kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Житие на св. великомъченик Георги Победоносец

Posted in Поучения.

 
 
Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император ДиоклетианРечник (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и тоа на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.
Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.
След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:
- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.
Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:
- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”
- Истината - отговорил Георги.
- Коя е тази истина?
- Истината е сам Христос, гонен от вас.
- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.
- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.
Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:
- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.
- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!
Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:
- Разкая ли се, Георги?
Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:
- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!
Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:
- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?
След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:
- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!
След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:
- Аз съм Георги!
Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:
- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!
Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.
Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.
Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:
- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.
Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:
- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!
След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:
- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!
Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.
Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:
- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.
- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.
- Какви са тези дела? – запитал императорът.
- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.
Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.
Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.
Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:
- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.
В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.
Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:
- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!
След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.
Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ИКОНА "ЖИВОНОСЕН ИЗТОЧНИК"

Posted in Поучения.

Кондак 1
На Тебе, Избраната от всички родове Владичица Богородица, явяваща ни Своята благодатна помощ, ние, Твоите раби, принасяме похвални песни. А Ти, Преблага Божия Майко, излей над нас Твоите велики и богати милости, та благодарно да Ти зовем:

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Икос 1
Множество Архангели и Ангели недоумяват от Бог Слово, утвърдил земята върху водите, как да Те възхвалят достойно. А ние, по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, в умиление от Твоите благодеяния, извършени над нас, с дръзновение Ти зовем:

Радвай се, Владичице, избрана от Бог Отец; радвай се, озарена от Дух Светий.

Радвай се, превъзнесена в рождеството на Син Божий; радвай се, благословена между жените.

Радвай се, Възвеличена Богородице; радвай се, облажавана от всички родове.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 2
Като си видяла, Премилосърдна Майко, слепеца, измъчван от жажда, си показала на войводата Извор с жива вода, за да напоиш и изцелиш слепеца, заблуден в пустинята - а той благодарно Ти зовеше: Алилуия.

Икос 2
Като чу Твоя Божествен глас, посочващ извор с вода, и го позна като Силоамска къпалня, войводата не само напои жадния, но и го изцели от слепотата. А ние, търсейки Твоята милост, Ти зовем така:

Радвай се, Владичице, Която живо изобразяваш купелта на спасението; радвай се, защото изцеляваш от душевна и телесна слепота.

Радвай се, защото укрепяваш разслабените; радвай се, защото даваш на хромите да ходят.

Радвай се, Майко на Светлината, отваряща очите на слепи; радвай се, защото озаряваш със светлината на истината седящите в тъмнина.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 3
Силата на Всевишния осенява всички, които с вяра и благоговение прибягват към Твоя Живоносен Източник, Пречиста Госпожо и Владичице. Осени със силата на Всевишния и нас, Майко Божия, които смирено припадаме пред Тебе и молитвено зовем: Алилуия.

Икос 3
Имайки неизказано богатство от милосърдие, Владичице, Ти чрез Твоя Живоносен Източник простираш ръка за помощ на всички болни, като лекуваш недъзите и изцеляваш страстите. Затова Ти зовем така:

Радвай се, Източник на непрестанна радост; радвай се, Чаша на неизказана благост.

Радвай се, неизчерпаемо съкровище на благодат; радвай се, Подателко на милост на просещите от Тебе.

Радвай се, изцеление на всички недъзи; радвай се, утешение в нашите печали.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 4
Буря от недоумение смути слепеца, който търсеше вода, за да утоли своята жажда. И ето, както някога със силата Божия се източи вода от камъка, така и сега се яви извор в безводната пустиня. Там Моисей източи вода, а тук Ти Сама, о, Майко Божия, послужи на чудото. Затова се молим: напой нашите жадни души с водите на благочестието[1], за да Ти зовем: Алилуия.

Икос 4
Като чу войводата Твоя дивен глас, Майко на милосърдието, посочващ извор с вода, която напоява жадния и изцелява слепия, и видя изпълнението на думите, зовеше така:

Радвай се, Владичице, укрепяване на страдалците; радвай се, изцеление на болните.

Радвай се, даряваща слово на немите; радвай се, лекуваща всички немощни.

Радвай се, помощ на намиращите се в беда; радвай се, утешение на униващите.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 5
Като черпим Божествена вода от Твоя Живоносен Източник, който излива струи на благодат за изцеление от душевни и телесни недъзи, Дево Богородителко, благодарно Ти зовем: Алилуия.

