kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Св. Нектарий дава на Стареца Филотей Зервакос урок по смирение

Posted in Поучения.

Откъс от автобиографията на стареца Филотей Зервакос, разказващ за последната среща, която той е имал със своя духовен отец, св. Нектарий Егински

Считах за своя божествена отговорност и дълг да се видя със своя духовен отец, св. Нектарий, преди да се върна в светата обител, където извършвах своето покаяние. Поради това отидох да се срещна с него в богословското училище Ризериос. Като узнах обаче, че е напуснал и понастоящем живее в Егина, се отправих натам. Това се случи през август и слънцето жарко пареше, когато достигнах манастира към един часа. Вече бях пред манастирските двери, когато забелязах възрастен мъж с бяла брада и овехтяло расо, придържано от колан и носещ сламена шапка, която пазаше главата му от слънцето. Той копаеше с кирка, пълнейки малък варел с пръст, която разпръсваше на около 15 кв.м. площ, така че да заравни двора на обителта. Реших, че е или някой от манастирските работници, комуто са дали старо расо или пък възрастен послушник в манастира. Приближих се до стареца, поздравих го и запитах: „Старче, епископът тук ли е?“

- Тук е - рече ми той.

- Вътре ли е? – попитах - В манастира ли е?

- Да - каза той – вътре е.

- Добре, иди и му кажи, че едно от духовните му чеда е тук, дякон, който желае да се срещне с него.

- Благословено да е – смирено рече той и ми посочи с кирката една стая на десетина метра от входа на манастира – Изчакай там, а аз ще му кажа да дойде.

Не бяха минали и пет минути след това, когато – каква изненада, каква дълбина на неизреченото смирение! Учуден и шокиран, видях, че мъжът, когото бях взел за работник, за някакъв местен селянин и комуто бях говорил с рязък и заповеден тон, бе самият епископ! Дори не бях помислил, че това се случи в почивен час, когато всички спяха! Не трябваше да му казвам да прави каквото и да е, а да изчакам търпеливо да дойде времето за вечернята. Но не – аз, ученикът, бях показал своята крайна гордост, а той - своето голямо и пълно смирение! Стоях безмълвен и паднах на колене, молейки го през сълзи да ми прости за горделивостта и лошото ми поведение. А той, бидейки невинен, благ и смирен, разбира се, ми прости. Седнахме и той започна да ме наставлява, както винаги, по Божия път.

- Отче – попитах – как мога да се отърва от тази богомерзка гордост?

А той, изпълнен с любов и смирение (двете велики добродетели, с които Бог го беше надарил), ми отвърна:

- Скъпо мое духовно чедо в Господа, нашите свети Отци са ни казали, че всеки грях, независимо дали е голям и смъртен или малък и извиним, се преборва със срещуположната добродетел: така завистта се преборва с любов; гордостта със смирение; алчността с бедност; скъперничеството и вкаменелостта на сърцето с благотворителност и състрадателност; лакомията и угаждането на стомаха с пост и въздържание; безцелното бърборене с мълчание; осъждането и критикарството със самоукоряване и молитва; похотливостта, развратността и останалите плътски грехове с помненето на смъртта, с мисълта за предстоящия Страшен съд и отплатата в ада. Най-общо казано, всяко зло се преборва с всяка добродетел. Както е рекъл пророк Давид: избягвай злото и върши добро. Ако желаеш да се освободиш от греховната гордост, майката и причината на всеки грях и зло, това може да стане чрез смирението.

Тъй като не можем да сторим нищо сами, както е рекъл Господ: Без Мене не можете да вършите нищо, нека се помолил на Всеблагия и човеколюбив Бог с покаяние и смирение, с въздишки и сълзи, да ни освободи от демоничната гордост. Да въздишаме като митаря, да плачем като прелюбодейката, да се покаем подобно на блудния син, като речем: „О Всеблаги състрадателни и човеколюбиви Отче, съгрешихме пред Тебе; приеми нашето покаяние и ни направи като един от работниците си“. Нека се молим и просим от Господа подобно на божествения Злотоуст, който казва в ежедневната си молитва: Господи, дай ми смирение, целомъдрие и послушание. Господи, дай ми търпение, великодушие и кротост. Господи, насади в мене корена на доброто и в сърцето ми ­ почит към Тебе. Господи, удостой ме да Те обичам от цялата си душа и помисъл и във всичко да върша Твоята воля.

