kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com

Рождество на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен (Еньовден)

Posted in Поучения.

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея.

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си.

Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детедо трябва де са казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: “Йоан му е името”.

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

А младенецът растял и крепнел духом...

В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела, с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан, техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Житие на свети апостол Вартоломей

Posted in Поучения.

Свети апостол Вартоломей се смята от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, когото апостол Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в числото на Дванадесетте апостоли, които вървели подир Иисуса Христа и на които Господ дал сила да изцерява болести и да правят чудеса чрез Неговото име.

След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и апостол Филип.

Веднъж, когато те проповядвали отделно в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил откровение, че Филип търпи притеснения и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това внушение и оттогава вече не се разделил с Филип до смъртта му и делил с него трудове и опасности. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те усърдно проповядвали словото божие и с търпение понасяли гонения и страдания.

Във Фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали много езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили против тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказание. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но изведнъж се появила страшна буря със земетресение. Изплашеният народ настойчиво искал освобождаването на мъчениците.

Престарелият Филип вече предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив. Той заедно с Мариам погребал тялото на апостол Филип, след това кръстил повярвалите, поставил за епископ благочестивия старец Стахий и след няколко дни напуснал Йерапол, като посетил Индия - както говори преданието - и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски разказва, че знаменитият учен Пантен донесъл в Александрия евангелие, намерено от него в Индия, което предполагат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.

След това апостол Вартоломей посетил Армения, където обърнал към християнството много езичници и чрез Божията сила правел чудеса. Дъщерята на царя била много болна. Св. Вартоломей я изцерил и царят от благодарност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи дарове. Апостолът върнал всички тия дарове, като казал:

- Не с тия неща аз търгувам, но гледам да придобия човешки души. Ако тях придобия и ги представя на Господа, то добър търговец ще бъда пред Него.

Царят приел свето кръщение. С него се кръстили и голям брой негови поданици.

В град Албанопол идолските жреци подбудили против ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го поставили в оловен ковчег.

По-късно мощите на св. апостол Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а след това в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се празнува на 25 август.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

Не трябва да се премълчи и следният разказ за апостол Вартоломей, който се намира в житието на преподобния  Йосиф Песнописец.

Когато веднъж бил в Тесалия, преподобният Йосиф получил от един познат добродетелен мъж част от мощите на свети апостол Вартоломей. Донесъл ги в своята обител, близо до Константинопол, и построил там църква в името на свети апостол Вартоломей, а светите му мощи с почести положил в нея. Изпитвайки голяма любов и вяра към светия апостол, той често се удостоявал да го вижда насън и затова пожелал да украси празника му с хвалебни песнопения. Но не се решавал да направи това, като се съмнявал дали делото ще бъде угодно на светия апостол. Затова усърдно молел Бога и Божия апостол да му открият това и да му даруват премъдрост да създаде достойни за свети Вартоломей хвалебни стихове. Преподобният Йосиф се молел с пост и сълзи четиридесет дни и в навечерието на празненството на апостола той видял, че от олтара излязъл свети Вартоломей, облечен в бели дрехи, и разтворил олтарната завеса, зовейки го при себе си. Когато преподобният Йосиф се приближил, светият апостол взел от престола светото евангелие и го сложил върху гърдите на Иосифа с думите:

- Да те благослови Десницата на всемогъщия Бог и от езика ти да потекат водите на небесната премъдрост: сърцето ти да стане храм на Светия Дух и песните ти да усладят вселената.

Светият апостол казал това и станал невидим, а преподобният Йосиф, усетил благодатта на премъдростта в себе си, се изпълнил с неизразима радост и благодарност. Оттогава той започнал да пише църковни химни и канони, с които украсил не само празника на апостол Вартоломей, но и на много светии, и особено почел с множество канони Пречистата Божия Майка и свети Николай. Изобилно украсил светата Църква с песнопения, заради което и получил името Песнописец. За всичко това слава на Христа, нашия Спасител, с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Молитва към Светител, хирург, изповедник Лука , Архиепископ Кримски и Симферополски

Posted in Поучения.

 
О, всеблажени изповедниче, светителю Луко, велик Христов угодниче!
Припадайки пред теб в сърдечно умиление и пред ковчега с твоите честни и многоцелебни мощи, ние те умоляваме с велико усърдие така, както чедо умилява своя любим баща: послушай нас, грешните и недостойните, и принеси нашата молитва на милостивия и човеколюбив Бог, пред Когото ти предстоиш с радост, заедно с целия сонм на светиите и Ангелите. Вярваме, че ни обичаш с онази любов, с която си възлюбил ближните си по време на твоето земно странстване. Измоли от Христа нашия Бог да ни утвърди в Своята света Православна Църква и в духа на правата вяра и благочестие: да утвърди пастирите в своята ревност и постоянна грижа за спасението на поверените и люде – правовярващите да укрепват; слабите и немощните във вярата да усилват, новоначалните да наставляват, а отстъпниците и противниците да изобличават. Всички нас обдарувай с благопотребни дарове за спасение и с всичко, което е полезно за този временен живот и след него. Моли се за процъфтяването на нашите градове и села, за изобилие на земните плодове, за избавяне от глад и от всяка проказа. На скърбящите подай утешение, на страдащите – изцерение, на заблудените от пътя на истината – скорошно обръщане, на родителите – благословение, на децата – възпитание в страх Господен, на бедните и немощните – помощ и застъпничество.
Благослови ни с цялото си свято архипастирско благословение, та покривани с него, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всички вражески козни, ереси и разколи.
Дай ни благоугодно да преминем попрището на нашия временен живот, наставлявайки ни по пътя, който ще ни отведе в селенията на праведните, избави ни от въздушните митарства и се помоли за нас на всесилния Бог, за да Го славим заедно с теб във вечния живот, Отца, Сина и Светия Дух, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, във вечни векове.

Задушница пред Петдесетница

Posted in Поучения.

Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.

Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Молитва за починалите

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

За чудотворните икони на св. Георги в Зографския манастир

Posted in Поучения.

Многобройни са светините в Зографската св. обител на Св. Гора Атон, а сред тях на особена почит са трите чудотворни икони на св. вмчк Георги, намиращи се в съборния храм на манастира, носещ също името на Победоносеца Великомъченик.
 
Фануилската чудотворна икона на св. вмчк Георги
По време на царуването на император Лъв Мъдри и на цар Симеон Велики имало трима братя по плът, а най-вече по дух - Моисей, Аарон и Иоан, родени в Охрид. От преголяма любов към Бога те избрали да оставят света и да приемат ангелския образ – монашеството. Избрали да живеят като отшелници, в дълбоко уединение в Атонската пустиня. Постепенно се прочули и към тях се присъединили други желаещи да се подвизават като монаси. Това увеличаващо се паство основало обща обител – днешният Зографски манастир на Св. Гора Атон. 
В годината 919 от Рождество Христово съградили малък съборен храм, на който искали да дадат име. Едни казвали да бъде на великия Николай - Мирликийски Чудотворец, други на свети Климент - Охридския чудотворец. Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата. И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенната им молба, необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително. На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписал се образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня.
Заради тази самоизписана икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ - от гр. ζωγράφος - „живописец“.
За произхода на тази икона се разказва следното. В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов, и там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден пред очите на братята и монасите този образ станал невидим. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на игумена на тази обител, наречен Евстратий, и му казал: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“.
След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали в Света Гора, в светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги образ на свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител св. Георги обител.
Така се разраснало още повече първото Зографска монашеско братство. То било съставено от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път, и от честни монаси, дошли от изток, призовани и доведени от самия светец. За игумен бил поставен дошлият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.
Вестта за самоизписалия се образ на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата.
Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо.
Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписания образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко пипнал иконата с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал на мястото на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, с ужас разбрал, че е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви - негови и на придружителите му – не помогнали. Изтощен от усилията, се унесъл в дрямка. Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие“. Тази частица стои до днес върху честното лице на Светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони. 
Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на негово преосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време „зографос“, ѝ дадоха името „Зограф“. С. П. [Санкт Петербург], 1837 г.”
 