Икос 5
Хората, като видяха слепеца, прогледнал от водата на Твоя Живоносен Източник, Майко Божия, побързаха да Ти принесат в дар такива песни:

Радвай се, Владичице, Която отваряш вратите на милосърдието за верните; радвай се, защото не посрамваш надяващите се на Тебе.

Радвай се, защото утешаваш намиращите се в беда; радвай се, защото избавяш от напасти.

Радвай се, защото укрепяваш изнемогващите.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 6
Проповедник на Твоето чудо, Майко Божия, се яви войводата, защото слепецът дивно прогледна от водата на Твоя Живоносен Източник. Така просвети и помрачените зеници на нашата душа, за да проповядваме благодарно Твоите милости и да зовем: Алилуия.

Икос 6
Яви се за нас Твоят Живоносен Източник, Премилосърдна Майко, източващ многоразличната благодат на Твоя Син и наш Бог, Жизнодавеца Христа. Затова Ти принасяме такива песни:

Радвай се, Владичице, усърдна наша Застъпнице; радвай се, Пазителко на Божиите храмове.

Радвай се, преславна Игумения на светите обители; радвай се, вразумление на подвизаващите се в монашество.

Радвай се, укрепяваща монашестващите в послушанието; радвай се, покров и защита на всички християни.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 7
Благочестивият войвода Лъв, наречен цар от Тебе, Владичице, като искаше да Ти принесе благодарение, построи храм на мястото на явяването на Твоето чудо и го нарече Живоносен Източник, за да намерят всички Твоята помощ тук и да Ти зоват: Алилуия.

Икос 7
Нова Силоамска къпалня, по-голяма от древната, се яви, Пречиста Владичице, Твоят храм, в който се покланяме на иконата на Живоносния Източник, защото подаваш здраве на тялото не само веднъж в годината и на влизащия пръв, но винаги лекуваш всеки душевен и телесен недъг. Затова Ти зовем:

Радвай се, купел, в която се потопяват нашите скърби; радвай се, чаша на веселието, в която се разтварят нашите печали.

Радвай се, камък, напояващ жадуващите за живот; радвай се, дърво, услаждащо горчивите води на житейското море.

Радвай се, неизчерпаем извор на животворна вода; радвай се, баня, умиваща съвестта от греховната сквернота.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 8
Странно и преславно чудо се яви храмът на Твоя Живоносен Източник, Богородице, утоляващ духовната и телесната жажда и изцеляващ обхванатите от болести. А ние, прославяйки такава благодат, Ти зовем: Алилуия.

Икос 8
Премилостива Владичице Богородице, Ти подаваш всичко на всички, идващи с вяра на Твоя Живоносен Източник. За всички тях благодарно Ти зовем така:

Радвай се, Владичице, въплътила Безплътния; радвай се, утешение на страдащите майки.

Радвай се, опазване на сираците без майка; радвай се, Наставнице на младите.

Радвай се, възпитание на младенците.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 9
Всяко Ангелско и човешко естество се удивлява на Твоето милосърдие, Пресвета Дево, защото винаги се явяваш Помощница и Застъпница за всички, които Ти пеят: Алилуия.

Икос 9
Многоречивите витии не могат достойно да възпеят Живоносния Източник на Твоята неизчерпаема благодат, нито да обяснят силата на Твоите чудеса, извършвани за изцеление на болните и за всяка душевна и телесна полза на човеците. А ние Ти принасяме похвални песни така:

Радвай се, Храм на Живия Бог; радвай се, Жилище на Светия Дух.

Радвай се, Слава на Ангелите; радвай се, Владетелко на вселената.

Радвай се, спасение на света.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 10
Като искаше да спасиш всички страдащи, си дарила извор на живот за света, Пресвета Богородице, във водите на благодатта, та всички, получили изцеление и утешение в скърби и печали, благодарно да Ти зовем: Алилуия.

Икос 10
Бидейки стена и покров на просещите Твоята помощ, Владичице на света, си явила Живоносен Източник, защита от всякакви болести и утешение в беди и печали на всички, които Ти зоват така:

Радвай се, Владичице, усмиряване на гордите и непокорни човеци; радвай се, пресичане на лукавите и зли намерения.

Радвай се, Застъпнице за обидените; радвай се, вразумяване на обиждащите.