По същия начин, за да се освободим от сатанинската и всеразрушителна гордост, нека видим примера на нашия Небесен Учител, и урокът, който Той дал на Своите ученици, на нас и на всички християни от всяко поколение и време: поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, а също: кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Като получих тези и други ценни духовни наставления от моя свят духовен отец Нектарий, се почувствах радостен и духовно доволен; в началото на септември 1910 се завърнах на Сирос и манастира, където пребивавах в покаяние.

Из Предание бг

Св. Нектарий Егински-светецът, който лекува всички болести

Posted in Поучения.

Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.

Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.

В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.

Св.Нектарий (Анастасий Кефалас)  се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители. 

Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.

Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“

На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. 

Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили. 

Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.

Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.

Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.

Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.

Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление.                     

Любовта на хората съпътствала св.Нектарий. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов -Фотий, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си св.Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като „странстващия епископ“.

Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата на Пентаполския митрополит от провинцията скоро достигнала до гръцкия кралски двор. Кралица Олга се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея, той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около св.Нектарий започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в стареца Божиите дарове – прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.

Когато в училищната църква идвал друг епископ, за да му помага, той никога не заемал главното място.

Училищният прислужник се разболял и много се страхувал, че ще го уволнят от работа. След няколко седмици, като се върнал видял, че някой е вършил работата му. Той много се удивил и решил да узнае кой е този човек. Отишъл много рано на работа и видял своя „заместник“. Това бил Пентаполския епископ, директора на училището. Той му казал:“ Не се учудвай, аз няма да заема твоето място, просто искам да ти помогна да запазиш работата си.Докато си болен, ще работя вместо теб.Само не разказавай на никого за това.
В обкръжението на св.Нектарий имало и няколко девойки, които желали да се посветят на монашески живот, но не искали да се лишат от духовното наставление на своя наставник.
Св. Нектарий започнал да се оглежда за подходящо место за построяването на манастир, като се спрял на о-в Егина. Тук той намерил останки от древен манастир, и със собствени средства закупува земята. Скоро тук пристигат първите заселници.
В края на живота си светецът понесъл още един удар. В манастира дошла 18 г. Мария Куда, която избягала от деспотичната си майка. Св. Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на момичето подала жалба срещу него, че съблазнява млади момичета.
В манастира дошъл следовател, който направил разследване и не открил нищо нередно. Въпреки, че се държал много лошо със св.Нектарий, като го нападнал и физически, той лично му приготвил обяд и го нагостил. Момичето било подложено на медицински преглед, и лекаря потвърдил, че е непорочна.

Известно време след това майката на момичето полудяла, а следователя се разболял тежко, и дошъл да търси прошка от св.Нектарий.

Животът на манастира бил ръководен от свети Нектарий, с писмена кореспонденция от Атина до послушниците. След известно време той подал оставка като директор на училището и се установил постоянно в Егина.Той прекарал последните 12 години от живота си в манастира. За този период манастира бил устроен и било развито манастирското стопанство. Годините на земния живот на св.Нектарий били към края си. Чувствайки това, той се молел и казвал:“Да бъде Твоята воля“.
Две от монахините го отвели в болница. Гледайки дребничкия, облечен в черно расо старец, лекаря попитал монахините:“Той монах ли е?“,“Не – отговорила монахинята – Той е епископ“.“За пръв път виждам епископ без златен кръст и главно – без пари“.- забелязал лекаря.
Светецът бил настанен в треторазрядно отделение за нелечимо болни. Още два месеца минали в адски мъки. В деня на празника на архангел Михаил и всички безплътни сили Господ призовал душата на св.Нектарий.
В болницата престоя му бил кратък – диагнозата била рак. В болницата се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали благоухаели. До светецът лежал парализиран човек, и когато душата на светеца напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св.Нектарий.
Веднага след смъртта му, тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат.Ръцете и лицето на св.Нектарий обилно мироточили.
Нектарий починал през 1920 г, а през 1961 г. бил канонизиран за светец.

Източник: http://svetlinaiikoni.blogspot.com/

Песен на смирението

Posted in Поучения.

О, тихо смирение, мощ страшна, но скромна!
Ти лъв си, скрит в нрава на кротка овца!
Привидно безличие в личност огромна,
ти ключ притежаваш за всички сърца.
 
Не си ти от тука. Затуй ний се чудим,
когато те срещнем по нашия път.
Прости ни, че често кат странник те пъдим.
Аз зная, ти идваш при нас из отвъд.
 
Теб слабост наричат, но сила се крие
във твойто търпение, подвиг велик!
Как често в калта те потъпкваме ние,
но никога кал не петни твоя лик!
 
Ти тайно се бориш със демони страшни,
но гордият поглед не вижда това.
И бягат пред теб бесовете уплашени,
а ти пак вървиш с наклонена глава.
 
