kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

ЕТО СВЕТОСТТА И СПАСЕНИЕТО

Posted in Поучения.

За това как се завръща Божията благодат,
след като първо добре ни научи

Полезно ти е да чуеш, как мъдрият Управител устройва прекратяването на изкушенията и завръщането на
Своята Божия благодат.
Накрая, след като подвижникът добре узнае и види немощта на човешкото естество и стигне до дълбините на
смирението, тогава Господ казва: “Достатъчно вече се е борил с душевното задушаване, нека сега помогнем
на наранения.” Но и сега не праща Ангели, за да го наставят, защото естеството на осмия век1 не понася
това, нито му дава благодат в уединението му, както по-рано, за да не би той да каже, че тя му е дадена
благодарение на собственото му търпение и подвиг. Затова мъдрият Бог, Който всичко устройва заради
ползата, Който ни възвежда на Небесата и ни сваля в ада, Който умъртвява и животвори, макар и да му
изпраща изкушения за очистване и изцеление, но когато дойде време да ги отнеме, Той отново по особен
начин и с мъдрост постига Своята цел.
Бог повдига опитен и изстрадал същото това старец и изкусен наставник, способен да спаси душата, или
по-скоро, Сам Бог обитава в него и говори чрез него, и го довежда на среща. И докато се състои беседата,
настъпва завръщане на Божията благодат. Отецът говори - и словата като мълнии проникват в дълбините на
сърцето му, и Божествена Светлина озарява душата, и бесовете бягат надалеч, нямайки сили да устоят пред
стареца. Защото в този миг светият старец цял е божествен огън и словата му са изпълнени с Божествено
просвещение, и съветите му са тънки, с велико познание и разбиране, пълни със съзерцание, защото ги
съпътства Божията благодат. И веднага щом те влязат в сърцето, умът се устремява към възхита и удивление,
защото го учат на свръх-естественото и на това, което е необходимо за понасяне на голямата тежест на
бесовската злоба. А когато старецът добре го поправи и му даде достатъчно съвети, способни да спасят
душата, те се разделят. И цялата зимна нощ преминава като един миг, като чудо, така че те и не забелязват
кога е преминала.
И след раздялата, връщайки се в себе си, този вече бивш младенец, а сега, след изпитанието от бесовете
станал опитен, възкликва с ридание, проливайки пресладки сълзи на любов: Твърдо се уповавах на Господа
и Той се наклони към мене и чу моите вопли2. И: Да не беше ми Господ помощник, душата ми скоро щеше
да се засели в страната на мълчанието.3 И много друго. И когато дойде в жилището си и приложи на дело
наставленията, веднага се избавя от това, което преди го е поробвало.
И след немного време по молитвите на този свят старец, когото той вижда и насън и той го укрепява,
подвижникът съвършено се изцели. И любовта Христова го изпълва, а страстите утихват, и идва мир на
помислите. При това му бива дадена и сила на вярата, родила се от съзерцанието, а не, както преди, от
четенето и от тайната надежда, която е у нас от Светото Кръщение и правилните догмати, но вяра, родена
от съзерцанието, която вижда и вярва. Също и всички други Божии дарове, благодат и милост, идват като
свързана верига, без той да проси за това. И когато той застане на молитва, не може да каже: “Дай ми това
и това”, защото Господ му дава повече от това, което той проси. И молитвата му се състои в това да бъде
Божията воля. И от време на време в час на молитва той бива пленяван от Иисусовата любов. И непрестанно
благодарейки на Господа за тези благодеяния, умът му бива грабнат във възхищение и удивление. А полъхът
на Божията благодат загражда устата му. И царува Христос. И когато съзерцанието току-що е отминало, той
става сякаш безтелесен. И с удивление възкликва:
“О, бездна на богатството и мъдростта, и познанието Божии! Колко неизследими са Твоите тайнства,
Господи! Кой може да изследва безмерното богатство на Твоята благодат? И чий език може да изтълкува
непостижимите Ти тайнства? О, Господи, ако Ти не удържиш водите на Твоята благодат, човек се стапя като
восък.”
Говорейки това, той вижда себе си по-лош и от земните влечуги. И иска, ако това би било възможно, да
побере всички хора в сърцето си, за да видят и да се спасят, даже ако за самия него не достигне Божия
благодат. Но тъй като и това е било изпитано - че не е възможно човек да спаси другите, той се задоволява
с това, че, пребивавайки в безмълвие, се моли за всички да ги спаси Бог.
И така, чедо, такъв е накратко начинът на действие на Божията благодат и достигналият до тази мяра може
да ни разкаже какво още вижда, ако не му се е случило друго препятствие. Защото той се храни с Божията
любов и пие виното, което са пили всички преподобни отци, следвали този път. И скърбите биват забравени.
