пс. 117:13). В първата половина на стиха е посочена колебливостта на нашата воля; а във втората - винаги готовата за нас помощ от Господа, Който всеки път, щом почнем да се поклащаме, простира към нас ръцете Си, поддържа ни и ни утвърдява, та да не би иначе, предоставени на своеволието си, да паднем окончателно. Така никой праведник няма в себе си достатъчно сили, за да придобие праведност; той непрестанно се клати и всеки миг може да падне. Затова Божията милост го подкрепя с ръката Си, та да не би иначе, подложен на падение поради слабостта на волята си, да загине напълно. (Събесед. 3,12).

И кой може да бъде толкова самонадеян и сляп, та да мисли, че няма нужда от непрестанното Божие съдействие, щом Сам Господ ни учи ясно в Евангелието: "Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене;.. защото без мене не можете да вършите нищо" (Иоан. 15:4-5)? Колко неразумно и дори светотатствено е да присвояваш някакви добри дела на собствените си усилия, а не на Божията благодат и съдействие, щом Господнето изречение свидетелствува, че без Неговото съдействие никой не може да принася духовни плодове! (Събесед. 3,16)

188.

Затова вярваме, че както началото на доброто разположение се полага у нас по особено Божие внушение, така също и извършването на добродетелите ни се дава пак от Него; а нашето дело се състои в това, щото с по-голяма или с по-малка готовност да се покоряваме на Божието внушение и да приемаме Неговата помощ. Ние заслужаваме награда или справедливо наказание според това дали нехаем или с благоговейна покорност се грижим да се съобразяваме с Божиите разпореждания и с Неговата промисъл, която е разпростряна над нас по Неговото благостно благоволение. Това е изразено съвсем ясно при изцеляването на Иерихонските слепци. Господ минал покрай тях с благодатта на Божествената си промисъл и снизхождение. Това, че те викали: "Помилвай ни, Господи, Сине Давидов" (Мат. 20:31) - е дело на тяхната вяра и упование; а пък самото им проглеждане е дар от Божието милосърдие. (Събес. 3,19)

189.

Земеделецът, макар и много да се труди над обработваната земя, не може да очаква изобилен плод, ако върху нея не падне благовременен дъжд и липсва благоприятно време. Както прочее на ленивите земеделци, които не се стараят да обработват земята си, Бог не дава плод, а и трудолюбивите не виждат полза от ежечасните си грижи, ако Божието милосърдие не ги подпомага, така и в делото на живота по Бога са нужни собствени усилия, но ако Божията благодат не помогне, в нищо не ще успеем. Признай прочее, че Бог е началният Причинител на само на добрите дела, но и на добрите помисли. Той и ни внушава Своята Свята воля, и ни дава сила и удобен случай да изпълним онова, което правилно желаем: "Защото всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде свише, като слиза от Отца на светлините" (Иак.1:17). (Събес. 13,3)

190.

Волята Божия винаги желае щото създаденият от Него човек да не загине, но да живее вечно. Ако Бог забележи в нашето сърце поне искра на разположение към доброто, Той по Своето добросърдечие не ще допусне тя да угасне. Като желае всички да се спасят и стигнат до познание на истината, Той всякак спомага тя да се превърне в пламък. Благодатта Божия е близка до всички: тя всички без изключение призовава към спасение, та да стигнат до познаване на истината; затова казва: "Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" (Мат. 11:28). (Събесед. 13,7)

191.

За човешкия ум е непонятно как така това спасение зависи и от нашето желание (понеже е казано: "Ако поискате и Ме послушате, ще ядете земните блага" (Ис. 1:19), и заедно с това то е дело "Не на оногова, който желае, нито на оногова, който тича, а на Бога, Който милва" (Рим. 9:16)). Как така Бог ще въздаде всекиму според делата му и заедно с това Той е, Който ни прави да искаме и да действуваме по добра воля (Фил. 2:13)? Защо, като ни заповядва: "Направете си ново сърце и нов дух" (Иез. 18:31), заедно с това се казва: "Ще вложа в тях нов дух, ще взема каменото им сърце и ще им дам сърце от плът" (Иез. 11:19). Да се разрешат тези съмнения не ще бъде трудно, ако помним, че в делото на спасението участвуват както Божията благодат, така и нашата свободна воля, и че човек, при все че може да желае добродетелност, то за да изпълни това свое желание, винаги ще се нуждае от Божията помощ. Така и за болният не е достатъчно само да има желание да оздравее, а трябва и Бог - Подателят на живота - да му даде сили за възстановяване на здравето му. За да се уверим напълно в това, че добрите желания, възникващи от дадената ни от милосърдния Творец природна способност, могат да се изпълнят само при Божията помощ, достатъчно е да си спомним думите на Апостола: "Желание за добро има у мене, но да го върша, не намирам сили" (Рим. 7:18). (Събесед. 13,9)

192.