Кога неразумни се борят със злото
чрез зло, ти тъгуваш и бягаш от тях,
че виждаш, как в тая борба мре доброто,
и как побеждава вси хитрият грях.
 
Нападнат ли тебе, ти бой не захващаш
и твърдо понасяш обиди безчет.
Не бързаш за своята чест да отплащаш,
тъй както безчестим ний своята чест.

Не се ти противиш на злото насилие,
отстъпваш в борбата пред жалкия враг,
и тъй побеждаваш без шум и усилия
подобно на слънчев лъч, светнал сред мрак.
 
О, твойте девизи са толкова странни!
Венци ли желаеш, ти скръстваш ръце.
А злият дух съска, ту спре, ту пак пламне,
но вход не намира към твойто сърце.

О, ти си за силни по дух великани!
Чрез своята „немощ“ ти жънеш успех.
Утеха не търсиш във мъст и закани
и сал от едно ти се пазиш – от грех.

Не блазни окото ти земна победа,
че тя е утеха за слабий борец.
През времето твоят взор вечното гледа,
там, дето плете се за тебе венец.

Ти тайна си дивна и сила си страшна!
Зъл присмех ли, бич ли по тебе плющи,
ти носиш, смирение, с усмивка всегдашна
позора, хулите на свойте плещи.

И радваш се – чудно! - на вси неуспехи
и крепнеш в погромните свои борби,
в беди безутешни намираш утехи.
О, всичко туй слабият могъл ли би?

И нивга не сърдиш се, сило велика,
когато докосне те вража хулà.
На теб овчедушие невежите викат, -
пред теб мъдреците навеждат чела.

О, слабост на силните! Тихо смирение!
Когато те тъпчат, най-силно си ти!
Без меч и стрели ти печелиш сражения.
Кой твоята мощ би могъл да срази?

Архимандрит Серафим Алексиев

Св. Благовещение - Благовец

Posted in Поучения.

Св. Благовещение е един от 12 те големи Господски и Богородични празници. 

За него разказва Евангелието от Лука, глава 1

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Акатист на Благовещение

Posted in Поучения.