Но и благодатта повече не си отива, както преди, в началото. Освен ако при подвижника не се случи някоя
промяна, да не дава Господ!
И така, ако и ти, чедо мое, послушаш, несъмнено ще видиш всичко това. А аз завършвам дотук словото си,
за да ти разкажа за друга прелест. Ще кажа само, че всички тези изкушения, които се случиха с подвижника,
всички тревожни вълнения и крушения, всички страхове и толкова огромни трудности го постигнаха поради
това, че той нямаше наставник, който да го носи върху себе си и да го наставлява. И поради недостига на
такива опитни наставници, добре е, ако се намира един от хиляда, преминал по този опасен път, който,
както казахме по-рано, е краткият Божи път, извеждащ човека до Вечния Живот. И тъй като съществува този
недостиг, затова и идват различни прелести.
Защото Божията благодат - такава е неотменната необходимост - след като отначало аскетът подвижник
добре я опита, трябва да си отиде, за да го закали, та да стане той опитен Христов воин. И без такива
изкушения никой не е стигнал до съвършенство. Така че този рубеж, на който мнозина са паднали в прелест,
се явява времето, когато Божията благодат отстъпва, за да ни направи, както казахме, бойци, опитни във
война, и за да не бъдем винаги младенци. Защото Господ иска да станем достойни мъже и мъжествени
воини, способни да запазим Неговото богатство. И затова Той допуска да бъдем изкушени.
А светите отци, които ни учат да пребиваваме в най-високата от добродетелите - в послушанието, за да
станем подражатели на Христа, имат за цел чрез него да ни очистят от различните страсти на мъдруването
и от привързаността към своята воля, за да получим Божията благодат. И също, когато благодатта се
отдалечава, за да ни закали, старецът като някаква друга благодат те носи и те наставлява със словата на
своето деяние, което той вече е изпълнил, и възгрява твоята ревност, докато и ти по Божията благодат и
по молитвите на твоя отец не се освободиш от борбите и Божията благодат не те плени отново, и сладкият
Иисус не ти повери като на съвършен Своите честни съкровища.
Така че няма никаква друга цел, за да пребивава човек в послушание. Обаче днес всеки мисли, че взема
ученик, за да го научи на изкуство да прави пари или да окопава лозето, или да го направи търговец, или
наследник на къща или келия, или магазин, или на това, което има. Или пък, той да му служи.
Ние съвсем не отричаме това, от което има необходимост. И все пак главната цел, с която ученикът идва
при стареца и изпълнява съвършено послушание, е в това старецът, пламенейки от Христова любов, да
му предаде таланта на богатството на своята добродетел, а ученикът, имайки съвършено себеотрицание и
отсичане на волята, като пребивава в съвършено послушание и получава изобилна благодат от своя духовен
отец, разбира се, няма съмнение, че той ще изпълнява и всички необходими работи по келията.
И така, понеже тази истинска цел на призванието на монасите е угаснала и сред хиляди монаси едва се
забелязват, като искрички малцина истински, и тези малцина биват провъзгласени от всички хиляди монаси
за прелъстени - затова и самите те, нямайки на кого да предадат духовното съкровище, го скриват и показват
на всички, че са глупави и измамници.
И затова, когато подвижниците достигнат този рубеж, където благодатта по необходимост си отива, те, не
намирайки под ръка лекарство за своето изцеление, падат, прелъстяват се, и така погиват хиляди души,
които в началото са проявили голяма решимост и боголюбива ревност. И поради незнание днес те са нарекли
Божия път, по който са преминали отрудените нозе на светиите, път на прелестта. И поради незнание
съгрешават и хулят Божия път, и пречат на желаещите да вървят по него. Вместо да кажат в отговор на
питащите: “Аз, чедо мое, съм немощен, и не мога да вървя по този път. Но ти, ако имаш такава ревност,
се погрижи да си намериш подходящ наставник. И ако намериш, вярно го следвай. Ако ли пък не намериш,
следвай общия път на отците, на който ще имаш много спътници и наставници и няма опасност да се
прелъстиш.”
Такава е чистата и безпристрастна Божия истина.
И този, който говори така, е защитен от много примки. А ако веднага щом го попитат, каже, че това е път на
прелестта и че всички, които вървят по него, са прелъстени, то нека знае, че е в капан. И нека се постарае да
изпроси Божията милост, преди смъртта да дойде при нас и да бъдем затворени в тъмниците на ада. И тогава
никой не ще може да ни избави от вечното осъждане, постигнало ни поради невежеството на нашия език.
И макар Отецът на Светлините да е предал целия съд на Сина, ние, неразумните, като присвоихме съда,
съдим ближния без разсъждение, без да знаем неговите деяния и Божествения Промисъл, който има за него
Бог. Нему слава и власт вовеки. Амин.