Радвай се, наказание на виновните; радвай се, оправдание на невинните.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 11
Пение всеумилено пак и пак Ти принасяме пред Твоя Живоносен Източник, Богородице, и в покаяние зовем от душа: Владичице, приеми молитвите на Твоите раби и ни избави от всякакви скърби и болести, нужди и печали, за да зовем за Теб на Бога: Алилуия.

Икос 11
Като светозарна свещ сияе в света с лъчите на благодатта Твоят Божествен Източник, Пресвета Богородице, и с явените чудеса просвещава умовете и сърцата, и наставлява да Ти зовем:

Радвай се, Владичице, просвещение на умовете; радвай се, очистване на нашите сърца.

Радвай се, обновление на духа; радвай се, освещаване на душите.

Радвай се, укрепяване на здравето.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 12
Имайки благодатта на Твоя Живоносен Източник, Пресвета Дево, прибягваме към Тебе, като към нерушима стена и застъпничество; погледни милостиво, Пресвета Богородице, на нашето тежко страдание и изцели скърбите и болестите на нашите души и тела, за да Ти зовем: Алилуия.

Икос 12
Възпявайки Твоите чудеса, Пресвета Дево, хвалим и славим Твоя Живоносен Източник, от който, като черпим струи на многоразлична благодат, Те величаем с такива похвали:

Радвай се, Богоизбрана Отроковице; радвай се, Невесто, увенчана от Бога.

Радвай се, благословена между жените; радвай се, превъзнесена по-високо от небесните.

Радвай се, предстояща пред Господния престол; радвай се, наша Застъпнице, винаги молеща се за света.

Радвай се, Владичице, изливаща Живоносен Източник за верните.

Кондак 13
О, Всевъзпявана Майко, дала на света Твоя Живоносен Източник, от който изливаш за нас велики и богати милости, приеми това наше благодарствено моление, дари ни извора на сегашния и бъдещия живот, та непрестанно да Ти зовем: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това 1-ви икос “Множество Архангели и Ангели...” и 1-ви кондак “На Тебе, Избраната от всички родове...”.

Молитва
О, Пресвета Дево, Всемилостива Госпожо, Владичице Богородице, Ти си ни дала Твоя Живоносен Източник, източващ дарове на изцеление за нашите души и тела, и за спасение на света. Затова, изпълнени с благодарност, усърдно Те молим, Пресвета Царице: моли Твоя Син и наш Бог да ни даде оставяне на прегрешенията и милост и утешение на всяка скърбяща и страдаща душа, и избавление от беди, скърби и болести. Подай, Госпожо, на този свят храм (или: на тази света обител) и на тези хора покров, запазване на този град, избавление и защита на нашата страна от напасти, та като поживеем мирно тук, и в бъдещия век да се удостоим да видим Тебе, нашата Застъпница, в славата на Царството на Твоя Син и наш Бог, на Когото слава и власт с Отца и Пресветия Дух във вечни векове. Амин.

 

Пасхални стихири

Posted in Поучения.

Ден на Възкресение е, 
да се радваме от тържеството на празника и един други да се прегърнем.
На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! 
и всичко да простим заради Възкресението.

Възкресението твое, Христе Спасителю, ангелите възпяват в небесата;
удостой и нас с чисто сърце да Те славим на земята.

Ангелът викаше на Благодатната: "Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се!
Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси." 
Люде, веселете се!

Светлей, светлей, нови Иерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия!
Ликувай сега и се весели, Сионе!
А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!

Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му и да бягат от лицето Му, които Го мразят 
Пасха свещена се показа нам днес; 
Пасха нова и свята; Пасха тайнствена и всепочитана, 
Пасхата на Христа Избавителя, Пасха непорочна, 
Пасха велика, Пасха на верните, 
Пасха, която ни отваря райските врати, 
Пасха, която освещава всички верни.

Този е денят, който Господ сътвори: да се възрадваме и развеселим в него!

Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха, 
Пасха всечестна ни озари!

Пасха е! С радост един другиго да прегърнем!

О, Пасха - избавление от скръб!

Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: Възвестете на апостолите!

 

Великденски размисли

Posted in Поучения.