Акатист на Благовещение на Пресвета Богородица

Кондак 1
На Тебе, Избраната в Предвечния Съвет Богоотроковица, да послужиш на великото тайнство на Боговъплъщението, сияеща с девствена чистота повече от всяка небесна чистота, принасяме благоговейно пениe, Богородицe, за Твоето всерадостно благовещение от Архангела. А Ти, Обрадвана, Която можеш да дадеш радост на падналите човеци, избави ни от всякакви беди и греховна печал, и ни издигни към небесната радост, за да Ти зовем с Гавриил:
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Икос 1
Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол и винаги съзерцащ непристъпната Божествена Слава, когато дойде времето за избавление на човеците, получи повеление от Господа: бъди служител на страшното чудо и съкровеното тайнство; а Аз, воден от Своето милосърдие, ще сляза, за да потърся заблудения Адам. Иди в град Назарет, където живее Отроковицата Мария, за да видиш прелюбезната красота на девството. Иди при този одушевен Божи Кивот, при второто Небе на земята. Иди в Тази Обител на Моето въплъщение и Й възвести за Моето нетленно пришествие от Нея, но внимавай да не смутиш и изплашиш душата на Девата, за да бъде Твоето благовестие в радост, а не в печал. Пристъпи кротко към Нея, и първият ти глас да Й донесе радост, и Й кажи така:
Радвай се, Благодатна, чрез Която радостта ще изгрее; радвай се, Обрадвана, чрез Която клетвата ще изчезне.
Радвай се, Благословена, чрез Която се обновява всяко творение; радвай се, Препрославена, чрез Която се спасява целият свят.
Радвай се, Богоизбрана Отроковице, въздигане на падналия Адам; радвай се, Пренепорочна Дево, чрез Която Ева се избави от сълзи.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 2
Като видя Архангел Гавриил, че Човеколюбецът Господ се смили, гледайки погиващия човешки род, силно се удиви как Бог, Когото не могат да вместят небесата, ще се вмести в девическа утроба, как няма да я изгори огънят на Божеството, как Бог, Когото не могат да гледат Херувимите и Серафимите, ще се яви в образ на раб на земята, за да поживее с човеците. И удивен от това неизказано тайнство, със страх въззова към Бога: Алилуия.
Икос 2
Откривайки непостижимата сила на страшното тайнство, Владиката на Ангелите каза на Архистратига: защо се смущаваш, Гаврииле, от новостта на това? Както огънят не изгори къпината, която гореше в пустинята и не изгаряше, така и Огънят на Моето Божество няма да изгори девическата утроба, но Моята благодат ще я ороси и освети. Защото, където Бог иска, се побеждават законите на естеството. Гавриил, като чу това, се изпълни с Божествена радост и отиде в Назарет, за да изпълни заповедта на Господа, и мислеше в себе си как да влезе при Отроковицата и как да Й извести за чудесното тайнство, за да не смути девическия Й помисъл, и си каза: първо ще Й възвестя радостта, ще Я поздравя, ще Й пея така:
Радвай се, Радост на целия свят, защото на Тебе едничка подобава да се радваш; радвай се, Сладост на Ангелите, защото от Тебе едничка благоволи да се въплъти Господ.
Радвай се, неувяхващ Цвят на чистотата, дарила небесно благоухание на целия свят; радвай се, белоснежен крин на девството, насадила райското девство на земята.
Радвай се, Съкровище, по-скъпо от всичко, защото Небесният Цар пожела Твоята красота; радвай се, пресветло Утро за целия свят, защото Твоята светлина разпръсва греховния мрак.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 3
Укрепен от Божествена сила, великият Архангел слезе от небесните висоти и намери Светата Дева в Нейния вътрешен чертог, не грижеща се за житейски неща, но пребиваваща в молитва и четене. Тя, разтворила книгата на пророк Исаия, четеше неговите думи: ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, се разгаряше със серафимска любов не само към Христа, Който ще дойде скоро, но и към онази Девица, Която ще Го роди, размисляше колко неизказано е това тайнство и колко велико е Нейното достойнство, и се молеше да Я види и, ако може, да бъде най-последна Нейна рабиня, за да пеем с радост на Бога: Алилуия.
Икос 3
Изпълнен с велик страх и благоговение към Богоотроковицата, Която Бог бе избрал да бъде Владичица на небето и земята, великият Архангел се приближи до вътрешните врати на Нейния чертог, и в миг застана пред Преблагословената с велика кротост, за да Й благовести радост за целия свят, застана пред чистата Дева, за да измени в чест женското безчестие и да оневести създанието на Създателя, и с радостен глас каза на Неизкусобрачната:
Радвай се, Благодатна, ликувай сега и се весели, защото Господ е с Тебе; радвай се, Благословена, чуй и наклони ухото Си, защото Царят пожела Твоята красота.
Радвай се, Обрадвана, защото си благословена между жените; радвай се, Препрославена, защото Твоята слава е велика на небесата.
Радвай се, Богоизбрана Отроковице, защото чрез Тебе се спасява от прелест целият човешки род; радвай се, преизящна Девице, защото за Тебе се весели превисокият Ангелски събор.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 4