СТАРЕЦЪТ ИОСИФ ИСИХАСТ

Снимка на Daniel Georgiev.

Показване на още реакции

Св. мъченици Кирик и Юлита

Posted in Поучения.

Св. мъченици Кирик и Юлита- честват се на 15 юли

Света Юлита произлизала от стар род на римски царе. Овдовяла на млади години, като имала само един тригодишен син Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и обикнала Христовата вяра. Своя син тя кръстила веднага след рождението му, а като станал на три години, го научила на вяра и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да възприеме.
Когато при Диоклетиан настанало гонение на християните и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато започнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, род и отечество. Тя се нарекла само християнка. Управителят тогава и отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лице от него.
Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа. Виждайки как Кирик пострадал преди нея, св. Юлита се изпълнила с духовна радост, и поблагодарила на Бога за това,че нейният син се удостоил с мъченически венец в името на Христа. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение,за да бъдат изядени от зверове. Но двете слугини през нощта ги взели и ги погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики,който разрешил изповядването на християнството. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тези мощи се намира в Охрид, в църквата "Св. Богородица".
Свети Кирик и Юлита, бъдете бързи застъпници на ония, които ви се молят!

из Жития на светиите

Икос 6

Възсияли сте като две светозарни звезди и с Божествената благодат прогонвате всяко униние и печал, свети мъченици, на всяко място, където се почита вашата памет и където верните ви прославят с такъв зов:
Радвайте се, ангелонравни човеци!
Радвайте се, таинници на Трисветлото Божество!
Радвайте се, два чудоточни кипариса на Иисусовия рай! Радвайте се, похвала на Православната Църква!
Радвайте се, облечени в одеждата на благодатно нетление! Радвайте се, препоясани със силата на много чудеса!
Радвайте се, граждани на прекрасния Небесен Сион! Радвайте се, укрепили се в умното разумение на волята Божия!
Радвайте се, упокоени в Пресветлата Светлина на Пресвета Троица!
Радвайте се, благоухаещи цветове на нетлението!
Радвайте се, свети Кирик и Юлита, бързи застъпници на ония, които ви се молят!

Св. вмчца Неделя - чества се на 7 юли

Posted in Поучения.

 

Св. великомъченица Неделя (Кириакия) е родена в Мала Азия, най-вероятно в Никомидия, град на брега на Мраморно море и столица на източната Римска империя при Диоклетиан.
Св. Неделя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие.
Пораснала красива и умна девойка. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала, като казвала, че се е сгодила за Христа.Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра.
Императорът заточил родителите и в гр. Мелитин, където те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните и.
Накрая, след като Неделя решително заявила: „За мене живот е да умра за Христос", мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. Непосредствено след молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 г.
Българските царе Асеновци (ХІІ-ХІІ векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство - Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който превел и името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия-Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.Неделя е била на 22 години, както пише патриарх Евтимий, и „Умирайки за кратко време, тя изпълнила години дълги, защото душата ѝ Господна била удовлетворена, чистотата и – доволно голяма, подвизите и - достатъчни…“
За света Неделя има съответна служба. 
Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 г.

На този ден имен ден празнуват: Неделя, Нешка, Ненка, Недка, Нели, Нелка, Деляна, Дела, Делина, Делица, Неделчо, Недко, Недялко, Недьо, Нейко, Ненко, Нейчо, Нено, Дельо, Делян, Делчо.

