„Тоз, Който земята държи във Свойта длан, умъртвен по плът се днес под земя държи, като избавя мъртвите от адска власт” (из Опело Христово).

Вечерните часове на Велики петък е най-тъжното време от цялата година. Тогава в православните храмове по цял свят се отслужва последованието на Опело Христово. След като са чули и видели с духовните си сетива предателството, безчестния съд, поруганието, побоя и кръстната смърт на невинно страдащия свой Спасител, съкрушените сърца на християните ги довеждат в дома Господен. Събрани тук около кувуклията, символизираща гроба Господен, виждайки положено мъртвото Христово тяло, изобразено на светата Плащаница, християните издигат умовете и сърцата си пред Божия небесен Престол и просят от Бога прошка.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието на Опело Христово в катедралата „Успение Богородично” беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев. В съборната служба взеха участие и енорийските свещеници от катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев.

След изпяването на канона църковното изпълнение застана пред светата Плащаница, която отец Боян прекади с благовонен тамян. Голямо множество вярващи се включиха в отпяването на трите статии от Опело Христово, това затрогващо и умиляващо всяко човешко сърце последование, възпяващо Христовата Саможертва.

В края на Великото славословие, при траурен камбанен звън, около храма се отправи траурно шествие. При завръщането на погребалната процесия обратно в храма, със сведени глави богомолците се поклониха за последно на погребвания Цар на славата и Изкупител на човеците.

След службата отец Боян се обърна към народа със слово за тези прескръбни моменти от човешката история, които вярващите съпреживяха в последната седмица. Той припомни, че с кръщението си ние сме се облекли в Христа и обърна внимание колко ние човеците държим на облеклото си и как то е за нас повод за отличие от другите, за гордост и принадлежност. А и Витлеемската пещера, и яслите, и малкият градец Назарет, и дърводелската работилница, а най-много от всичко Господният гроб свидетелстват и доказват, че Христовото одеяние е смирението. Него призова наместникът да не събличаме никога от себе си, то да бъде нашето отличие, та всички да виждат, че ние сме Христови.

Накрая Отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и техните семейства.

Сутринта на Велики петък се отслужва особено богослужебно последование – Царски часове и Вечерня. В този ден, в който нашият Спасител и Господ Иисус Христос бе осъден и разпнат заради греховете на човеците, християните се събират в храма, за да се поклонят на величието на Голготската Саможертва.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай утринната служба в храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев от храмовото духовенство.

В началото светото Евангелие беше поставено в центъра на храма пред Разпятието и от там свещениците поред прочетоха полагащите се по време на часовете евангелски четива, изобразяващи отново в сърцата ни последните минути от живота, безчестния съд и страданията на Спасителя.

По време на стиховните стихири на Вечернята беше изнесена и поставена на специално приготвената кувуклия светата Плащаница, символизираща мъртвото Христово тяло, поставено в нов гроб, над която по-късно да бъде извършено и опелото Христово.

От сутрин до вечер в този най-трагичен ден от световната история вярващите минават и се прекланят пред самопожертвалия се заради нас Спасител.

"Днес ви­си на дър­во То­зи, Кой­то над­ве­си зе­мя­та над во­ди­те; с ве­нец от тръ­ни се увен­ча­ва То­зи, Кой­то е цар на ан­ге­ли­те; в лъж­ли­ва баг­ре­ни­ца се об­ли­ча То­зи, Кой­то об­ли­ча не­бе­то с об­ла­ци, плес­ни­ца прие, То­зи, Кой­то в Йор­дан ос­во­бо­ди Адам; с гвоз­деи се при­ко­ва Мла­до­же­не­кът на Цър­к­ва­та; с ко­пие се про­бо­де Си­нът на Де­ва. Пок­ла­ня­ме се, Хрис­те, на Тво­и­те стра­да­ния. По­ка­жи ни и слав­но­то Твое въз­к­ре­се­ние" (из богослужението на 12-те евангелия).

На Велики четвъртък вечерта започват най-тъжните богослужебни последования на годината – възпоменанията на Господните страдания, които невинният Христос претърпя от любов към човеците, за да ни изкупи от властта на смъртта. Прочитат се 12 евангелски откъси, припомнящи последните часове от земния живот на Спасителя.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев възглави богослужението в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С него съслужиха свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев и свещ. Спас Дичев от храмовото духовенство.

Свещенослужителите поред изчитаха полагащите се евангелски текстове, изобразяващи пред духовните очи на вярващите най-трагичните моменти от историята на човешкия род – предателството на Юда, унижението, хулите, присмеха, побоя, отричането на св. ап. Петър, разпъването на Христа и Неговата смърт.