Мнозина питат кога действува у нас благодатта - тогава ли, когато се проявява у нас доброто желание, или пък доброто желание се проявява тогава, когато ни посети Божията благодат? Опитът оправдава и едното, и другото. Савел и митарят Матей не пожелали сами, а пожелали по призвание (т. е. след като били повикани от Господа). Закхей пък и разбойникът на кръста със своето желание изпреварили делото на благодатта. Така и трябва да предположим: когато Бог вижда, че ние искаме да се склоним към доброто или сме охладнели към него, тогава Той ни отправя спасителни внушения, чрез които се образува или възобновява доброто разположение. (Събесед. 13,11)

193.

Не бива да се мисли, че човешката природа е способна само на зло. Творецът е посял в душите ни семената на всички добродетели, но за да произрастат, нужни са въздействия от страна на Бога, обаче така, че у човека винаги остава свободната воля да приема или да не приема тези благодатни въздействия. Ако устройването на нашето спасение съвсем не зависеше от нас, Апостолът не би казал: "Със страх и трепет вършете вашето спасение"; но ако пък всичко зависеше само от нас, той не би прибавил: "Бог е, Който ви прави да искате и да действувате според благата воля" (Фил. 2:13). Благодатта Божия изпреварва, както казва Пророкът: "Моят Бог, Който ме милва, ще ме превари" (Пс. 58:11), но тя и следва нашата воля, поради което е казано: "И сутрин рано молитвата ми Те изпреварва" (Пс. 87:14). (Събес. 13,12)

194.

Благодатта Божия винаги насочва нашата воля към добрата страна, но така, че изисква или очаква и от нас съответни усилия. За да не даде своите дарове на безгрижни люде, тя търси случаи, с които да ни пробуди от хладното безгрижие; и за да не бъде безпричинно щедрото раздаване на дарове, тя ги дава едва след като ние ги пожелаем и се потрудим за тях. При всичко това обаче благодатта винаги се дава даром, защото и за малките наши усилия ни се въздава с безмерна щедрост. Затова, колкото и големи да са човешките трудове, всички те не могат да направят така, че тя да бъде получена по друг начин. Апостолът на езичниците при все че казва: "Повече от всички тях (Апостолите) се потрудих", обаче прибавя, че тези трудове принадлежат не на него, а на "Божията благодат, която е с мене" (1 Кор. 15:10). Така с думата "потрудих се" той изразява усилията на своята воля; с думите "не аз, а Божията благодат" изразява Божието съдействие, а с думата "която е с мене" показва, че благодатта му съдействувала, не тогава, когато стоял празен и безгрижен, а тогава, когато се трудел. (Събесед. 13,13)

195.

Бог урежда нашето спасение по най-различни и непостижими начини: у онези, които желаят и търсят спасението, Той засилва това желание, а у тези, които нямат желание, възбужда го; Той ни подпомага в изпълняването на спасителните ни желания, вдъхва ни такива или ги утвърждава. Затова в молитвите си ние Го наричаме и Покровител, и Спасител, и Помощник. Като най-нежен Отец и състрадащ лекар Той върши всичко у всички: у едни поражда началото на спасението и възпламенява усърдие към Себе Си, у други довежда до края делото и добродетелите - до съвършенство; едни Той удържа от близко падение, а на други дава случаи и удобства за спасение; на едни, които желаят и се стремят, Той помага, а други, които не желаят и се противят, привлича и скланя към добро разположение: навсякъде върши всичко - възбуждайки, съдействувайки и утвърждавайки, - но без да нарушава дадената ни от Самия Него свобода. (Събес. 13,18)

Св. преп.Пелагия

Posted in Поучения.