Автор : св. Григорий Нисийски

 

Братя, през тази светлозарна нощ, която съедини блясъка на кандилата с ранните лъчи на слънцето и произведе непрекъснат от промеждутъчна тъмнина ден, нека размислим върху пророчеството, което гласи: „Тоя ден е Господ сътворил, да се зарадваме и да се развеселим в него“ (Пс. 117:24). Делото на този ден не е тежко и трудно, а е радост и веселие, доколкото говори словото Божие – да се зарадваме и да се развеселим в него!

О, прекрасно знамение! О, сладостно повеление! Кой ще закъснее да се подчини на тези заповеди? Кой няма да счете за себе си вредно да отсрочи за дълго едно такова занимание? Радостта и веселието в тоя ден са заповед, чрез изпълнението на която се унищожава присъдата за грях и скръбта се превръща в радост. Такова е решението на мъдростта – в деня на радостта да се забравят всички злини! Този ден ни заставя да забравим за първата против нас присъда – или, по-добре речено, не да забравим, а съвсем да я унищожим, защото той напълно е заличил всяка следа от произнесеното върху нас осъждение.

Тогава детерождението ставало в болки, сега раждането става без мъки – тогава сме се раждали от плът, за да бъдем плътски – роденото пък сега е дух от дух; тогава бяхме синове човечески – сега сме чеда Божии; тогава сме били смъкнати от небето на земята – сега Възкръсналият ни направи небесни; тогава чрез греха е царувала смъртта – сега пък чрез оправдание животът получава власт!

Тогава един открил входа за смъртта – сега чрез Единия се въвеждаме в живота; тогава чрез смъртта сме се лишили от живот – сега смъртта се унищожава чрез живота; тогава от срам сме се крили под смоковницата – сега, облечени в слава се приближаваме към дървото на живота; тогава за престъпление сме били изгонени от рая – сега чрез вяра се заселваме в рая! На онзи, който обича, отново му се предлага за храна плодът на живота; отново райският извор, разделен на четири евангелски потока, напоява цялото лице на Църквата, така, че се напояват и нашите души, които Сеячът на словото премина с плуга на учението, и те обилно отхранват плодове на добродетели.

При това положение, какво е нужно да направим? Какво друго, освен да подражаваме на пророческите планини и хълмове в ликуването им, както е речено: „Планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета“ (Пс. 113:4). И така – елате да се възрадваме в Господа, Който съкруши силата на врага и въздигна заради нас великото и победно знамение – кръста, над падналия противник!

Да възкликнем – възкликването е тържествен изблик за победа, изтръгнат от сърцата на победителите и отправен над победените. Доколкото воинството на нашия неприятел е унищожено, и самият той, който има власт над злата армия от демони е прогонен и погубен, и даже обърнат в нищожество, нека кажем: „Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове“ (Пс. 94:3); Той е благословил венеца на времената според благостта Си и Той ни е въвел в тази духовна радост чрез Христа Иисуса, Комуто нека бъде слава во веки – амин.

http://pravoslaven-sviat.org/2017/04/15/welikdenski-razmisli/

В НАВЕЧЕРИЕТО НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Posted in Поучения.

Велики четвъртък… Велики петък… Велика събота. Тези дни са велики и страшни. Какво се случва на земята? Хората не искат Бога, хората искат да изгонят от тялото Сина Божи, Господ Христос!

Ето, Той е дошъл в този свят, родил се е като Човек, бил е малко Дете, Юноша, зрял Човек. Тридесет и три години и половина е живял като Човек в този свят. Взел е на Себе Си всички мъки на човешкия род. Взел е на Себе Си най-голямата мъка – човешкия грях. Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Йоан 1:29), това е най-тежкото бреме. Няма по-голямо бреме в човешкия род от греха.
Нито един Негов ден, нито една Негова нощ не е била радост; изпитвал е мъка след мъка, скръб след скръб, гледайки хората. А всеки човек в този свят пред очите на Господ Христос не е нищо друго, освен един буен извор, от който непрестанно извират грехове, грехове и грехове, което значи човешки мъки. Никой не е видял, не е познал, не е почувствал каква мъка е грехът така, както Безгрешният Господ.
Колко чудеса, колко добрини е правел Господ, та когато хората са се опитвали да намерят в Него някакъв, макар и най-малък грях, не са успели. Най-опасните преследвачи, най-страшните шпиони на човешките сърца не са могли да намерят и следа от грях в Него. Затова Той смело ги е питал: Кой от вас ще Ме укори за грях (Йоан 8:46)? Никой от хората не е могъл да Го укори за грях.