Като имаше буря от помисли на съмнение, Пресветата Дева се смути от това небесно благовестие и помисли в себе си: какъв ли е тоя поздрав, и каза на Архангела: Ева, Моята прамайка, като прие съвета на змията, се лиши от Божествената храна и бе изгонена от рая, затова и Аз се боя от твоя странен поздрав, срамувайки се от препъването. Отстъпи от вратите Ми и не говори думи, които не можеш да изпълниш, за да не бъда прелъстена от смущение на ума и душата, но в тишината на Моя дух да пея: Алилуия.
Икос 4
Като чу Архангел Гавриил смирените в своята висота думи на Пресветата Дева, Й каза: Защо се боиш от мен, Всенепорочна, който повече се боя от Тебе? Защо благоговееш пред мен, Владичице, който честно благоговея пред Тебе? Не се удивлявай на странния мой образ, не се ужасявай, защото съм Архангел. Змията някога прелъсти Ева, а Аз, като Божий пратеник, съм пратен да Ти открия Предвечния Божествен Съвет. Ето, Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида, и ще царува над дома Иаковов довеки, и Царството Му не ще има край. Благовестя Ти тази велика тайна на благочестието и със страх Ти зова:
Радвай се, незалязваща Звезда, Която въвеждаш в света великото Слънце Христа; радвай се, вечносияеща Зора, Която явяваш на човеците Твореца на целия свят.
Радвай се, по-светла от утрото, озаряваща с благодатна светлина всички, седящи в тъмата на греха; радвай се, по-скъпа от златото, показала съкровището на вярата на всички, непознаващи Бога.
Радвай се, Лествице небесна, по Която Бог слезе от небесата; радвай се, Мост, привеждащ към небето, чрез Който светът се изпълни с чудеса.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 5
Като чу Боговдъхновените слова на Архангела, Пресветата Дева още повече се смути, защото Те Й възвестяваха Рождество, и каза на Архистратига: Кажи Ми по-ясно, как ще зачена, когато, бидейки Дева Отроковица, не познавам брак? Как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам? Като казваш, че ще родя, боя се да не говориш лъжа? Тя каза това не поради неверие, но защото не знаеше как може да роди, побеждавайки законите на естеството. Затова рече на Ангела: кажи ми, как ще родя, без да се повреди Моето девство, и тогава ще намериш сърцето Ми готово за приемането на Божието благоволение, за да пея с радост на Бога: Алилуия.
Икос 5
Като видя Архангелът великата вяра на Пречистата, Й каза: думите, които ми казваш, са обичайни за раждането на смъртни човеци, но Иисус, Създателят на естеството, не се подчинява на законите на естеството, Отроковице. Ти искаш да узнаеш от мен начина на Твоето зачатие, но той е неизказан: Дух Светий ще слезе върху Ти и Силата на Всевишния ще Те осени; затова и Светото, Което ще се роди от Тебе, ще се нарече Син Божий. От Него ще заченеш в утробата и Той ще извърши в Тебе непостижимото зачатие, о, Пресвета Дево. Затова Те прославям така:
Радвай се, Богоизбрана и Предвечна Невесто на Пресветия Дух; радвай се, възлюбена и желана Дъщеря на Бог Отец.
Радвай се, Божествен Свитък, в Който с пръста на Отца се написа в Тебе Словото Божие; радвай се, златен Светилник, от Който Огънят на Божеството ще просвети целия свят.
Радвай се, неизчерпаема Дълбина, в Която трудно се прониква и с ангелски очи; радвай се, неизказана Висота, непостижима за човешките помисли.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 6
Вярвам, че ти си Божествен Проповедник и небесен Вестител, каза Пресветата Дева на Ангела: защото Те виждам изпълнен с ангелска светлина, но се срамувам скоро да вярвам на Твоите думи, ако преди това не се уверя напълно. Чух за една Свещена Дева, Която ще роди Емануил, предсказана от древните пророци. Затова искам да разбера как човешкото естество ще понесе разтварянето с Божеството, за да позная силата на тайнството и с вяра да пея на Бога: Алилуия.
Икос 6
Сега, Пречиста, чрез Тебе ще се яви за целия свят великото тайнство на Божието въплъщение, – каза Архангелът на Богородица, – защото Ти си Тази Света Дева, за Която предсказва Исаия. Ти си Вратата на Божеството, запечатана с чистота и пазена с девство, Която предвидя Иезекиил. Господ ще премине през Тебе, както слънчевият лъч през стъкло или кристал, и ще Те просвети и освети с Божествена Слава, за да бъдеш истинна Божия Майка, раждаща съвършения Бог и съвършен Човек, и нетленна Дева, както преди рождеството, така и в рождеството и след него, защото ще родиш Син, Който ще запази Твоето девство неповредено. Затова прославям величието на Твоята тайна и Ти зова:
Радвай се, неизгаряща Къпина, Която не изгори Огънят на Божеството, предвидяна от Моисей; радвай се, затворена Врата, през Която премина Бог, предсказана от Иезекиил.
Радвай се, предивна Скиния, вместила невместимия Бог; радвай се, оросено руно, на Когото Владиката ще слезе тихо, като дъждовна капка, предизвестено от Гедеон.