Св. преп.Пелагия /† около 457 г. /
- чества се на 8 октомври
Имен ден празнуват всички с името Пелагия

Преп.Пелагия живяла в пети век в Антиохия.Животът и е описан от илиополския дякон Яков,който я познавал лично.Архиепископа на Антиохия извикал при себе си осем епископи от околните градове,между които и епископ Нон - който бил най-строгият монах в Тавенския манастир преди да стане епископ.Той започнал да поучава пред храмовите врати.В този момент край тях минала Пелагия - езичница, известна в цяла Антиохия като блудница,облечена в скъпи дрехи и украсена със злато.Всички останали очаровани от нея,само епископ Нон се разплакал за грешната и душа.През нощта той видял в сън една черна гълъбица,покрита с нечистота, изпълваща въздуха със смрад.Той я хвърлил във водата, която се намирала в църковния притвор и там гълъбицата се умила и излетяла чиста и бяла като сняг към висините.Същия ден еп.Нон след Св. Божествена служба поучавал народа за смисъла на човешкия живот.Същата блудница,която никога не била влизала в църква,минавала покрай църквата и решила да влезе вътре.Когато чула поучението на св.Нон,тя се изпълнила със страх Божий,изпаднала в отчаяние и се разкаяла за своите грехове със сълзи.Епископът я кръстил,помазал я с миро и я причастил.Пелагия раздала на бедните златото и своето имущество,пуснала всичките си слуги и слугини на свобода,облякла се във власеница и тайно от всички напуснала Антиохия.Пелагия се подвизавала в околностите на Йерусалим - на Елеонската планина под името на монах Пелагий и живеела в килия без врати,само с едно малко прозорче.Всички в Йерусалим и околностите му я смятали за евнух.Нито един човек не знаел, че е жена.Добрата слава за евнуха Пелагий достигнала до всички обители и примерът на неговия живот бил полезен за всички.Житеописеца на преп. Пелагия,дякон Яков също решил да отиде при монах Пелагия за духовно наставление,но видял през малкото прозорче,че Пелагий лежи мъртъв на земята,за което веднага известил на отците.Така при строго постническо житие Пелагия блажено починала в своята килия – затвор на 8 откомври 461 година.Разнесла се по целия Йерусалим вестта за това,че Пелагий, духоносният монах,е починал в Господа.На погребението му се стекли монаси от всички околни манастири,всички жители на Йерусалим и безбройно множество хора от Иерихон и от тази страна на Йордан.Дошъл и Иерусалимският патриарх и когато започнали,според обреда,да помазват тялото с аромати,видели,че починалият подвижник е жена.Погребали тялото на Пелагия в килията,в която тя се е подвизавала.Така станало обръщането на бившата блудница Пелагия.Житието на преп. Пелагия е пример на възможна трансформация на грешния дух в праведен и на естествения човешки стремеж за духовно израстване.

Из Житията на светиите 

Тропар на преподобна жена, глас 8

На тебе, майко, който е верен, ще се спаси, 
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение, 
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.

Кондак, глас 2

Тело твое постами изнуривши, бденными молитвами Творца умолила еси о деяниих твоих, яко да приимеши совершенное оставление: еже и обрела еси мати яве, путь покаяния показавше.

Изнурила тялото си с пост, бдения и молитви, си умолявала Твореца за своите деяния, за да приемеш пълно опрощение, което и си получила, като си показала пътя на покаянието.

ейното житие е подобно на това на преп. Мария Египетска,също разкаяла се блудница.Нека по примера на преп.Пелагия и в нас загори стремеж за освобождаване от греховете ни и желание за духовно усъвършенстване!

 

 

Свети Силуан Атонски за мира в душата

Posted in Поучения.

Всички искат да имат мир, но не знаят как да го постигнат. Св. Паисий Велики се гневял и молел Господа да го избави от раздразнителността. Господ му се явил и казал: “Паисие, ако искаш да не се гневиш, не пожелавай нищо, никого не осъждай и не мрази, и няма да се гневиш”. Така и всеки човек, ако отсича своята воля пред Бога и пред хората, винаги ще има мир в душата, а който обича да върши своята воля, никога няма да има мир.


Душата, предала се на Божията воля, леко понася всяка скръб и болест, защото и в болестта тя се моли и съзерцава Бога: “Господи, Ти виждаш моята болест; Ти знаеш колко съм грешен и немощен; помогни ми да търпя и да благодаря за Твоята благост”. И Господ облекчава болестта, и душата чувства Божията помощ и бива благодарна и весела пред Бога.


Когато те постигне някакъв неуспех, мисли: “Господ вижда сърцето ми, и ако Му е угодно, ще бъде добре и на мен, и на другите”, и така душата ти винаги ще бъде в мир. А ако някой роптае: това не е така, а онова не е добро, никога няма да има мир в душата, макар и да държи пост и да се моли много.