Из „Жития на светиите", Синодално издателство 1991

  Снимка на Тони Свещарова.                  

Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян

Posted in Поучения.

Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък - езичник, починал рано; майка им Теодотия - християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.

И двамата братя изучили целебните свойства на разни билки и се прочули като целители. Господ Иисус ги надарил с чудотворна целебна сила: лекували безплатно и хора, и добитък. Над гроба им по-късно бил построен храм, в който ставали чудеса по тяхно небесно молитвено застъпничество.

Козма и Дамян от ранна възраст залягали да изпълняват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници".

Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар – трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.

Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхното молитвено застъпничество. 
Именници: Дамян, Кузман

ЗА ДВЕТЕ СВЕТИЛА НА ДОБРОТО И ПРАВДАТА - ПРОПОВЕД НА АРХИЕПИСКОП ЛУКА ВОЙНО-ЯСЕНЕЦКИ В ДЕНЯ НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Posted in Поучения.

Проповедта на Христовото Евангелие е велико и крайно трудно дело, защото трябва да проповядваш не само със слово, но и с целия си живот, с цялото си същество, с всичките си дела, с изпълняването на всички заповеди Божии, даже най-малките, понеже така е казал нашият Господ Иисус Христос: "...който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно" (Мат. 5:19).

Не само със своите велики послания, съборни и към отделни църкви, но и с целия си живот проповядвали на света великата правда Христова светите първовърховни апостоли Петър и Павел и ни явили най-ярък пример на вяра в Господа Иисуса Христа и любов към Него.

Най-дълбока вяра ни е показал апостол Петър, когато излязъл от лодката и тръгнал към идващия по вълните на Галилейското море Иисус Христос. Нека и ние така безстрашно да тръгнем към Сина Божий, като не се съмняваме в това, че Той и нас ще подкрепи във всички трудности по пътя, както подкрепил започналия да потъва Петър.

В Гетсиманската Градина обичащият пламенно Христа Петър не се уплашил да извади ножа и да удари един от слугите на първосвещениците. Нека си спомним за това, ако пред нас се осмелят да бият и оскърбяват нашия Спасител, и със смели и гневни думи за изобличим Христовите врагове.

Нека се научим от великия апостол и да се каем в нашите грехове така пламенно и неотстъпно, както се каял той до самата си смърт в тежкия грях на триктратното отричане от Христа.

Да се поклоним до земята на великия апостол Петър и да обърнем духовния си взор към другия велик първовърховен апостол - блажения Павел.

Не веднъж вече съм ви говорил за безчислените страдания и гонения, които той е претърпял за своята проповед за Христа.

Много и дълго може да се говори за великото значение, което неговите четиринадесет послания към различни църкви имат за нашата вяра. Ще кажа само за това, в каква неизмерима дълбочина той е разбирал значението на християнската любов като основа на целия закон и на всички заповеди Христови.

Чуйте какви изумителни думи казва той в своя знаменит "химн на любовта": "Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползва" (1 Кор. 13:1-3).

Не само говорил апостол Павел за любовта, така както никой друг не е говорил, но и пламенеел с нея, така както никой друг.

Кръстната смърт на Господа Иисуса Христа, Кръстът, напоен с кръвта на Спасителя на света, го потресла до такава безмерна степен, че целият свят загубил за него всякакъв интерес. Той чувствал себе си като разпънат заедно с Христа и говорел: "...чрез кръста на нашия Господ Иисус Христос...за мен светът е разпнат и аз за света" (Гал. 6:14).

Любовта към Господ Иисус Христос така всецяло го преизпълвала, че той казвал: "...никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса" (Гал. 6:17).

Нека и ние заедно с блажения Павел дълбоко да съзнаваме и чувстваме ужаса на Христовия Кръст.

Да не минава нито един ден от нашия живот без да си спомним за Христовия Кръст и без да осеняваме себе си с него. Да не забравяме никога, че любовта към Бога и ближния е "изпълнение на закона" (Рим. 13:10).

И тогава Кръста Христов ще се изобрази в нашите сърца, макар и в малка степен подобно на това, както той е горял със небесна светлина в сърцата на великите първовърховни апостоли Петър и Павел.

На нашия Бог, въздигнал пред грешния свят тези светилници на доброто и правдата, велико благодарение, чест и поклонение во веки веков.

Амин.