Радвай се, незасята Земя, чисто произвела небесното Слово като плодоносна пшеница; радвай се, неорана Нива, произрасла Сина Божий като Божествен клас.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 7
Като искаше да повярва в страшната тайна, възвестена от Архангела, Пресветата Дева обаче се смути, като мислеше за висотата на нейното величие, и цяла се срамуваше и казваше: кажи Ми истината, Гаврииле, как при Моята нетленна чистота ще родя в плът Безплътния? С Божията сила винаги са ставали много чудеса, но дева никога не е родила без мъж. Затова как може Невидимият и Невместимият за всички да се всели в девическа утроба, която Сам е създал? Кажи Ми това, за да пея на Бога с вяра: Алилуия.
Икос 7
Ново, страшно и чудно е Твоето тайнство, рече Архангелът на Богородица, и ново творение показа чрез Тебе Творецът Господ, защото Ти едничка ще приемеш в утробата Си въплътения Цар, и едничка ще се наречеш Майка на Сина Божий, Чиста. Затова не се удивлявай на чудото и не се съмнявай: “Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството”. И както от Адамовите ребра без майка бе създадена Ева при древното сътворение от Бога, така и сега от Твоето девство без баща се въплъщава Господ на всички. И нека Те увери покаралият сух Ааронов жезъл и Гедеоновото руно, защото Ти ще приемеш зачатие като роса, бидейки нетленна Дева. Така и къпината, неизгаряща в огъня, да Ти възвести, че ще приемеш огъня на Божеството, Приснодево, и след Рождеството ще останеш чиста. Затова приеми моя поздрав, и всички земни народи с радост да Ти пеят:
Радвай се, Ааронов жезъл, произрасъл нетление за целия свят; радвай се, Давидова палма, разцъфтяла безсмъртие за падналите човеци.
Радвай се, небесна Скиния, осенена от Херувимите и облажавана; радвай се, по-голяма от Светая Светих, почитана и вечно прославяна от Серафимите.
Радвай се, Чаша на безсмъртния Цар, в Която се разтваря всемирната радост от Светия Дух; радвай се, Стомна с Божествена манна, от Която се приготвя неизказана сладост за верните.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 8
Величието на това странно рождество Ме смущава, – каза Пресветата Дева на Ангела, – понеже Всеблагият благоволи свръхестествено да се всели в Мене, за да Му бъда Храм, чист по душа и тяло; приела радостния глас на твоите думи, се изпълвам с Божествено веселие, за да престане чрез Мене Евиното осъждане и чрез Мене да се отдаде дългът на човеците, та всички, радвайки се на светлото Благовещение, благодарно да пеем: Алилуия.
Икос 8
Сега цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род, – каза Архангелът, – защото чрез Тебе се даде Божествена радост и се изпълни всяко Божие обещание: днес чрез Тебе се благослови Авраам в своето семе; чрез Тебе Ева се освободи от древната печал; чрез Тебе ликува Адам, защото днес се изпълни първото благовестие на падналите човеци: семето на Жената ще стъпче главата на змията. Чрез Тебе всяко творение започва да се освобождава от робството на тлението в свободата на славата на Божиите чеда. Чрез Тебе сега се подава всяка радост и вечно веселие на целия човешки род, за да Те хвалят всички вовеки така:
Радвай се, обрадвана Дево, предизобразена от древните патриарси; радвай се, Света Богоневесто, предвъзвестена от всички древни пророци.
Радвай се, затворена Градина, в Която пожела да влезе Небесният Цар; радвай се, запечатан Кладенец, от Който никой не може да пие.
Радвай се, Божествена Градина, в Която по целия свят се разнесе райско благоухание от всички цветя на Светия Дух; радвай се, новонасаден Рай, в Който се подготви да разцъфти Божественото дърво на живота.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 9
Всяко ангелско естество се удиви на Тебе, Пречиста, слушайки Твоята дивна беседа с Архангел Гавриил и най-вече Твоето моление: “Очисти душата, освети тялото, направи Ме Храм, Който да вмести Бога, и Богоукрасена Скиния, за да стана чрез слизането на Пресветия Дух одушевен храм и Чиста Майка на Живота”. А когато след тази молитва си изрекла от дълбините на смиреното Си сърце: Ето Рабинята Господня, нека Ми бъде по думата ти, за да се всели Бог в Мене, всички небесни сили прославиха Бога, като видяха, че сърцето Ти е готово за приемането на Божеството, и със страх и радост Му възпяха: Алилуия.
Икос 9
Божественият вития, свети архангел Гавриил, се изпълни със страх и дълбоко мълчание, и прекрати своите думи, когато, Ти, Пречиста Дево, си изрекла Своето смирено слово: ето Рабинята Господня, нека Ми бъде по думата ти. В началото на сътворението на света чрез думите на Твореца: да бъде, бе създадено всичко видимо и невидимо. А сега чрез същите думи, изречени от Девата, Творецът низведе творението в този свят, и така се откри великото тайнство, скрито отвека: Син Божий става Син на Дева, за да направи Адам бог. Вечното Слово на Отца, без да се отделя от небето, слезе на земята, стана Плът и живя между нас, неизказано изтощи Себе Си и се всели в Девическа утроба. Да се радват небето и земята, и с Архангела да пеят на Пречистата Дева:
Радвай се, земно Небе, възлязло със смирен дух до горните висоти; радвай се, Небесно Жилище, неизказано вместило Словото Божие.
Радвай се, Благословена, нетленно приела зачатието на Предвечния Бог; радвай се, Благодатна, едничка съхранила чертога на Твоето девство в зачатието.
Радвай се, Чиста Дево, преславно победила законите на естеството в Боговъплъщението; радвай се, Богоневесто, предивно развеселила ангелското естество в Твоето благовещение.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 10
Като искаше да спаси света, Човеколюбецът Бог слезе като дъжд върху руно в Твоята Пречиста утроба, о, Богомайко, и веднага, чрез неизказаното слизане на Светия Дух, се извърши неведомото зачатие и Предвечното Божие Слово стана Плът и се всели в Тебе, приемайки я от Твоите Пречисти кърви без плътско услаждане, но не без духовна сладост: защото тогава Твоето Девическо сърце се изпълни с божествено желание, Твоят дух гореше с пламъка на серафимска любов и целият Ти ум като че бе извън себе си и се вглъбяваше в Бога. И така, услаждайки се от това неизказано Боголюбие и умно Боговидение, Ти се поклони на Въплъщаващия Се от Тебе Твой Господ и с радост Му пееше: Алилуия.
Икос 10
Стена си за девиците, Богородице Дево, защото девствено си заченала от Светия Дух Предвечния Бог и си останала Дева, и така си избавила Ева от древната печал. Днес е радостта на Благовещението, девственото тържество и великото тайнство, начало на нашето спсасение. Днес се весели небето и се радва земята. Затова великият Гавриил пръв от цялото творение, познал духом великото тайнство на Боговъплъщението, се поклони с велик страх на въплътилия Се в девическата утроба Спасител на света и на родилата Го Пречиста Дева с почти подобаващо поклонение, като на Царица на небето и земята, и с голямо благоговение Й пееше така:
Радвай се, пречудно изпълнение на високото тайнство на Божието въплъщение; радвай се, преславно явяване на неизказаното съставяне на Христовата Плът.
Радвай се, Чертог на безсеменно оневестяване, в Който днес се вмести Творецът на целия свят; радвай се, Ковчеже на Божественото въплъщение, чрез Която се даде велика радост на цялата вселена.
Радвай се, Девице, изтъкала Боготъкана порфира за Словото Божие от Твоята Пречиста Плът; радвай се, Отроковице, дала на Божия Агнец нетленна багреница от Твоите девствени кърви.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 11
Пение всеумилено си принесла, Пречиста, когато след отшествието на Архангела си посетила праведната Елисавета, Твоя сродница, и си й възвестила радостта на благовещението, и с веселие на духа си изрекла: душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостно погледна смиреността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще Ме облажават всички родове. Това Твое посещение развесели праведната Елисавета и младенецът радостно проигра в утробата й, Елисавета се изпълни с Дух Светий и каза: откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?Да проиграе сега и нашият дух, почувствал радостта от Твоето посещение в деня на Благовещението. Затова с Елисавета Ти зовем: благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба. На Него всякога всички да пеем: Алилуия.
Икос 11
Велика и Божествена светлина изгря в душата Ти, Пречиста, когато по гласа на Архангела Дух Светий слезе върху Тебе и силата на Всевишния Те осени, и Ти веднага си заченала в Своята Богоблагодатна, Девствена утроба Твореца на светлините, Който свети в мрака и мракът Го не обзе. Той Те просвети като слънце със светлината на Своето Божество, Цяла Те прослави и обожи; затова Твоята красота сияе, Твоята светлост блести от чистота, както предсказа за Тебе Дух Светий в песните: цяла си хубава, моя мила, и петно няма на Тебе. Цялата избрана и преукрасена си се явила Ти, Която Бог възлюби, Цялата чиста и изпълнена с Божествена слава. Просветени с Твоята Божествена Светлина, и ние Ти пеем песни, като Майка на Светлината:
Радвай се, Свещ на Божествената Светлина, вместила в Своята утроба незалязващата Светлина; радвай се, Лъч на умното Слънце, просветил целия свят със светлината на Божието лице.
Радвай се, небесен Светилник, запален на земен свещник за цялата вселена; радвай се, живоносен Източник, преизобилно оросен с благодатта на Светия Дух.
Радвай се, светоносна Дево, заради Която днес ни се даде светлината на Богопознанието; радвай се, избрана Богоневесто, заради Която неизказана радост озари целия свят.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 12