Аравийска чудотворна икона на св. вмчк Георги
През 12. век бедуините от Йорданска Арабия избивали християните край град Лида и разграбвали домовете им. Един благочестив християнин, за да запази от поругание светата икона, я пуснал в морето. Иконата плавала сама, неизвестно колко време, и дошла до Ватопедското пристанище. Когато била забелязана, лодки от различни манастири влизали в морето, за да я вземат, но тя се отдалечавала. Но когато влязъл един благочестив старец от Зографския манастир, тя сама се приближила и била извадена на брега.
Възникнал голям спор между много отци от различни манастири, като всеки искал да отнесе това съкровище и тази светиня в своята обител. Понеже не стигнали до съгласие, Предстоятелят на Света Гора - Протът, заедно със старците от Светата община, потърсили начин да разберат към кой манастир ще благоволи Светият Победоносец. Накрая решили да я качат на младо муле и да го оставят свободно да върви и където спре – там да оставят иконата.
Когато го натоварили, то, без да бъде водено и насочвано, с равен и спокоен ход се отправило към светата Зографска обител. Изкачило се на хълма на запад от манастира и там останало неподвижно. Като видели това чудно дело, светогорските отци дарили иконата на Зографския манастир и тържествено - с кадилници, свещи и песни, я пренесли до съборния храм и я поставили до левия стълб на църквата, където стои и до днес, за честно поклонение на всички.
А на хълма била построена малка черква за спомен на чудното събитие. И до днес на всеки панигир на манастира се прави литийно шествие с тази икона, от съборния храм до малкия „Св. Георги“ на отсрещния хълм и обратно.
Върху сегашния ѝ сребърен обков стои следният надпис (даден тук в превод на новобългарски): „Тази чудотворна икона на светия славен великомъченик, победоносец и чудотворец Георги по неведомо Божие повеление доплува през морето от Арабия до Света гора Атонска и отначало засия като слънчев лъч в пристанището на Ватопедския манастир. Щом видяха това, монасите от останалите атонски манастири също се стекоха към това чудо, като всеки от тях желаеше да прибере иконата в собствения си манастир, но по волята на Бога и на страстотърпеца Георги тя пак по чудодеен начин се премести оттам и се засели в Зографската обител, където и до днес тази икона дарява непрестанни чудеса на усърдните богомолци, които с вяра идват на поклонение в тази обител. В чест и памет на светия славен великомъченик Георги този обков бе направен със старанието на преподобните отци от Зографския манастир Викентий и Анатолий и с даренията на христолюбиви раби божии, одески славянобългарски търговци родом от разни епархии на Македония, чиито имена са записани в съборната книга за вечно възпоминание сред достоблажените ктитори на тази света обител. 1822 [година], Санкт Петербург.“ В последните години обаче този обков не е слаган на иконата, а тя стои подпряна на мястото си, сякаш готова веднага отново да тръгне на литийно шествие.
Молдавска чудотворна икона на св. вмчк Георги
Турските войски често нападали земите на молдавския воевода Стефан. По едно време към него потеглило безчислено множество, което искало да го унищожи докрай. Като видял това пълчище, той се разколебал и се уплашил по човешки. С болка в сърцето се обърнал към Господа, а вечерта заспал печален. Насън на опечаленото сърце се явил свети великомъченик Георги и му рекъл: „Дерзай в Господа и да не се страхуваш от това множество. Щом дойде утрото, събери полковете си и ги изпрати към враговете с тръбен и тържествен глас. И ще познаеш Божията сила, която винаги ти помага, защото затова съм пратен - да покажа Кой е Побеждаващият и великата Му сила, която действа чрез тебе, и да ти помогна в тази битка. А ти ми обнови опустошения манастир, който се нарича „Зограф“ и се намира в Светата Атонска планина, и пренеси там иконата ми, която имам при теб“. Като станал от сън и размислил за видяното, воеводата никак не се усъмнил в Божията милост, и като събрал полковете си, ударил противника и го унищожил докрай.
Преданието разказва, че пленените турски военачалници се явили един ден при воеводата и му казали: „Сред вашите войници имаше един храбър воин, когото искаме да видим и да поздравим. Ние почитаме безстрашните бойци, макар и да са наши врагове. Той връхлиташе като вихър върху войските ни, сееше ужас сред тях. Много народи сме покорили, в много битки сме били, но такъв войник не сме срещали. Той летеше между полковете, конят му сякаш беше с криле, а мечът му като светкавица. Неговият набег се носеше като гръм над бойното поле, а погледът му като мълния сковаваше най-храбрите ни полкове. Воеводо, покажете ни този войник, за да го почетем“. Стефан казал, че сред войските му няма такъв боец. Погледът на военачалника случайно се спрял върху иконата на свети Георги. „Ето този беше, който е нарисуван тук. Слава, хвала и чест на името му. Честити сте, че имате такъв боец на ваша страна.“ И се поклонил със страхопочитание на светия Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги.
Благодарен за помощта на Светеца, воеводата Стефан изпратил в Света Гора свой честен служител с иконата и му поръчал да обнови обителта из основи.
Така третата чудотворна икона на свети великомъченик Георги била положена в Зографския манастир. Върху обкова на иконата има църковнославянски надпис, който в превод гласи: „С благословията на негово високопреосвещенство Серафим, митрополит новгородски и санкпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на архимандрит Анатолий, който в 1838 година бе епитроп на настоящия ставропигиален Атоно-Зографски манастир и на вселенския патриаршески престол, този обков се направи в С. Петербург за настоящата чудотворна икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се през 1484 година на молдавския воевода Стефан Велики, който впоследствие възобновил настоящата Зографска света обител.“
И днес трите чудотворни светини продължават да бдят над Зографската света обител, да я пазят и укрепяват, та да пребъде през вековете. А многобройните поклонници ежедневно се покланят пред светите икони, търсейки помощ и застъпничество от освободителя на пленници, на бедните защитника, на немощните лекаря, победоносния великомъченик Георги!
Материалът е подготвен от Мартин Митов, по светогорски текстове.