Както чухте от днешното Свето Евангелие, когато стареите на еврейските първосвещеници и войниците се приближили, за да Го хванат, всички паднали на земята пред Него (Йоан 18:6). Само в този миг Той допуснал Неговият божествен поглед да изпусне един божествен лъч – и всички паднали на земята. И Спасителят допуснал остри насмешки и поругания, разказва днешното Евангелие, Евангелието на Господните страдания, какви мъки претърпял, какви унижения и обиди, какви удари, заплювания и плесници понесъл! И Църквата пее за това: Слава на Твоето дълготърпение, Господи! Той с една дума възкресявал мъртви, с една Своя дума възкресил и Лазар (Йоан11:1-45), възкресил от мъртвите сина на Наинската вдовица (Лук. 7:11-15), изцелил прокажения само с дума, с поглед, със сянка (Лук. 5:12-14). А какво се случва сега? Той мълчаливо понася всички мъки, всички обиди, и за всички благодеяния хората Му се отплащат с различни злини.
Преминал е през целия човешки живот, показал е какъв трябва да бъде човекът, как трябва да живее в този свят: да живее с Божествената истина, с Божествената правда. Затова Светото Евангелие иска от нас, християните, да постъпваме достойно за Бога, Който ни е призвал в Своето царство и слава (1 Сол. 2:12; Кол. 1:10), както подобава на Бог в тяло. Бог в тяло – това е Господ Христос! Ето, Той е Човек, показал е как трябва ние, хората, да живеем в света, а ние сме прегърнали лъжата, прегърнали сме неправдата, прегърнали сме смъртта, а чрез всички грехове сме прегърнали и дявола.

Той, Благият Господ, е дошъл в този свят, за да вземе всичко върху Себе Си, всички наши страшни мъки, да вземе и греховете, и смъртта, и да ни освободи от тях. И когато Неговите врагове фарисеите и садукеите ликували, минавали край Неговия кръст и Му се надсмивали: Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме (Марк. 15:32), и когато правели това, Той мълчал. И те са видели Неговите безбройни чудеса. Сами са казвали: Тоя Човек върши много чудеса, какво ще правим с Него, всички ще повярват в Него, всички хора тръгнаха след Него (Йоан 11:47-48).

Понесъл е всички поругания, всички унижения – защо? За да влезе, мои братя и сестри, в нашата смърт, за да я вземе върху Себе Си и да я разруши като Бог. Затова Той претърпял всичко. Затова приел кръст, та със силата на Своето Божество като Богочовек да разруши смъртта. И в една днешна дивна църковна песен се казва: „Господ претърпя всички поругания и плесници, и заплювания, и всички страдания, за да дари на всички възкресение от мъртвите”. Ето, затова Господ е влязъл в нашата смърт – за да вземе върху Себе Си тази най-тежка и най-страшна мъка, да я разруши и да дари на нас, хората, безсмъртие, да направи човешкото тяло безсмъртно, а душата вече е сътворена безсмъртна.

Сатаната ликувал, когато влязъл в Юда (Йоан 13:27), когато Юда му отворил вратите на сърцето си. Ликувал е, че ще предаде на смърт Иисус чрез Юда. И мислел: Този Иисус от Назарет, Който ми е причинил толкова мъки, ето, Той е човек, носи човешко тяло, смъртта ще Го унищожи! Както е унищожила милиони хора от началото на света до днес…

Всъщност, през тези свети велики дни се води борба за човека, борба между Бога и сатаната, който влиза в Юда и действа от него чрез неговата свободна воля. Страшно е, братя, това, че Юда допуснал да бъде оръдие на сатаната. В днешната песен се казва, че Юда според своите дела се е показал като втори дявол. Юда се причастил на Тайната вечеря и след това отишъл при враговете и продал своя Учител (Йоан 13:30; Лук. 22:36).