Апостолите са имали велика преданост към Божията воля; така се запазва мирът. И всички свети и велики хора са търпели всички скърби, предавайки се на Божията воля.


Господ ни обича, затова ние можем да не се боим от нищо, освен от греха, защото заради греха се губи благодатта, а без Божията благодат врагът гони душата, както вятърът гони сух лист или дим.


Трябва добре да помним, че враговете сами са паднали поради гордост, и винаги се стремят да тласнат по същия път и нас, и мнозина са прелъстили. А Господ е казал: “Научете се от Мене на кротост и смирение и ще намерите покой за душите си”.


“О, Милостиви Господи, дай ни Твоя мир, както си дал мир на светите апостоли: “Моя мир ви давам”. Господи, дай и на нас да се насладим на Твоя мир. Светите апостоли са получили Твоя мир и са го излели върху целия свят, и спасявайки народа, не са губели мира и той не се намалявал в тях.”


Слава на Господа и на Неговото милосърдие, защото Той много ни обича и ни дава Своя мир и благодатта на Светия Дух.


Как да запазим душевния мир сред съблазните на нашето време? Ако се съди по Писанието и по характера на днешния народ, ние живеем в последните времена, и все пак трябва да запазим душевния мир, без който не можем да се спасим, както е казал великият молитвеник на Руската земя ­ преподобният Серафим. Докато бил жив преподобният Серафим, заради неговите молитви Господ пазел Русия; а след него се явил друг стълб, издигащ се от земята до небето ­ отец Йоан Кронщадски. Ще кажа за него, той е от нашето време и съм го видял как се моли, докато другите не съм виждал.


Помня как след Литургията, когато доведоха екипажа и той искаше да се качи, народът го обкръжи, за да получи благословение, и сред това множество душата му непрестанно пребиваваше в Бога, и сред тълпата той не се разсейваше и не губеше душевен мир. Как постигаше това? ­ ето моя въпрос.


Той постигаше това и не се разсейваше, защото обичаше народа и не преставаше да се моли за него на Господа: “Господи, дай Твоя мир на Твоите люде”; “Господи, дарувай на Твоите раби Твоя Свети Дух, за да огрява сърцата им с Твоята любов и да ги наставлява на всяка истина и добро”; “Господи, искам Твоят мир да бъде в целия Твой народ, който Ти си възлюбил докрай и на който си дал Своя Единороден Син, за да спаси света”; “Господи, дай им Твоята благодат, за да Те познаят в мир и любов, да Те възлюбят и да кажат, подобно на апостолите на Тавор: “Господи, добре ни е да бъдем с Тебе”.


Така, молейки се непрестанно за народа, той запазваше душевен мир, а ние го губим, защото в нас няма любов към хората. Светите апостоли и всички светии желаели спасението на народа, и пребивавайки сред хората, пламенно са се молели за тях. Светият Дух им давал сила да обичат народа. Така и ние, ако не обичаме брата, няма да можем да имаме мир. Нека всеки помисли за това.


Слава на Господа, че не ни е оставил сираци, но ни е дал Светия Дух на земята. Светият Дух учи душата на неизказана любов към народа и жалост към всички заблудени. Господ е пожалил заблудените и е изпратил Своя Единороден Син да ги спаси; и Светият Дух учи на същата жалост към заблудените, които отиват в ада. А който не е придобил Светия Дух, не иска да се моли за враговете.


Преподобният Паисий Велики се молел за своя ученик, който се отрекъл от Христа, и тогава му се явил Господ и казал: “Паисие, за кого се молиш, нали той се отрече от Мене?” Но Преподобният продължил да жали своя ученик и тогава Господ му рекъл: “Паисие, ти се уподоби на Мен в любовта”. Така се придобива мир, и няма друг път освен този. Ако някой много се моли и пости, но няма любов към враговете си, не може да има душевен мир. И аз не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме беше научил на любов.


Грешната душа, пленена от страстите, не може да има мир и да се радва в Господа дори и да притежава всички богатства на земята, и да царува над целия свят. Ако на такъв цар, весело пируващ с всички князе и седящ на престола в цялата си слава, изведнъж кажат: “Царю, сега ще умреш”, душата му би се смутила и би се разтреперила от страх, и той би видял своята немощ.


