Ваше Преосвещенство, Боголюбиви отци, обични в Господа братя и сестри,

Днес се открива предизборната кампания за избиране на народни представители, които да представляват българския народ в следващото Народно събрание.  В края на предишния парламент обърнах внимание на факта, че Бог не даде власт. Всяка власт е от Бога, но предишният парламент не съумя да произведе легитимна власт. Следователно Бог, поради някакви Негови съображения, ние го наричаме Божий промисъл, не допусна предишното народно събрание да произведе власт, а допусна вместо това властта да премине в служебно правителство. Неведоми са пътищата Божии и включително аз нямам претенцията да разбирам всичко. Но със здравия човешки разум ми се струва, че Бог този път сякаш е решил да позволи на българския народ да извърши върху себе си всички експерименти, към които десетилетия наред го тласкат всевъзможни лъже-пророци. Да види нашия народ как е без правителство. Да си поиграе на смяна на държавното устройство. Да повери суверенната си воля на бездушни машини. Да позволи най-чистият израз на народовластието, какъвто е изборния процес, да бъде приватизиран. Изобщо, да бъде изпълнено всяко налудничаво желание, независимо дали то се изразява от по-големи групи хора или само от неколцина по-гласовити наши съвременници. Ние, изглежда наистина трябва да допуснем да ни се случи всичко, за да се опомним. Ако се опомним.

Църквата не си позволява никакви експерименти и заради това тя е най-устойчивата институция в този свят! Защото тя е Богочовешки организъм. Правилата в нея са установени от Светия Дух и не подлежат на промяна. Те са основани на любов, доверие и съборност. Именно заради това Църквата е и най-атакуваната институция на този свят. Поднебесните сили на злото неуморно се опитват да я подкопават, дискредитират, унижават и тикат в ъгъла. Защото тя задава критерия. Задава мярката. Задава принципите. И защото включително от позицията на своите критерии и принципи може да обясни, че не може да има трайна, легитимна светска власт, ако тази власт ще се основава не върху любовта, доверието и съборността, а върху омразата, недоверието и всяването на раздори. Да се надяваме, че Бог в превеликата си милост ще вдъхне разум на нас и на нашите сънародници, за да преминем през днешните неуредици и да стъпим на здравия и спасителен път на принципите, върху които е основана нашата православна вяра и цивилизованото общество, в което бихме искали да живеем.

Днес сред нас са дошли наши миряни, които в следващите дни ще поискат да получат народното доверие, за да се опитат според силите си да направят нещо добро за своите съграждани и съотечественици в следващия парламент. Всеки, който е пристъпил в Божия дом, със страх Божи и с искрени добри намерения ще получи нашето благословение. Благославяме ги и им желаем успех.

Църквата обича всички хора еднакво. Не делим хората по политическите им пристрастия. Хората делят себе си по политическите си пристрастия, без което в съвременната демокрация изглежда не може. По-лошото е когато хората делят себе си в отношението си към ценностите. В отношението си към другите хора. И в отношението си към Църквата.

Независимо от политическите им пристрастия има хора, които се стараят да се придържат към християнските ценности. Които уважават другите хора и имат грижа за тях. И които се застъпват за църквата, защото разбират какво е значението на църквата за българския народ и държава. Има други, които не уважават ценностите ни. За които останалите хора са инструмент за постигане на целите им. И, които, в най-лошия случай, са прикрити или явни врагове на църквата. Ще се молим за успеха на първите и ще се молим за спасението на душите на вторите.

България има нужда от вяра. Вярата се крепи върху надеждата, а източникът на надеждата е любовта. Иисус Христос ни казва: „Обичайте се!“ Църквата винаги повтаря това: „Обичайте се!“ Няма как обществото ни да се развива, ако между хората няма любов, ако не се възпитава и не се отглежда любов. На дошлите днес в храма кандидати за народни представители казвам: Обичайте народа си, както църквата го обича. Когато той усети обичта ви, ще възроди в себе си надеждата, а надеждата ще му даде вяра, че е способен да направи чудеса. Вярата, която повдига планини. Когато Бог усети, че сме изпълнени с любов, когато види в очите ни надеждата и почувства вярата в сърцата ни, тогава той няма да закъснее да въздаде справедливостта си. Не гневлива, не отмъстителна, а онази, истинската Божия справедливост, за която всички толкова жадуват. Той ще смири бесовете, бъдете сигурни. Само трябва да се обърнем към него с вяра и да кажем: Господи Иисусе Христе, пази България!

Още веднъж ви пожелавам успех, в името на Иисус Христос! Бог да пази България!

Произнесено след молебена в митрополитски храм „Св. Марина“ 

11 юни 2021, град Пловдив

До

освещения клир,

монашествуващите,

и църковнослужителите на Пловдивската епархия

        Боголюбиви отци, братя и сестри,

Във връзка с предстоящите празници: Вход Господен в Йерусалим, Великата Седмица, Възкресение Христово и цветоносния период, предвид епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавируса Covid-19, в съобразяване и изпълнение на Окръжното на Св. Синод на БПЦ - БП от 30.03.2020 г.,

РАЗПОРЕЖДАМЕ:

1.  На празник Вход Господ в Йерусалим, освещаването на върбовите клонки да се извърши в навечерието на празника, след празничната вечерня. Раздаването на върбата да става отвън в двора на храма, (не в храма) при спазване на т. 7 и 8 от Синодалното окръжно и строго съблюдаване на регламентираното разстояние между вярващите.

2.  На Велика Сряда след Малкото повечерие да се извърши и чина на Великия маслосвет. Помазването с осветения елей да се извършва при спазване на изискванията в т. 7 и 8 от Синодалното окръжно. Като на Велики Четвъртък да се извърша само помазване на желаещите миряни, а не общ маслосвет.

3. На Велики Петък след изнасянето на св. Плащаница и поставянето й в средата на храма за поклонение, да бъде покрита с найлоново покривало (или PVC прозрачно покривало), като след всеки богомолец да се почиства с дезинфектант, при стриктно изпълнение на т. 7 и 8 от Синодалното окръжно и строго съблюдаване на регламентираното разстояние между вярващите.

4.  В нощта на Възкресение Христово, да бъдат спазени всички изисквания в Синодалното окръжно писмо.

5. Поздрава на свещенослужителите към миряните в Пасхалните дни да става от солея, без изнасянето на кръста, св. Евангелие и иконата на Възкресение за поклонение.

6. По време на празниците: Вход Господен в Йерусалим, Велики Петък и Възкресение Христово продажбата и паленето на църковните свещи да се осъществява пред храмовете, при спазване на т. 7 и 8 от Синодалното окръжно и строго съблюдаване на регламентираното разстояние между вярващите.

Горното разпореждаме за строго съблюдаване и  стриктно изпълнение.

        Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,

+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ   Н И К О Л А Й

ДО

ОСВЕЩЕНИЯ КЛИР

И ВЕРНИТЕ МИРЯНИ ОТ

ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

oт Пловдивския митрополит Николай

        Скъпи отци, обични в Господа братя и сестри,

     Разбрах, че през последните седмици мнозина са се интересували  за причините за отсъствието ми от ежедневния църковен живот и за здравословното ми състояние. Спазвайки правилото, че между нас не бива да има тайни, а всичко трябва да е явно (Лука 8:17), за да успокоим възможните притеснения сред верните, а и за да се разсеят слуховете, бих искал да ви известя, че в началото на месец март претърпях операция за смяна на тазобедрена става. Операцията беше извършена в нашия Богоспасаем град Пловдив, в УМБАЛ „Пълмед“, от екип на отделението по Ортопедия и травматология, под ръководството на хирурзите д-р Николай Иванов и  д-р Кирил Стоянов.

    Нямам думи, за да изразя благодарността си към д-р Иванов, д-р Стoянов, всички техни колеги, и към ръководството на болница „Пълмед,“, в лицето на д-р Михаил Тиков и неговият син Иван Тиков, за изключителния професионализъм на специалистите в това болнично заведение, и най-вече за изключителната им грижовност, отзивчивост и състрадателност, които се определят с една дума – човещина. Видях как тези хора се грижат не само за тялото, но което е много по-важно, за душата на болящите и от сърце моля Бог да им дарува здраве и крепки сили, за да изпълняват и занапред все така всеотдайно своята мисия. Покланям им се и ги благославям!

    Благодаря на всички свещенослужители на Пловдивска епархия и на всички благочестиви християни, за молитвите, които знам, че сте отправяли за оздравяването на своя митрополит, и за поздравленията и благопожеланията, които получавам през последните дни. Вече съм изписан от болницата и продължавам възстановяването си в митрополитския дом в Пловдив. Времето на Великия пост е време за смирение, уединение и молитва и благодаря Богу, че това изпитание ми се случи точно сега. За да осмисля лично и да осъзная още по-силно колко нашите житейски изпитания са нищожни и незначителни в сравнение с онези, които е изтърпял заради нас и заради нашето спасение Господ Иисус Христос. Уповавам се на Божията милост и се надявам, че Той ще ме подкрепи и укрепи, за да мога скоро да се върна сред вас и всички, съборно, заедно, да продължим всегдашното ни усърдно служение. Слава на Бога за всичко!

     Призовавам над всички вас, вашите семейства и близки Божието благословение, моля се за вас и ви пожелавам лек и душеспасителен пост.

     † ПЛОВДИВСКИ  МИТРОПОЛИТ   Н И К О Л А Й

Обични в Господа братя и сестри,

Отново честваме деня на Съединението на България. Предполагам, че отново, точно в този ден, както това се случва вече години наред, ще се изричат патетични думи за това, как трябва да сме единни и да взимаме пример от нашите предци, в момент, в който обществото ни се раздира от конфликти.

Прегледах словата, които съм произнасял на тази дата, в този храм, от дванадесет години насам и установих, че всяка година е едно и също. Всяка година на този ден съм говорил колко е важно Съединението, апелирал съм за мир, за любов, за солидарност, за единство, но всяка година сред народа ни е имало някакво недоволство, някакво неудовлетворение, някакво напрежение, което тази година вече стана видимо. Всяка година сме говорили за съединение и всяка година сме констатирали, че имаме дефицит на единство. Защо е така? Защо ни се случва това? Защо живеем в най-красивата и най-благодатна страна на света, а сред народа има толкова насъбран гняв и мнозина живеят само и единствено с мисълта как да напуснат този земен рай?

В Свещеното писание и особено в книгите на Ветхия завет има много глави, в които много точно се описва какво се случва на царства и народи, когато спрат да зачитат Божиите закони. В които алчността и егоизмът вземат превес над сърдечната любов и взаимното уважение между хората. Мислех да ви прочета някои избрани пасажи, но ще излезе като нравоучение, а с годините установявам, че нашият народ не обича да бъде поучаван. Той иска сам, със собствен разум и чрез собствения си опит да стига до определени заключения. Затова ще ви замоля за следното. Всеки от вас има у дома си Библия. Като се приберете, отгърнете я и прочетете която и да е произволна глава от Книга на Пророк Иеремия. И прочетете също така последната, пета глава, от Книга Плач Иеремиев. Ако желаете, може някой път, по-нататък, да се съберем и да обсъдим кой какво е разбрал от прочетеното, как то се съотнася към състоянието, в което се намира нашето общество и дали сме съгласни с предлаганите от Светото писание решения. Или мислим, че написаното не се отнася до нас.       

Прочетете тези текстове, моля ви, защото повече от това, което е написано там, аз не мога да изразя и не мога да кажа.       

Ще завърша с думите на Свети Апостол Павел към Коринтяни: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.” (1Кор. 1:10)

Моля и аз Господ Иисус Христос да ни даде един дух и една мисъл, които да ни обединят като народ и като общност. Обръщам се към всички свещенослужители в поверената ми епархия – братя, молете се, нека се молим от все сърце Бог да запази страната ни и народа ни в идващите дни, колкото и да сме немощни и грешни. Дано молитвата ни се окаже достатъчна.

Честито ви Съединение.

Бог да закриля всички ви.

Бог да пази България.