След петото поред евангелие, при пеене на 15-ия антифон "Днес висит на древе...", в центъра на храма беше изнесено Христовото Разпятие и иконите на изпълнените с тъга Божия Майка и любимия Христов ученик свети апостол Йоан Богослов. Всички паднаха на колене пред това траурно шествие с чувство за лична вина и съучастие в причиненото на безгрешния Божи Син страдание.

В края на службата отец Боян благодари на присъстващите за участието им в тези дълги и тъжни служби. Той обърна внимание на това, че единствено благоразумният разбойник днес защити Христос, като от своя кръст признаваше вината си и молеше Бога за милост, за което се удостои да бъде първият човек, влязъл в рая заедно със Спасителя. Наместникът призова и ние да носим достойно своя кръст, вървейки след Изкупителя, да осъзнаваме вината си и се разкайваме, за да наследим и ние вечен живот.

Накрая отец Боян преподаде благословението на Пловдивския митрополит Николай над всички.

Всяка година на Велики четвъртък православните християни боядисват червени яйца, символ на Христовото Възкресение, които след това подаряват на близките си и се чукват с тях с Пасхалния поздрав "Христос воскресе! Воистину воскресе!". Тази благочестива традиция води началото си от светата мироносица Мария Магдалина, която по този начин възвестила на Римския император Тиберий I чудото на Христовото Възкресение.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и тази година Архиерейско наместничество град Пазарджик и Църковното настоятелство при катедрален храм „Успение Богородично“ организираха традиционното боядисване на Великденски яйца от деца в градинката на катедралата.

В инициативата се включиха много деца от енорията и гости на храма. Те бяха посрещнати от архиерейския наместник на Пазарджик иконом Боян Кочев и свещеници от катедралата и града. Всички казаха Господнята молитва „Отче наш…“, с което изпросиха Божията помощ за предстоящата радостна, но и много отговорна задача.

На специално приготвени в градинката пред храма маси децата боядисаха повече от 250 червени яйца, дарени за повода от боголюбиви християни и предназначени да зарадват възрастните хора от Дом за стари хора „Гаврил Кръстевич“ гр. Пазарджик и Дом за стари хора село Главиница.

След като боядисаха яйцата, децата ги подредиха в кошници, а отец Боян дари всяко едно от малките християнчета с гривничка с кръстче, специално приготвени от Църковното настоятелство при храма. Изпълнени с радост и удовлетворение от доброто дело, всички се снимаха за спомен пред катедралния храм.

След това отец Боян, заедно с отец Спас, отец Любомир, отец Петко от храм „Св. Георги“ и отец Хрисант от храм „Св. св. Константин и Елена“, придружени от малки християнчета и вярващи от енорията, занесоха даровете за благословение на живеещите в домовете за стари хора. Там те зарадваха нашите баби и дядовци с изпълнение на няколко Великденски стихчета, а 11-годишната Теодора и 6-годишната Магдалена развълнуваха душите на възрастните хора с прекрасно изпълнение на няколко народни песни. Накрая свещениците изпълниха стихирите на Пасха и с това изпълниха сърцата на домуващите с неизмеримата Пасхална радост от настъпващите най-светли християнски празници.

Малките християнчета раздадоха лично на бабите и дядовците боядисаните от тях яйца, както и по една иконка на Божията Майка и получиха заслужените им прегръдки и целувки.

На Велики четвъртък всяка година светата Църква съпреживява отново и отново няколко събития, станали в последните дни от земния живот на своя Господ и Бог Иисус Христос: Божественото умиване нозете на апостолите, което Христос извърши, за да ни даде пример не да търсим някой да ни слугува, а да бързаме сами да сме в услуга на ближния; Тайната вечеря и установяването на Светото тайнство Причастие, в което вярващите стават причастни Нему; усърдната молитва на Господа в Гетсиманската градина, показваща ни как неотстъпно да се молим и да не се отказваме от кръста си; и накрая - най-злочестивото дело в човешката история - предателството на Иуда.

По този повод с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена Утреня и съборна света Василиева Литургия, свързана с Вечерня. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащите в катедралата свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев.

Много от енориашите на храма, по подобие на светите апостоли, които през тоя ден се причастили за пръв път от ръцете на Господа, пристъпиха към светите Дарове, като увенчаха с тях периода на своето говеене – пост, усърдна молитва и покаяние.

Веднага след светата Литургия беше отслужено и тайнството Елеосвещение /Маслосвет/. Свещениците помолиха Бога да прости знайните и незнайни грехове на пристъпващите към Неговата милост и им дарува телесно и душевно здраве и спасение. Те поред прочитаха полагащите се 7 евангелски четива, както и нарочните молитви, и помазваха вярващите с осветения елей. Накрая всички преклониха главите и коленете си пред всемощната Божия десница, съдържаща се в Евангелието, в знак на синовна покорност пред благата и съвършена Божия воля.