Божествена благодат и велика радост разцъфтя днес за целия свят, Пречиста, в светоносния ден на Твоето Благовещение, защото заради Тебе в този ден древната печал престана и се постави началото на нашето спасение: Син Божий стана Син на Дева, и земята, някога проклета заради Ева, чрез Тебе, Дево, днес отново се благослови. Херувимът отстъпи от дървото на живота, райските врати отново се отвориха за верните и целият свят се изпълни с радост, откакто великият Гавриил, Дево, Ти възгласи свише: радвай се. Затова небесата днес достойно да се веселят, земята да се радва, и всяко дихание и твар да пеят за Тебе на Бога: Алилуия.
Икос 12
Като възпяваме всерадостното Твое Благовещение от Архангела, Богородице, всички възхваляваме страшното, преславно и велико тайнство на Твоето чисто и девствено зачатие от Дух Светий, покланяме се на нетленно заченатия от Тебе Твой Син, нашия Христос Бог, и от цялото си сърце вярваме, че Ти и в Божественото зачатие, и след Твоето рождество си останала Приснодева. Затова с Гавриил Ти принасяме архангелска песен:
Радвай се, Благодатна, облечена в Слънце, сияеща с благодат и слава в цялата вселена; радвай се, Благословена, от изток слънце до запад всевъзпявана и превъзнасяна в цялата поднебесна.
Радвай се, велико удивление на Ангелите, удивила Гавриил с красотата на Своето девство; радвай се, благо веселие на целия свят, развеселила падналите човеци с радостта на Твоето Благовещение.
Радвай се, смирена Рабиньо Господня, низвела Бога на земята с висотата на Своето смирение; радвай се, Милосърдна Майко на Всевишния Бог, привела много грешници към Христа със Своето майчино застъпничество.
Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.
Кондак 13
О, Всевъзпявана Невесто на Параклита, чиста, непознала брак Дево! Удивила Архангела с красотата на Своето девство, и днес нетленно дала Плът на Бог Слово, приеми сегашното наше приношение за Твоето всерадостно Благовещение от Гавриил, запази в девство посветените на Христа Бога, укрепи всички в чистота и ни избави от беди, та, освободили се чрез Тебе от вечните мъки, да намерим рая, където всички да пеем с Тебе на Бога: Алилуия.
Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол...” и 1-ви кондак “На Тебе, Избраната в Предвечния Съвет...”.
Молитва
О, Пресвета, Богоизбрана Дево, Всенепорочна Невесто на Светия Дух Утешител, най-желана Дъщеря на Пребожествения Небесен Отец, намерена от Него посред тръните на света като пресветъл крин, сияещ с красотата на девството, за да бъдеш чиста, непознала брак Майка на Сина Божий! Какво да Ти въздадем в този пресветъл ден на Благовещението, в който си удивила Архангел Гавриил с красотата на Своето безмерно девство, и си получила неизказано обещание от него? Какво да Ти принесем за всички Твои утешения, с които в този ден си развеселила целия видим и невидим свят, и най-вече падналия човешки род?
Днес се постави началото на нашето спасение и явяването на скритото от векове тайнство: днес Словото Божие тихо слезе от Небесата като капка, падаща на земята, всели се в Твоята Богоблагодатна, Девствена утроба и стана Плът заради нашето спасение. Затова днес Ангелите ликуват на небесата и цялото творение се весели и се радва, празнувайки началото на своето избавление от робството на тлението, в свободата на славата на Божиите чеда. Днес се радва женското естество, паднало заради Ева, защото тя, подчинявайки се на змията, роди печал за жените и неудържимо въведе смъртта. А Ти, Дево, си освободила от горчивото робство целия човешки род и си почела женското естество с Христовата свобода, защото с чисто девство пак си въвела истинския живот: затова жените, пазейки девство, побеждават врага. Днес Адам ликува, като вижда, че в този пресветъл ден над Тебе се изпълни райското благовестие, че семето на Жената ще стъпче главата на змията. С него днес ликува целият човешки род, понеже чрез Тебе, Пречиста, тук се премахна древното отвръщане на Бога от човеците, защото пак си привела Бога към нас. Затова днес Те виждаме, както някога Иаков, като висока Стълба, по Която Бог слезе на земята, и като пречуден Мост, по който отново възвеждаш земните на небето. Какво да Ти въздадем, Царице на небето и земята, за всичко, чрез което си дарила неизказана радост на падналите и заблудените Твои люде? Всички наши жертви и приноси не са нищо пред величието на Твоите благодеяния. Само едно е угодно на Тебе: сърце съкрушено и смирено, което и Твоят Син и наш Господ не ще презре. Затова Те молим: изпълни ни с Твоето високо смирение, доколкото можем да вместим, за да Ти принесем, във всесветия ден на Твоето Благовещение, Твоето от Твоите, и да не мислим високо във всяко добро дело, но винаги да пребиваваме в смирение на духа. Украсени с тази най-първа добродетел, в пресветлия ден на този Твой празник, с кротост и чистота на сърцето с Архангел Гавриил да Ти зовем:
Радвай се, Благодатна. Радвай се, Обрадвана. Радвай се, Преблагословена, Господ е с Тебе и чрез Тебе с нас във вечни векове. Амин.
Акатисти. Книга 2. (предстои да излезе) 
издание на Славянобългарски манастир 
"Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон