В пещерата край Витлеем преди 2025 години прие плът и стана заради нас човек Божият Син, Царят на вековете, чрез Когото всичко е станало, Слънцето на правдата – нашият Спасител и Господ Иисус Христос. Радостната вест за това дългоочаквано, невиждано и неповторимо събитие в историята на света беше донесена на крилете на ангели в тихата и свята нощ на Бъдни вечер, за да обнадежди всяко сърце и изтрие сълзите от всяко лице.

Във втория ден на светлото Христово Рождество се отбелязва Събора на Пресвета Богородица. В този ден се въздава похвала на най-близките по плът родственици на родилия се във Витлеемската пещера Богомладенец – Неговата пречиста Майка Пресвета Богородица, светия и праведен Йосиф Обручник, свети пророк и цар Давид и светия апостол Яков, брат Господен и пръв Йерусалимски епископ.

Този зимен празник на Божията Майка е особено трепетен за жителите и гостите на град Пазарджик. С особено вълнение и въодушевление те посрещат своя архипастир – Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, който идва по традиция в града ни да донесе ангелската вест за раждането на нашия Спасител и да благослови вярващите и техните семейства.

В оглавената от владиката празнична света Литургия в катедралата „Успение Богородично” съслужиха неговият първи викарий – Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, архимандрит Евтимий, архимандрит Петър Еремеев, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Василий Кашоров – епархийски съветник, протойерей Ангел Ангелов – духовен надзорник, свещеноиконом Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, секретарят на Пазарджишкото наместничество прот. Стефан Йорданов, градските председатели на „Св. Георги” прот. Петко Еленкин и на „Св. св. Константин и Елена“ свещ. Спас Дичев, свещ. Димитър Попов, свещ. Любомир Чавдаров и свещ. Николай Ненов от храмовото духовенство и митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Воденичаров – секретар на Пловдивска света митрополия, дякон Калоян Миндов и дякон Петър Марков.

Литургичните песнопения изпълниха митрополитският хор "Св. ап. Ерм" с диригент протопсалт Георги Радев заедно с катедралния певец протопсалт Марин Йорданов.

Преди началото на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит пострига в първата степен на свещенството – тази на четец, 11 годишния Ангел Георгиев от град Пазарджик. С чиста детска радост и ентусиазъм най-новият църковнослужител на родната ни Българска православна църква прочете благословения откъс от Апостолското четиво и със запалена свещ в ръка зае своето място в светата богослужба, изпълнявайки прилежно своите обязаности.

Вярващите, изпълнили храма в тези празнични дни, с радост и благоговение в единомислие участваха в литургийните молитвословия. Сред тях бяха кметът на града г-н Петър Куленски, областният управител на Пазарджик г-жа Валентина Кайтазова, кметът на Община Септември г-жа Васка Рачева заедно със своя съпруг г-н Марин Рачев, председателят на Административен съд-Пловдив г-жа Марияна Шотева, директорът на РДПБЗН-Пазарджик комисар Ангел Ангелов, общински съветници, инж. Георги Делчев, общественици и културни деятели.

В тези най-радостни дни, когато за света възсия Творецът на небето и земята, особено вълнение изпълни душите на вярващите след Великия вход, когато митрополит Николай ръкоположи в свещенически сан дякон Петър Марков от град Пазарджик. Владиката се обърна към пристъпващия за служение на Божията нива духовник със слово за достойнството на свещеническото служение, след което измоли благодатта на Всесветия Дух да слезе върху него и възпълни неговите немощи. Многократно „Достоин!” прокънтя и изпълни Божия дом с радост от великата Божия милост да призове на Своята нива работници, които да Му служат с благоговеен страх. След ръкоположението отец Петър зае първо място сред служащите иереи, с които рамо до рамо и занапред ще носи високоотговорното призвание на свещеническото служение.

В края на службата митрополит Николай произнесе боговдъхновено слово за величието на честваните събития и любовта, която Бог преизобилно излива над вярващите. Той призова да спазваме духовните закони, за да бъдем щастливи и сърцата ни да се изпълват с радост, тъй като нашият Творец ги е дал именно за това – следвайки ги да живеем в мир и любов и благата Божия воля да се осъществява в нас. Владиката обърна внимание и на истинската, искрена и себераздаваща любов, която да имаме в семействата между съпрузите и към децата си, която да бъде наш помощник и да просвещава житейския ни път.

Накрая, с искрена отеческа любов и грижа за повереното му от Бога паство, митрополит Николай поздрави и благослови присъстващите по случай великия празник на Христовото Рождество.

Духовният празник завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров, което изпяха всички присъстващи, а митрополит Николай предостави на новоръкоположения свещенослужител о. Петър да раздаде анафората и даде своя първи пастирски благослов над вярващите.

  „Слава във висините Богу, и на земята мир, между 

                                                                        човеците  благоволение” (Лк.2:14)

    Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри,

Отново Светата Църква с трепет и радост ни благовести тайната на благочестието: „Бог се яви в плът”  (1Тим.3:16). Какъв път трябва да извървим ние, днешните християни, за да отправим чист, смирен, благоговеен взор към тази тайна? Път дълъг, по-дълъг и по-труден от пътя на халдейските мъдреци, път, който води през скърби към радост, през времето към вечността.

Небесният Цар от човеколюбие се яви на земята, живя с човеците, благовести Божията правда, страда и беше разпнат за нас, но и възкръсна, та всякой, който вярва в Него, да не погине,  а да има живот вечен. Божият Син се въплъти, за да донесе на земята светлина, радост, мир и любов. Божествената светлина на Младенеца огрява душата, топли сърцето и успокоява съвестта. Ако светът е огрян от тази незалязваща светлина, би настанала истинска радост, която никой не може да отнеме, защото тази радост е небесен дар.

     Възлюбени,  далеч от Христа, без Христа човекът не може да бъде жив. Без Христа животът е отчаяна обречена борба със смъртта. Без Христа човекът никога не ще открие самия себе си сред безчет самоизмами, замрежващи дръзкия му взор. Далеч от Христа човекът никога не ще разбере, че без смиреномъдрие истината е сляпа. Без Христа човекът не може да съзре сред яростните вълни на времето дори и за миг тихото пристанище и светлия чертог на вечността. Без Христа човекът неминуемо става роб на „духа на времето”, възкачва го върху престола на ума си, кланя му се като на цар и бог, принася му сам себе си в жертва, мислейки понякога, че така служи на Самия Христос...

Нима не виждаме днес как вилнее онази сила - на съблазънта? Сила, която напира да превърне самото човешко съществуване в кошмар, който ще доведе до общочовешка катастрофа.

   Възлюбени, колко спокойно ще бъде човечеството, ако намери добрия път към мира. Ако открие безценното съкровище на разбирателството, ако разпространява благата воля и добрите отношения. Тогава ще настъпи истинското успокоение, пълна искреност и трайно щастие.

Първата и най-голяма заповед, която Господ Иисус Христос донесе на земята, е да обичаме Бога с всичкото си сърце и всичката си душа, и с всичкия си разум и ближния си като себе си.

Въпреки изпитанията, пред които сме изправени всекидневно, въпреки трудностите, в които се намираме, въпреки изкушенията в обществото ни,  да не падаме духом, да не се отдаваме на страх и отчаяние, защото Спасителят Христос се роди заради нас и заради нашето спасение.

Но от опит знаем, че всички сме наранени от жилото на греха, затова боледуваме и страдаме от непослушание към Божията воля.

Как да се очистим ние, човеците, облечени в плът? Защо не чуваме Божия призив: „Елате при мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Мат. 11:28)? Когато Господ ни казва: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя…“ (Пс.49:15)  и не Го чуваме? Защо трудно вършим добро, а лесно правим зло?

Не празнуваме ли отново Рождество Христово със стар квас на злоба и лукавство? (1Кор.5:8).

В този светъл ден кое пречи да се радваме? Кое препятства да се обичаме? Кое отдалечава роднини? Не грехът ли, който е от дявола? От какво загиваме, ако не от омраза и грехове!

Христос дойде да донесе мир, като ни каза: „Моя мир ви давам“. А ние отхвърляме този небесен дар и създаваме раздори. Христос ни дарява любов, а ние живеем в омраза. Христос ни дарява опрощение, а ние пребиваваме в ожесточение.

Какво да правим? Как да живеем, за да не стават с нас беди, за които научаваме всеки ден от новините? Как да живеем, за да се изправи най-накрая историческият път и съдба на нашия народ?

Да вдигнем очи към небето, откъдето ще ни помощ дойде, защото нашата помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята, и защото Господ ще ни опази от всякакво зло (срв. Пс 120:1-2).

Да вдигнем очи към небето, и да се освободим от вътрешната прикованост на суетата на този свят и от робуването на земното. Да отворим сърцата си, за да се роди в тях Христос, да дадем душите си на Него, а това значи – на вярата, надеждата и любовта, и на тяхната победа!

Но Христовото Рождество няма да бъде спасително за нас, ако Той, Христос не се роди вътре в нас, във Витлеемската пещера на сърцето ни. Ако ние не отворим сърцата си за Него и не се поклоним на Богомладенеца като на Цар в нашето сърце, тогава ние отстъпваме от Бога и от спасението, което Той ни носи.

И когато Христос заживее с нас, тогава ние ставаме способни да преодоляваме всяка болка, всяка трудност и изпитание в нашия живот, защото с Бога в сърцето страхът изчезва. И спокойно можем да кажем – изцели ни, Господи – и изцелени ще бъдем; спаси ни – и спасени ще бъдем, защото Ти си нашата хвала (срв. Иер.17:14).

Синът Божи се въплъти, за да ни посочи верния път в живота, вечната истина за човека и жертвената любов в света. „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йн.14:6).

Христос се роди, за да обнови душите ни, Христос се роди, за да просвети ума ни. Христос се роди, за да изцери недъзите ни.

Затова нека и ние да Го приемем с любов, за станем любвеобилни, миролюбиви и снизходителни.

Да съсредоточим всичките си мисли, желания и действия към това да получим Божия мир в живота си, в обществото, в семейството и с едно сърце и една душа да казваме: „Господи! Ти ни даруваш мир…“ (Ис.26:12).

Възлюбени, нека под светлината на благодатта и истината да се приобщим към тайната на Христовото Рождество! Нека позволим на Богомладенеца Христос, Който единствен е Мир и Любов, да се роди и в нашите души, и в нашите умове, и в нашия живот!

„Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небесата - посрещнете Го! Христос е на земята - възнесете се! Възпявай Господа, ти цяла земя! Люде, възпявайте Господа с веселие, защото Той се прослави!”

С вяра и любов да отправим поглед с надежда към Богочовека и Спасителя на човешкия род и да възкликнем в молитвен глас подобно на Ангелите в Рождественската нощ, които непрестанно възпяват Божията слава: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ (Лк.2:14).

Поздравявам освещения клир и Божия народ на Богоспасаемата Пловдивска епархия със светлото Христово Рождество и молитвено желая  на всички духовно и телесно здраве, благоденствие, мир и душевно спасение!

Благодатта на Родилия се Богомладенец Господ Иисус Христос да бъде с всички вас! Амин!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

† ПЛОВДИВСКИ  МИТРОПОЛИТ    Н  И  К  О  Л  А  Й

25 декември 2025 г., Рождество Христово

град Пловдив

„Веселете се, праведници, радвайте се, небеса, заиграйте, планини! Христос се роди и Дева седи, държейки в обятията си подобно на херувимите въплътеното Бог Слово, пастирите прославят Родения, мъдреците принасят дарове на Владиката, ангелите възпяват и казват: непостижими Господи, слава на Тебе!“ (из химнографията на Рождество Христово)

Небесна радост озарява всяко човешко сърце в дните, когато цялото творение посреща своя Творец и Създател, дошъл в плът между човеците и Сам станал човек заради нашето спасение. В 25-ия ден от месец декември се празнува сбъдването на това най-дълго чакано събитие в човешката история – раждането на земята от девствената утроба на Пречистата Дева Пресвета Богородица на обещания на нашите прародители Адам и Ева Спасител. Донесена на ангелски крила, тази радост облагородява и утешава, окриля и вдъхновява към добротворство, израз на което са и всички благотворителни инициативи, организирани повсевместно в дните на светлото Рождество Христово.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик за празника беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджик икон. Боян Кочев и енорийският свещеник отец Любомир Чавдаров.

Камбанният звън от ранно утро призова боголюбивите християни да дойдат в дома Господен, където да посрещнат родилия се Богомладенец и Му поднесат в дар своите сърца. Изпълнени с небесна радост, те единодушно съучастваха молитвено в светата богослужба, прекланяйки главите си с благодарност пред образа на светото Рождество и отдавайки славословие на Слънцето на правдата, изгряло от тъмната Витлеемска пещера над света и озарило с вяра, надежда и любов живота на човеците.

Десетки бяха вярващите, които пристъпиха към светите Тайни и се причастиха с Тялото и Кръвта Христови, след като бяха изпитали себе си през времето на поста и в тайнството на покаянието се бяха примирили със своя небесен Отец.

В края на службата отец Боян прочете Патриаршеското и Синодално Рождественско послание. Той преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и техните семейства. Наместникът поздрави всички с настъпилите светли дни на небесна радост и честити имения ден на всички, носещи Христовото име.

Празникът завърши с многолетствие.

В навечерието на светлото Рождество Христово в храмовете на Православната църква се отслужват особени празнични богослужебни последования. Те включват Утреня, Царски часове и Вечерня със света Василиева Литургия. С включените Евангелски текстове, песнопения и молитви в сърцата на вярващите се изобразяват дивните събития, сбъднали мечтите на човешкия род от изгонването му от Рая – на земята се роди дългоочакваният Спасител, обещан на нашите прародители Адам и Ева, Който да освободи хората от робството на греха и тиранията на смъртта и ги заведе обратно в Небесното отечество.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично” празничната служба беше възглавена от архиерейския наместник на града икон. Боян Кочев в съслужение с енорийския свещеник в храма отец Любомир Чавдаров.

След края на Утренята, отец Боян отвори Светите двери на иконостаса и изнесе евангелието, което постави в центъра на храма на нарочно приготвен аналой. От тук наместникът постави началото на Царските часове, през време на които се четат Старозаветни текстове, предсказващи идването на Христос – Спасителя на света, както и апостолски и Евангелски четива, описващи раждането на Богомладенеца.

След като бяха отслужени 1, 3, 6 и 9 час, с възгласа „Благословено е Царството на Отца, и Сина, и Светия Дух”, обединяващ небето и земята, беше дадено началото на Вечерня с Василиева света литургия. От църковния амвон отец Боян огласи за пореден път Евангелския разказ за това най-велико и ново чудо, обърнало летоброенето на целия свят – Бог слезе сред нас, приел вид на раб, за да издигне нас и ни направи наследници на Своето Царство.

С препълнени от радост сърца вярващите съучастваха с молитвите си в светата богослужба, принасяйки сърцата си в дар на Родилия се Бог. Мнозина от тях, тръгнали по стъпките на поста преди 40 дни, увенчаха своя подвиг и след надлежно изпитване на съвестта в тайнството на Покаянието - изповедта, пристъпиха към светото Причастие.

В края на Литургията о. Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите. Той се обърна към вярващите със слово да украсим душите си с вечните добродетели на християнската вяра, за да станат те достойни да слезе в тях раждащият се Цар на царете и да зацарува Той и в нашите сърца.

Накрая наместникът раздаде анафората, а вярващите отнесоха в домовете си небесната радост, за да посрещнат с нея в тихия уют на семейното огнище Бъдни вечер – нощта, сбъднала мечтите, очакванията и надеждите на човешкия род.