В една тъжна църковна песен днес се пее: Юда със светото Причастие в уста предаде Господа. Този грях, братя, е по-голям от Адамовия грях в рая. Грехът на Юда е по-голям от всички човешки грехове. Той предава Бога, с Чиято сила и сам е възкресявал мъртви и е вършел безброй чудеса заедно с останалите апостоли. Той съзнателно предава и продава Бога!
Господ Христос мълчаливо приема всичко. Защото Той воюва за човешката душа, за да освободи човека от смъртта. И когато е разпнат на кръста и издъхнал, тогава Той слязъл в царството на смъртта, в ада, и със силата на Своето Божество разрушил ада и извел от него душите на всички праведници, на всички хора в Царството Небесно.
Така Господ е взел върху Себе Си човешката смърт, победил я е, разрушил я е. И с това е обезоръжил кого? Обезоръжил е дявола, онзи сатана, който чрез Юда мислел да унищожи Господ Христос! Защото сатаната държи човешкия род в своя власт чрез греха, държи го чрез смъртта, а грехът и смъртта са негова сила, двете негови ръце, двете ръце на Сатаната. Тези ръце Господ е отсякъл и е освободил човека от робуването на смъртта и ни е дал възкресителни сили, за да победим и ние смъртта, да победим греха, а след това да победим и дявола.

Затова след Христовия кръст и Неговото Възкресение дяволът е немощен и безсилен пред хората. Всеки християнин с вярата в Господ Иисус и с Неговия свят кръст побеждава вражеската сила, всяка вражеска сила. Изпълняват се думите на Спасителя, казани на светите апостоли: Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19). Нищо! Нито дяволът, нито грехът, нито смъртта! Ето победата, ето всепобедата!

Ние, християните, празнуваме тази победа днес, утре, вдругиден, а пълната победа ще празнуваме в деня на Възкресение Христово. Ние сме християни, защото живеем с Христос, защото непрестанно Го преживяваме. Ние преживяваме Велики четвъртък, Велики петък, преживяваме всички страдания на Христос, които Той е понесъл за нас, преживяваме ги като свои. Плачем за Него и с Него. Но също така преживяваме с Него и Неговото Възкресение, и заедно с Него възкръсваме в голямата Негова любов и Неговото човеколюбие. Побеждаваме смъртта по Неговия дар и милост. Великият свети Григорий Богослов казва: „Вчера се бях разпнал с Него, днес оживявам с Него; вчера се бях се погребал с Него, днес възкръсвам с Него”. Това се случва с всеки християнин. Ние тъгуваме с Христовата тъга, тъгуваме заради греха и заради нашия човешки грях, знаем, че Господ е понесъл смърт заради нас, заради нашите страшни грехове, заради нашите ужаси и страхотии, но Неговото човеколюбие е безмерно.

Затова пред нас, християните, са отворени всички небеса. Смъртта се отдръпва и бяга от нас; смъртта на тялото – това е сън за нас, християните. Тялото временно ще заспи, докато чака деня на Страшния съд, после ще възкръсне от мъртвите, ще се съедини със своята душа и ще влезе във вечното Царство на Христовата Любов, или на демонското зло, според това какво е вършел човек през времето на своя живот на земята: бил ли е Христов, или е бил против Христа.

И ние, братя мои, всяка година, прославяйки тези велики и свети дни, ние се подмладяваме и се опролетяваме чрез вярата. Ние преживяваме всичко, което е Христово: Неговата вечна истина, Неговата правда, Неговия вечен живот – всичко това преживяваме като свое. И затова в нас няма страх… Ето Господ, Който взема върху Си греховете на света (Йоан 1:29), взема и моя, и твоя грях по Своето велико човеколюбие, дава сили и на мене, и на тебе чрез светото Причастие, чрез светите Тайни, за да побеждаваме в себе си всичко, което е смъртно и греховно.

Братя мои, нека прекарваме тези велики дни в свята печал, за да посрещнем радостно Възкресението и нашата радост да трае вечно. Възкресение Христово – радост на радостите, вечна радост, която никога не свършва! Ето, тази вечна радост трябва да има всеки от нас, да я носи в сърцето си; и когато го нападнат изкушения, скърби и мъки, тъмнина и мрак, когато нощта на този свят го напада чрез лоши хора и чрез страшни събития в света – той да държи високо в ума си и в душата си този факел на небесната радост, да не се плаши нито от греха, нито от дявола, нито от смъртта. Да върви смело и да потъпква всяко изкушение, всяка змия и скорпия! Нищо няма да ви навреди! Не се бойте от никакво зло на този свят, от никакво гонение, от никакви смърти, от никакъв дявол! Нашият Господ и Спасител е по-силен от всичко, от всички смърти, от всички дяволи, от всички грехове!

На Него слава и хвала сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

СВ. ЮСТИН ПОПОВИЧ