А колко бедни има, които са богати само с любовта към Бога и които, ако им кажат: “Сега ще умреш”, биха отговорили с мир: “Да бъде Божията воля. Слава на Господа, че си е спомнил за мен и иска да ме вземе там, където пръв е влязъл разбойникът”.


Има бедни, които не се боят от смъртта, но я посрещат с мир, подобно на Праведния Симеон, който възпял: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с миром”.


Какъв е бил мирът в душата на Праведния Симеон, могат да разберат само тези, които носят в душата си Божия мир, или поне са го изпитвали. За този мир Господ казал на Своите ученици: “Моя мир ви давам”. Който има този мир, той отива във вечния живот с мир и с думите: “Слава на Тебе, Господи, че сега отивам при Тебе и вечно ще гледам Твоето лице в мир и любов. Твоят тих, кротък поглед привлече душата ми и тя тъгува по Тебе”.


Трябва да вразумяваме брата кротко, с любов. Мирът се губи, ако душата се възгордее или се превъзнесе пред брата; ако осъди някого или желае да вразуми ближен, но не кротко и с любов; ако ядем много или се молим вяло ­ заради всичко това мирът се губи.


Но ако свикнем усърдно да се молим за враговете и да ги обичаме, мирът винаги ще пребивава в душите ни, а ако намразим или осъдим брата, умът ни ще се помрачи и ние ще изгубим мира и дръзновението към Бога.


Душата не може да има мир, ако не се поучава в Божия закон ден и нощ, защото този закон е написан от Божия Дух, а Божият Дух от Писанието преминава върху душата и душата чувства наслада и приятност в това, и вече не иска да обича земното, защото любовта към земното опустошава душата, и тогава тя бива унила и подивява, и не иска да се моли на Бога. А врагът, виждайки, че душата не е в Бога, я разколебава и свободно влага в ума това, което иска, и гони душата от едни помисли към други, и душата прекарва целия ден в такъв безпорядък, и не може чисто да съзерцава Господа.


Който носи в себе си мира на Светия Дух, той излива мир и върху другите; а който носи в себе си злия дух, той излива зло и върху другите.


Светият Дух е в любовта. Така казва Писанието и това показва опитът.


Душата не може да има мир, ако с всички сили не молим Господа да ни даде да обичаме всички хора. Господ е знаел, че няма да обичаме враговете си, и затова ни е дал заповед: “Обичайте враговете си”. Ако не обичаме враговете си, душата ни ще бъде спокойна само понякога, но ако ги обичаме, мирът пребивава в душата ден и нощ.


Пази мира на благодатта на Светия Дух в душата си; не го губи за дребни неща. Ако дадеш мир на брата си, Господ ще ти даде несравнимо повече, а ако оскърбиш брата, и на твоята душа неизбежно ще дойде скръб.


Ако дойде блуден помисъл, прогони го веднага, и тогава ще запазиш мира в душата си, а ако го приемеш, душата ти ще загуби любовта към Бога и вече няма да имаш дръзновение в молитвата.


Ако отсечеш волята си, ти си победил врага и за награда ще получиш мир в душата, а ако изпълниш своята воля, ще бъдеш победен от врага и унинието ще мъчи душата ти.


Който е пленен от страстта на сребролюбието, той не може да обича Бога и ближния; умът и сърцето на такъв човек са заети с богатството и той няма дух на покаяние и съкрушение за греховете, и душата му не може да познае сладостта на Христовия мир.


Душата, познала Господа, винаги иска да Го вижда в себе си, защото Той идва в душата тихо и й дава мир, и без думи свидетелства за спасението.


Ако царете и управниците на народите познаваха Божията любов, никога не биха воювали. Войната се изпраща за греховете, а не за любовта. Господ ни е създал от любов и ни е наредил да живеем в любов и да Го славим.


Ако началниците спазваха Божиите заповеди, а народът и подчинените ги слушаха със смирение, на земята би имало голям мир и веселие, но заради властолюбието и непослушанието на гордите страда цялата вселена.


Моля Те, Милостиви Господи, дай на целия народ от Адам до края на вековете да Те познае, че Ти си благ и милостив, за да се насладят всички народи на Твоя мир и всички да видят светлината на твоето Лице. Твоят поглед е тих и кротък и привлича душата.

Св. Силуан Атонски

Рождество Богородично

Posted in Поучения.

 Снимка на Dobrin Velev.

Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Йоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Йоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Йоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща й Йоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Йерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).